Оригиналната трилогия филми "Лудия Макс" със сигурност е сред най-влиятелните антиутопични и постапокалиптични поредици на 80-те, а и изобщо в историята на киното.
Оказва влияние върху развитието на популярната култура в следващите няколко десетилетия и превръща Мел Гибсън в световна звезда.
Идеолог и създател на целия свят в "Лудия Макс", наред с историите в него, е австралийският режисьор Джордж Милър.
И макар много от елементите да са плод на въображението му, повечето са вдъхновени от реалния живот.
Действието на всички филми - от първия през 1979 г. до най-новия от 2024-та - се развива в сравнително недалечно бъдеще в Австралия. Страната е в състояние на пълен социален разпад като следствие на глобална война, екологични катастрофи и недостиг на природни ресурси.
В течение на филмите виждаме поетапното разложение на обществото и околната среда до моментите в "Лудия Макс: Пътят на яростта" (2015 г.) и "Фюриоза: Сага за "Лудия Макс" (2024 г.), където хората (или поне тези в Пустошта на Австралия) са загубили усета си за човещина и оцеляват благодарение на жестокост и насилие.
Как обаче се стига до там? Всичките пет филма от поредицата в голяма степен не обръщат внимание върху по-голямата картина в света, а вместо това се фокусират върху по-малките конфликти, развиващи се в този футуристичен пейзаж от ада.
Все пак може да се изгради картина на предисторията, ако проследим интервюта на Милър и сценаристите от различните филми, както и описания от няколкото спиноф комикса и романи от същата поредица.
Първата идея за създаване на подобен филм се появява в главата на Милър, докато е практикувал медицина през 60-те и 70-те години в родната си Австралия. По време на работата си в спешни отделения на различни болници той постоянно се сблъсква с пострадали от тежки автомобилни катастрофи и от там се вдъхновява за разказ за "лудостта" по пътищата.
От там нататък събитията в оригиналния "Лудия Макс" от 1979 г. се случват в алтернативна времева линия. В нея главният герой е ченгето Макс Рокатански, който е част от последните остатъци от полицията. Филмът ни казва, че действието се развива "след няколко години", което ще рече средата на 80-те, и в условията на привършващи в световен мащаб природни ресурси - най-вече петрол.
Светът все още е относително същият, но е ясно, че в глобален мащаб има конфликти и бунтове.
В Австралия все още има правителство, власти и институции, макар и вече да е видим недостигът на горива. Основен проблем се оказват пътните банди, които тероризират обикновените хора, а последна преграда пред тях са пътните полицейски патрули, които са не по-малко жестоки от самите престъпници.
Тук имаме ясно влияние от поредицата петролни кризи от 70-те години. Първата е от 1973 година, когато държавите от ОПЕК налагат енергийно ембарго заради Октомврийската война между Израел и коалиция от арабски държави. Резултатът от кризата е дългосрочно повишение в глобален мащаб на цените на горивата за цялото десетилетие.
През 1979 година има втора петролна криза, породена от Революцията в Иран и последвалата война с Ирак година по-късно.
Двете събития при всички положения вдъхновяват Милър за създаването на неговото постапокалиптично бъдеще.
По време на втория филм се споменава, че светът вече е преминал набързо през няколко опустошителни войни за петрол, в които "две могъщи племена от воини предизвикаха пламък, погълнал всички". Не се споменава кои са тези племена, но можем лесно да предположим, че става въпрос за САЩ и СССР.
Вече няма официални власти и престъпни банди налагат свои собствени режими на насилствено управление над другите. Хората са напуснали градовете и водят номадски живот във вътрешността на Австралия в опита си да се защитят от разбойниците.
Десетилетие по-късно (края на 90-те в алтернативната времева линия) в "Лудия Макс 3" вече е ясно, че е имало ядрен апокалипсис и войни за вода, които окончателно са довършили познатия ни свят.
Следващия филм излиза чак през 2015 година и вече не е с Мел Гибсън в главната роля. Той малко обърква цялата история. Първоначално е трябвало да бъде директно продължение на "Лудия Макс 3", представяйки героя като ветеран от Пустошта в напреднала възраст.
Само че поредица от проблеми в продукцията забавят целия проект с повече от 20 години.
В крайна сметка "Пътят на яростта" с Том Харди става нещо като половинчат рестарт - филмът и комикс поредицата, която се появява с него, признават голяма част от случилите се досега събития, но променят други.
Например в променената хронология от "Пътят на яростта" се споменават истински събития от последните години като поредица антиправителствени протести в Австралия между 2013 и 2015 г., както и аварията на ядрената електроцентрала във Фукушима от 2011 г.
Тези събития са последвани от войни за петрол и вода, довели до случилото се в първия "Лудия Макс". Тоест в новата времева линия ядреният апокалипсис (във "Фюриоза" се споменава Трета световна война) би трябвало да се е случил някъде в края на второто десетилетие от новия век.
Въпреки несъответствията между по-новите филми и оригиналната трилогия, в крайна сметка всичко се върти около темите за дисбаланс на властта, някои от слабостите на капитализма и най-вече консумацията на природни ресурси.
Това, което се е случило със света на "Лудия Макс", е резултат от човешката алчност. Която Милър не си е измислил, защото я виждаме навсякъде около нас.
