В музикалната индустрия от десетилетия се въртят милиарди долари, но в музиката парите не са всичко.
За щастие, съществуват достатъчно доказателства за това и някои от най-красноречивите намираме в поредица от велики албуми, записани с минимален или почти никакъв бюджет.
При прохождащи и недоказани изпълнители парите често са проблем, а музикалните компании не бързат да инвестират, дори да видят безспорния потенциал на артиста.
Мнозина музиканти са реализирали дебютните си издания "на мускули", но това не е попречило на най-добрите от тях да се окажат старт на свръхуспешни кариери.
Групи като The Black Keys, White Stripes и Boston са осъществили първите си записи в домашни условия с каквато техника им попадне, други като Брус Спрингстийн и Пол Маккартни са го правили дори когато вече са били световни звезди.
Днес се спираме на седем изненадващо евтино записани албума - за да си припомним, че не е необходим гигантски бюджет, за да бъде създадено нещо стойностно, а понякога и направо фундаментално за музикалната история.
Black Sabbath - Black Sabbath (1970)
Когато Ози Озбърн и компания получават 1000 паунда, за да запишат дебютния си албум, те се чувстват все едно са спечелили джакпота.
"Имах чувството, че вече съм богат", спомня си Ози. "Похарчих част от парите за нови обувки. Ходех бос в онзи период, защото буквално не можех да си позволя обувки".
Всеки от четиримата музиканти взима по 100 паунда, за да погаси личните си дългове и им остават само 600 за записите, но те ги използват добре.
Албумът получава критики в пресата, но се превръща в комерсиален успех и днес има огромно място в историята като първия истински хеви метъл албум.
Nirvana - Bleach (1989)
Точно 606.17 долара струва на Nirvana да запише своя дебютен албум.
Това е сметката, която им връчва накрая музикалният продуцент Джак Ендино за 30-те часа студийно време, необходими да се свърши работата.
Парите даже не идват от самата група - предоставени са от китариста Джейсън Евърман, който по-късно за малко става втори китарист на Nirvana.
Резултатът от евтините записи е изключително значим албум, дал началния тласък на групата няколко години преди тя да разтърси света и да превърне грънджа в най-модното музикално течение.
Боб Дилън - Bob Dylan (1962)
Една от причините дебютният албум на Дилън да излезе толкова евтино е бързината на записите.
Легендарният поет с китара среща Джон Хамънд от Columbia Records през септември 1961 г. и през следващия месец подписва договор с лейбъла.
По-късно прекарва само шест часа в студиото, разпределени в два дни, и те му стигат да запише цели 17 песни.
Доколкото е известно, студийното време струва едва 402 долара, малко над $4000 днешни пари.
Въпреки несъвършените записи и макар че албумът не постига някакъв огромен успех, Дилън успява да постави основите на това, което ще постигне през следващите години.
Kiss - Dressed to Kill (1975)
Първите два албума на Kiss не се продават добре и групата е принудена да подходи пестеливо и към третото си издание.
Бюджетът е толкова свит, че четиримата нямат пари за музикален продуцент, който да им предостави така нужната външна гледна точка.
Президентът на тогавашния им лейбъл Casablanca Records поема продуцентската роля, но проектът си остава с доста скромни мащаби.
На обложката членовете на Kiss за заснети с костюми, но всъщност тогава единствено барабанистът Питър Крис притежава собствен костюм, а останалите са принудени да вземат назаем от мениджъра си.
Въпреки всичко, албумът е важна стъпка в развитието на Kiss и съдържа една от най-известните им песни - Rock and Roll All Nite.
The Beatles - Please Please Me (1963)
През 1967 г. славната ливърпулска четворка записва един от най-скъпите албуми на своето време - Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, който предизвиква и музикална революция в редица аспекти.
Само четири години по-рано обаче Beatles създават дебютния си албум Please Please Me при далеч по-скромни условия и само с 400 паунда разход.
Музикалният продуцент на групата Джордж Мартин си спомня, че в онзи период в началото на 60-те просто няма много пари в музикалната компания Parlophone.
Затова и Beatles не могат да разчитат на особено много студийно време, но в крайна сметка се справят само за 10 часа и в тях записват 14 песни, които по-късно ще подлудят света.
The Black Keys - The Big Come Up (2002)
Дан Ауербах и Пат Карни все още са обикновени младежи от предградията в началото на 2000-те и нямат възможност да финансират щедро първия си албум.
Но Карни успява да спести достатъчно пари, за да си купи звукозаписен пулт Korg D12 и с него дуото се отдава на записи в мазето на барабаниста.
"Бяхме скромни момчета от средната класа и в онзи период бяхме бедни, защото работехме на скапани места. Така че си беше голяма работа, че си взех такъв пулт, никой от приятелите ни нямаше нещо подобно", спомня си Карни.
Двамата си купуват и два микрофона от eBay и това е всичко, което им трябва, за да запишат The Big Come Up.
И макар че албумът не се продава добре, той печели на The Black Keys отдадена фен база, предизвиква вниманието и на критиката и открива пътя им към далеч по-големи успехи.
Iron Maiden - The Soundhouse Tapes (1979)
Преди да издаде първия си дългосвирещ албум през 1980-а, британската хеви метъл група създава EP, наречено The Soundhouse Tapes, което им струва само 200 паунда.
Бюджетът отива за запазване на студио за един уикенд, през който са записани четири песни - Prowler, Invasion, Strange World и Iron Maiden.
Още 50 паунда би им струвало миксирането на песните в студиото, но те не могат да си позволят този разход и издават записите в суровия им вид.
Това начало е повече от скромно, особено като знаем какви висоти достига бандата по-късно.
Но набързо записаното EP върши работа на Iron Maiden и им помага да подпишат първия си договор със звукозаписна компания.
