Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Евровизия" - конкурсът, който изяжда собствените си деца

Защо толкова много певци не успяват след музикалното състезание? Снимка: Getty Images
Защо толкова много певци не успяват след музикалното състезание?

ABBA. Селин Дион. Тото Котуньо. Maneskin. Все имена, които са станали популярни благодарение на "Евровизия".

За сметка на това не са твърде много онези, които помнят победители като Лорийн, Манс Зелмерлоу и Салвадор Собрай. Победители, спечелили конкурса още по-назад във времето, тънат в още по-голяма забрава.

Всъщност огромна част от грабналите голямата награда и лъскавата инкрустирана статуетка-микрофон си остават one hit wonder - имат само едно популярно парче и нищо повече.

Дори иначе ярки и скандални победители като Нета Барзилай и Кончита Вурст не се радват на колосална слава в момента.

Една от основните причини е, че форматът на "Евровизия" изисква от участниците си пищно представяне на сцената, което често граничи, че и преминава отвъд кича.

Изпълнителите и държавите зад тях влагат милиони, за да постигнат възможно най-впечатляващите костюми и ефекти, защото има страни, за които участието в конкурса е въпрос на чест и престиж. След като мине данданията обаче инвестициите секват, а намирането на нови е трудно.

Два от трите случая, в които България стига до върховете на "Евровизия", потвърждават това. И изпълнението на Елица и Стунджи, и това на Поли Генова са запомнящи се и с изобилие от специални ефекти, които със сигурност са имали своята немалка цена.

Снимка: Getty Images

Но след като слязат от сцената на конкурса и започнат да правят по-обрани изпълнения без толкова шум и визия, бившите победители в очите на публиката изглеждат по-скоро като разочарование.

Снимането на клипове, наемането на звукозаписни студиа, грим, костюми и транспортни разходи също не идват на ниска цена.

И тъй като "Евровизия" е концентрирана не чак толкова върху пеенето и музиката, колкото върху шоуто, мнозина успяват да догонят този стандарт само веднъж.

Заедно с това идва и фактът, че призът се връчва веднъж в годината в бранш като музикалния, където понякога тенденциите се сменят за месеци. Ако през определена година са били на мода етно ритмите, които са грабнали сърцата на жури и публика, то следващата година е възможно те да са тотално демоде.

От своя страна певците от "Евровизия" нямат безкрайни гласови възможности и рядко имат възможността да надскочат стила, с който са спечелили. Други така или иначе печелят по политически причини или заради посланията си, което още повече ги обрича на провал.

Чудесен пример за това е израелката Нета Барзилай, която през 2018 г. печели конкурса с песента "Toy".

Снимка: Getty Images

Парчето и цялото представяне на Нета имат силен феминистки привкус и послание към жените да се чувстват като Жената чудо, независимо от външния си вид и мъжкото мнение.

Певицата комбинира текста с характерни за нея животински звуци и подвиквания и допълва всичко това с крещящ външен вид и поведение. Барзилай е и с по-пищни форми, които заявява, че обича и че никога няма да промени, особено пък за да си намери гадже.

И, логично, печели, само че когато открива следващото издание на състезанието в Тел Авив, някои вече едвам си я спомнят.

Снимка: Getty Images

Не на последно място идва и факторът "САЩ" с неговия вездесъщ музикален бизнес за милиарди, който до голяма степен диктува правилата и в световен мащаб.

Посланията, които претендентите в "Евровизия" отправят, и стила на изпълненията рядко са в синхрон с това, което се смята за успешно по американските стандарти.

Когато тези стандарти не се покриват, на певците им остава само да разчитат на по-бутикова публика и да стискат палци тя да поддържа кариерата им.

Онези победители на "Евровизия", които са си осигурили фенове и разпространение в САЩ, задължително се радват на повече успех и по-трудно заминават в небитието.

Италианците от Maneskin с рокаджийския си вид и по-твърд звук завладяват не само музикалния конкурс, но и публиката в САЩ. Това им осигурява три парчета в топ 10 на класацията на Billboard, участие при Джими Фалън и Елън Дедженъръс и награда на MTV за най-добро рок представяне.

Песен на италианската банда е включена и към саундтрака на филма "Елвис" на Баз Лурман.

Основателите на "Евровизия" от Европейския съюз за радио и телевизия припомнят, че конкурсът е създаден с цел да обединява нациите, а не задължително да ражда звезди.

Подобно обяснение звучи все по-неправдоподобно. През 2022 г. финалът на конкурса е събрал пред екраните 33 млн. зрители, което означава, че обединението на нациите не е задължително да пречи на славата, а напротив - би трябвало да ѝ помага.

Вместо това все повече изглежда, че "Евровизия" с малки и ярки изключения изяжда собствените си деца и ги обрича на забрава.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените