Вече над една година концертите и турнетата непоносимо много липсват на изпълнителите и на музикалните фенове.
Цялата музикална индустрия е принудена да се справя без един от най-основните стълбове в нея, каквито са изпълненията на живо.
Но тежката ситуация ни принуждава да си спомним, че винаги е имало музиканти, които предпочитат да се посветят на работата в студио и са готови изцяло да пренебрегнат директния контакт с публиката.
Трудно е за вярване, че артист с амбиции, който прави собствена музика, не би искал да изпълнява създаденото от него на живо, но съществуват и такива примери. Не става въпрос само за всички онези, които музицират по-скоро за удоволствие.
Историята помни и големи, даже легендарни изпълнители и групи, които или твърде рядко са прибягвали до концерти, или от един момент нататък са изоставили сцената, но са продължили да издават албуми.
Ето най-известните сред тях:
The Beatles
Разбира се, най-влиятелната група в историята е оставила за поколенията множество паметни появи пред публика, но те се случват само до един момент от развитието на ливърпулската четворка.
Всъщност втората половина от 10-те години, през които Beatles съществуват, е прекарана далеч от шума и фенската истерия.
Когато Бийтълманията достига неконтролируеми нива, Джон, Пол, Джордж и Ринго осъзнават, че аудиторията на концертите им даже вече не слуша музиката и просто е заета да крещи от началото до края на всяка тяхна поява.
Затова Beatles преустановяват турнетата, затварят се в студиото и произвеждат редица революционни албуми като Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, The White Album и Abbey Road, които завинаги променят света на музиката и поставят невероятно висока летва за всички музиканти след тях.
Ник Дрейк
Докато оттеглянето на Beatles от сцената е посрещнато с огромно разочарование, малцина се трогват от нежеланието на Ник Дрейк да изнася концерти.
Британският поет с китара има странна и трагична съдба и остава тотално недооценен приживе, затова и реализира само няколко концерта в кариерата си.
Неговата поезия и музикален стил обаче намират много повече съмишленици в следващите поколения и Дрейк неочаквано достига закъснял звезден статус, като даже е приет в Залата на славата на фолк музиката, а и трите му студийни албума са в топ 500-те на всички времена на Rolling Stone.
За съжаление, Дрейк няма шанса да види музиката си оценена, тъй като умира само на 26 г. от свърхдоза антидепресанти.
Хари Нилсън
Бруклинският певец и композитор е сред първите, които превръщат нежеланието за сценични изяви в нещо като мода.
Нилсън обаче няма нерадостната съдба на Ник Дрейк, напротив - в пика на кариерата му целият музикален свят го познава и той е близък с легенди от своето време, включително с Джон Ленън.
На Нилсън му отнема четири албума, за да стане звезда и неговите мегахитове като Without You (оригиналът е на Badfinger), Everybody's Talking (на Фред Нийл) и Coconut (композиция на самия Нилсън) се въртят навсякъде.
Но нищо не успява да го накара да се захване с изяви на живо.
Брайън Ино
Една от най-влиятелните и иновативни фигури в цялата поп музика, британецът обикаля предостатъчно по турнета през 70-те като част от групата Roxy Music.
Но когато идва време за соловата му кариера, Ино предприема коренно различен подход. Той напуска Roxy Music през 1973 г. заради изтощение и творчески неразбирателства с певеца Брайън Фери и впоследствие издава близо 30 самостоятелни албума.
Превръща се в изтъкнат експериментатор и пионер в ембиънт музиката. Никое от изданията му обаче не е подкрепено с промоционални турнета и концерти.
XTC
Пионерите на ню уейва и авангардния пост пънк XTC се оттеглят от турнетата през 1982 г., но не поради нежелание или липса на успехи.
Просто фронтменът Анди Партридж е неспособен да се появява повече на сцена, тъй като претърпява психологически срив и страда от непоносима сценична треска при последното турне на британците.
Въпреки оттеглянето от сцената, XTC продължават да създават качествена музика още две десетилетия и преди да прекратят дейността си успяват да натрупат 14 студийни албума.
Bathory
Една от най-влиятелните скандинавски екстрийм метъл групи спомага за възникването на няколко поджанра като норвежкия блек метъл и викингския метъл.
Томас "Куортон" Форсберг е единственият постоянен член на групата, която изнася няколко концерта на местна почва в Швеция в ранните си години и от 1985 г. нататък изцяло преустановява свиренето на живо.
Някъде по това време Куортон постепенно изоставя крайностите на сатанизма в музиката си и да възприема темите на скандинавското езичество.
Форсберг издава 12 албума, всички те със съществено значение за скандинавския метъл, но за съжаление умира на 38 години от заболяване на сърцето.
