Активно творящите и концертиращи изпълнители рано или късно се сблъскват с нуждата от баланс между стари и нови песни в своите шоута на живо.
Някои песни неизбежно отпадат от репертоара, за да отстъпят място на други, а често дилемата е доколко да се задоволяват очакванията на тези фенове, желаещи да чуят най-познатите и хитови композиции.
Има различни причини музикантите да се откажат да изпълняват някои от най-големите си хитове и най-обичаните си песни.
Често става въпрос за умора от постоянно свирена песен, често артистите всъщност далеч не харесват своите най-популярни мелодии толкова, колкото ги харесва публиката.
Има обаче и други причини всеобщо обичани песни да бъдат "пенсионирани" за много години, а част от тях никога не се завръщат в сетлиста и остават спомен от отдавнашни лайв изпълнения, придобили легендарен статут.
В посочените примери песните са добре известни, но обстоятелствата около "пенсионирането" им - не толкова.
Beastie Boys - (You Gotta) Fight for Your Right (To Party!)
Този неувяхващ хит на рап рок триото е замислен да осмива парти културата и определен тип клиширани купонджийски песни.
Но за повечето слушатели иронията се оказва неуловима и Fight For Your Right се превръща в химн точно на тези хора, които Beastie Boys пародират.
"Единствено ме дразни, че може да сме затвърдили някои ценности на част от хората от нашата аудитория, при положение, че нашите собствени ценности бяха напълно различни", отбелязва години по-късно Майк Ди от Beastie Boys. "Страшно много хора крещяха заедно с нас на Fight For Your Right, без да осъзнават факта, че песента правеше на глупаци точно тях".
Нищо чудно, че групата премахва хита от концертите си още през 1987 г. - и оттогава си позволява само няколко пъти да го изпълни по изключение до последния си концерт като трио през 2009 г.
Led Zeppelin - Stairway to Heaven
Може би най-известната балада в цялата рок история става любима на публиката и в епична над 10-минутна версия служи за финал на почти всеки концерт на Zeppelin до 1975 г.
След турнето през 1977-а обаче, фронтменът Робърт Плант се чувства изморен от песента. "Не можеш постоянно да я пееш и да си искрен... просто в един момент взе да става лицемерно", обяснява той.
Оттогава бандата изоставя Stairway to Heaven, ако не броим 2-3 изпълнения по изключение.
Парадоксално е, че многобройните трибют групи на Led Zeppelin сигурно са свирили песента повече пъти от нейните истински създатели.
R.E.M. - Shiny Happy People
Това е култова, но същевременно твърде нетипична за R.E.M. песен и прочутата американска алтърнатив група неведнъж се е отнасяла с ирония към Shiny Happy People.
Почти абсурдната веселост на текста се струва отблъскваща на R.E.M. и за да се подиграят с песента си, веднъж те дори я свирят в детското шоу "Улица Сезам".
На концертите си обаче музикантите въобще не искат да имат нищо общо с Shiny Happy People и издържат да я изсвирят само два пъти през 1991 г.
Оттогава те захвърлят сингъла изцяло, въпреки огромния му успех. "Това е забавна поп песничка, написана за дечица", отбелязва с презрение вокалистът на групата Майкъл Стайп и признава, че не би искал R.E.M. да бъдат запомнени с Shiny Happy People.
AC/DC - It's A Long Way To The Top (If You Wanna Rock n'Roll)
Песента се превръща в нещо като емблема на първия голям певец на AC/DC Бон Скот. В нея той изпълнява едно от малкото сола на гайда в историята на класическия рокендрол и блести с едно от най-страхотните си вокални изпълнения.
Легендарната австралийска банда премахва It's a Long Way to the Top от концертите си след внезапната смърт на вокалиста през 1980 г.
Когато Брайън Джонсън заменя Скот, той отказва да пее точно тази песен от уважение към предшественика си. Така последното известно изпълнение на It's a Long Way to the Top си остава още от 1979 г.
Ерик Клептън - Tears in Heaven
Трогателна балада, вдъхновена от трагично събитие в живота на виртуозния Клептън - смъртта на 4-годишния му син Конър след инцидент през 1991-ва.
Затова Tears in Heaven е родена вследствие на непосилна мъка и страдание, а после китаристът я премахва от своя сетлист за цяло десетилетие.
"Вече просто не чувствах загубата, а тя е толкова голяма част от изпълнението на този тип песни", разяснява той.
"Трябва наистина да се свържа отново с чувствата, които бяха там, когато съм я писал. А те общо взето са си отишли и не искам да ги връщам. Сега животът ми е различен. Вероятно просто се нуждаят от време и ще се върна към тях с една по-дистанцирана гледна точка", допълва Клептън.
Изпълнява обещанието си 10 години по-късно и тази песен, заедно с My Father's Eyes, отново става обичайна част от концертите му.
Muse - Muscle Museum
Това е много обичана от феновете на бандата песен, която обаче отпада от сетлистовете по необичайна причина.
Става въпрос за една от старите песни на голямото британско трио, изпълнявана редовно от тях още от средата на 90-те някъде до 2006 г., а след 2007-а мистериозно изчезва от концертите.
В едно радио интервю барабанистът Доминик Хауърд обяснява къде е изчезнала Muscle Museum - оказва се, че фронтменът Мат Белами е изгубил необичайния аналогов педал, който използва за вокалния ефект в края на песента.
Хауърд обаче признава, че би се радвал да свири песента отново. И това се случва през март 2015 г., когато Muscle Museum се появява за пръв път на концерт на Muse след 8-годишна пауза.
Оттогава още няколко пъти е свирена от групата, макар и да не е толкова често в сетовете, колкото преди.
Radiohead - Creep
Не е никаква тайна, че фронтменът и водещ композитор на Radiohead Том Йорк не може да понася Creep.
Вечният хит от дебютния албум на британците ги изстрелва до невероятни висоти и 30 години по-късно остава най-популярната песен на групата, която сътвори толкова много качествена музика впоследствие.
За Йорк обаче песента е "боклук" - и той я нарича така в дните, когато е малко по-благосклонен. В другите ѝ дава и по-цветущи определения.
Феновете на Radiohead знаят случая от един концерт в Монреал, когато фен се осмелява да се примоли за Creep и вокалистът му отвръща: "Майната ти, писнало ни е от нея".
Седем години бандата се придържа към решението си изобщо да не свири Creep, но историята има хепиенд, защото постепенно Том поомеква и в по-късните години отново запява големия хит на концертите.
