Какво е "стената на смъртта"? Може и да сте я виждали на някой мащабен концерт, но да не сте знаели какво представлява и откъде идва.
Може и съвсем да не сте запознати с един от най-зрелищните, но и най-опасните масови танци сред публиката на хардкор и метъл концертите.
За едни ще е впечатляващо, за други ще е плашещо да станат свидетели на явлението: хора от тълпата се разделят спонтанно на два случайни лагера, образуват празно пространство по средата и се нареждат от двете му страни.
А когато бандата на сцената избухне в някоя надъхваща част от песента, двете "армии" се втурват една срещу друга и се сблъскват с всичка сила, за да заформят хаотично пого меле.
Откъде изобщо идва идеята за този тип пого и как навлиза в тежката музика?
Нека започнем малко по-отдалеч - още от зараждането на пого танците и превръщането на масовата блъсканица пред сцената в начин за освобождаване на натрупаната емоция сред публиката.
Пого танцът, както и неговият наследник, т.нар. mosh pit, възникват в средата на 70-те на концерти от хардкор пънк сцената.
Басистът на емблематичните за периода Sex Pistols - скандалният Сид Вишъс - твърди, че той е изобретил погото някъде около 1976 г. Дали наистина той е създателят на танца не е толкова важно. Важното е, че въртенето, скачането в кръг и блъскането в околните се налагат като начин публиката да се забавлява по време на пънк шоутата.
Малко по-късно се появява по-развитата версия, наречена moshing или slam dancing, която набляга на физическия контакт между замесените в спонтанно обособена зона в публиката, позната като "ямата" (pit).
Там участниците се блъскат едни в други и бягат настрани - но никога с цел да се наранят и винаги с идеята просто да изразят общата енергия от музиката.
Към средата на 80-те различните пого и moshing стилове навлизат и в американската метъл сцена, а в началото на 90-те вече все повече се популяризират в мейнстрийма. Усвояват ги и фенове на грънджа, хип-хопа, електронния денс и други жанрове.
Така стигаме и до "стената на смъртта", която вече е по-късно явление и представлява различна разновидност. Впрочем, тя също не възниква от метъл сцената, а от пънка.
Понякога разделянето на двете страни и оформянето на "стената" са дирижирани лично от бандата на сцената, а сблъсъкът става по команда от вокалиста. В други случаи присъстващите нямат нужда от специална покана, за да се организират помежду си.
Макар че повечето "стени на смъртта" са си едно доста добро прекарване за всички и обикновено от тях няма пострадали, свирепият им вид и опасността от масовите сблъсъци са причина някои фестивали и конкретни изпълнители да ги забраняват.
Не е ясно кой точно е изобретател на "стената на смъртта", но консенсусът е, че я разпространяват доайените от нюйоркската хардкор пънк формация Sick of It All.
После традицията е възприета от метъл банди като Lamb of God и Exodus и техните фенове. Някои са убедени, че тъкмо от Lamb of God тръгва това явление, тъй като американската група силно се асоциира с него.
Но вокалистът на Lamb of God Ранди Блайт признава, че те са взели "стената" от пънк икони от миналото. От Sick of It All също настояват, че са я популяризирали, но не и измислили.
"Не е възникнала от нас, но ние я върнахме в концертите", обяснява фронтменът на Sick of It All Лу Колер.
"Като бяхме малки и ходехме по метъл и хардкор концерти, я правехме като имаше някаква пауза в песента. 4-5 човека се нареждаха и се хващаха през ръцете. И ако видехте това, вие с вашите приятели правехте същото и се нареждахте от отсрещната страна. Като изригнеше музиката, просто се втурвахте едни към други".
После обаче по някаква причина "стената" изчезва за известно време, разказва още Лу Колер. "Никой не я правеше години наред. И през '96-а или '97-а свирихме на фестивал с The Offspring, Silverchair и куп други банди".
"Трябваше някак да се отличим, затова идеята ми беше да върнем "стената на смъртта". Така че започна оттам".
"На следващата година свирихме на друг фестивал, на който бяхме ние и много метъл банди, имам предвид Slipknot, Sepultura, Mudvayne, всякакви такива. Те ни гледаха как направихме "стената на смъртта" с нашата публика и си казаха: "Леле, това трябва да пробваме и ние". Още от следващия ден и други фенове я правеха", спомня си Колер.
А кои са най-прочутите "стени на смъртта"?
Логично, най-впечатляващо се получават тези на метъл фестивали с десетки хиляди присъстващи.
Легендарни в това отношение са "стените" от Hellfest 2014 във Франция и Wacken Open Air 2010 в Германия.
Но всъщност можете да видите нещо подобно къде ли не на метъл събития, независимо дали с по-големи или по-малки мащаби.
Практикува се и в поджанрове като например метълкора, където Knocked Loose, Asking Alexandria и други успешни групи често се наслаждават на "стени на смъртта", изпълнени с голям ентусиазъм от публиката им.
Със сигурност това е вълнуващ и зрелищен начин да изживееш голям метъл концерт с многобройна публика - където сякаш самата музика те кара с всички сили да прегърнеш хаоса.
Все пак този тип масов танц е именно нещо такова, един голям и ефектно структуриран хаос.
Просто важното е участниците винаги да внимават да не застрашат себе си и околните, докато са в стихията си някъде там в мелето.
