Въвеждането на 10-годишна давност за дълговете на физическите лица трябва задължително да бъде придружено и от създаване на регистър с фалиралите длъжници, така че те след това за дълъг период от време да не бъдат допускани до кредитната система. Това казва в интервю за БТА председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян.
Коментарът на Хампарцумян е по повод предложението на депутата от ГЕРБ Емил Радев да се въведе абсолютна 10-годишна давност за задълженията на физическите лица , включително и по банкови кредити.
Депутатът ще внесе предложението си за промени в Закона за задълженията и договорите през октомври и ако се приемат, те ще влязат в сила от 2013 г.
Регистърът на длъжниците трябва да бъде много подробен и да включва не само кредити към финансовите институции, но и към ютилити компаниите, мобилните оператори и всички други доставчици на стоки и услуги, смята банкерът.
Обявяването на фалит не бива да бъде превърнато в игра - сега да излъжем една банка и като минат "Х" на брой години, ще излъжем още една, посочи Хампарцумян.
Трябва да има такъв регистър и той да оставя фалиралите веднъж лица завинаги извън кредитната система - иначе ще накараме добросъвестните да плащат и за недобросъвестните, защото, за съжаление в България злоупотребата с права е национален спорт, заяви Хампарцумян.
Според банкера срокът, в който един фалирал кредитополучател не би могъл да получи нов заем, ако веднъж е обявил фалит, би трябвало да е достатъчно дълъг - може и за цял живот.
Човек, фалирайки, ще трябва да се прости с кредитната система, добави Хампарцумян.
Запитан дали разполага с данни колко случаи има на длъжници към банките, които продължават да дължат суми, дори и след като им е било отнето ипотекираното имущество, Хампарцуман заяви, че тези случаи не са много.
Отговорността на всеки един за успеха в живата е нещо много важно, посочи банкерът. Изключвам случаи на болест, инвалидност и смърт, но във всички останали случаи, когато някой е придобил имот чрез кредит, обявявайки фалит, той не може да очаква да спечели от това и имотът не може да остане в неговите наследници, добави Хампарцумян.
Според него всички тези неща ще трябва подробно да се разпишат в предлаганите законови промени.
Ако приемем, че обявяването във фалит на физическите лица е право, то отговорността трябва да е - този човек да няма достъп за достатъчно дълъг период от време до кредити, добави той. Според Хампарцумян ако промените доведат до масови злоупотреби при обявяването във фалит, то това ще оскъпи и кредитите.
Загубите, които ще се реализират от такива фалити, в случаите, когато това се прави от недобросъвестни лица, ще трябва да се покриват от добросъвестните клиенти, коментира Хампарцумян.
Според него ако не са прецизирани, промените могат да създадат възможност за още един вид измама и ако тя стане достатъчно развита, това неминуемо ще повлияе негативно на целия банков пазар.
В отговор на въпрос дали застраховането на ипотечните кредити е решение на проблема, ако възникнат затруднения при погасяване на месечните вноски, Хампарцумян заяви, че застраховането означава да се премести проблема от една къща в друга - от банката при застрахователя.
Застрахователят може да поеме някакви рискове, но ако това стане масово, застрахователят ще започне да има проблем, или пък застраховането на кредитите ще стане толкова скъпо, че ще се обезсмисли, смята банкерът.
Последните данни на БНБ за кредитите с просрочия не бих нарекъл оптимистични, но очевидно е, че проблемът, който възникна 2008 - 2009 г. с лошите кредити върви в посока към разрешаване, коментира Хампарцумян статистиката на БНБ, според която в два последователни месеца (юни и юли) бе отчетено намаление на лошите кредити.
Хампарцумян посочи, че банките заделят достатъчно количество провизии спрямо лошите кредити, някои кредити с просрочия се изписват като загуби, други се преструктурират, реализират се и обезпеченията по необслужвани кредити - всички тези неща по думите му водят до подобрение.
Има и нови кредити, които се отпускат на здрави финансово фирми и граждани, които са платежоспособни, така че системата абсорбира полека лека лошите кредити, коментира банкерът.
Запитан дали в отговор на понижението на риска за българската финансова система, което се отчита чрез намаляването на доходността на ДЦК, ще бъдат понижени и лихвите по депозити и кредити,
Левон Хампарцумян заяви, че слаб спад на лихвите вече е налице. Колкото по-малък е рискът на средата, толкова по-ниски са кредитите и това е азбучна истина, заяви той.
Доходността по ДЦК обаче не е единственият показател, който влияе на лихвите в банковата система и не може да се очаква някаква рязка промяна, добави банкерът.
Хампарцумян коментира пред БТА и проверката на Комисията за защита на потребителите върху общите условия на 25 банки в страната за потребителски и ипотечни кредити.
Комисията отправи индивидуални препоръки към всяка банка за отстраняване на неясноти в определени клаузи или непълни съответствия с нормативните изисквания. Ние сме изпълнили препоръките и мисля, че по подобен начин всички банки го правят, каза Хампарцумян.
Той добави, че забележките са били относно текстове, които КЗП и потребителите са смятали, че не са достатъчно ясно дефинирани. Според Хампарцуман текстовете в общите условия на кредитите за физическите лица вече били по-разбираеми.
