Сърбия настоя Европейският съюз да продължи процеса на разширяване след присъединяването на Хърватия през 2013 г., предаде агенция "Франс прес". Според балканската ни съседка всяко отлагане може да застраши стабилността в региона.
"Ако краят на присъединяването на Хърватия съвпадне с началото на преговорите със Сърбия, това ще осигури последователност и стабилност на Балканите", заяви сръбският външен министър Вук Йеремич.
На конференция за бъдещето на Балканите той предупреди, че забавяне на процеса на разширяване може да доведе до ново деление на региона. Според Йеремич всяко забавяне от този план "ще създаде вакуум".
След Словения Хърватия ще е втората бивша югославска република, която ще стане част от ЕС. Загреб приключи преговорите по присъединяването в края на юни и се очаква да стане 28-ата държава член през юли 2013 г.
Белград се надява да получи статут на държава - кандидат за членство, през декември. Отношенията между Сърбия и Косово обаче са ключов критерий за това страната да постигне прогрес към еврочленството.
Сръбският външен министър заяви, че страната му е готова да работи по изпълнението на всички критерии, поставяни от ЕС на новите кандидатки за членство. "Не сме способни да направим повече от това", предупреди обаче Йеремич. По този начин той за пореден път даде сигнал на Брюксел, че Белград не желае да избира между ЕС и Косово.
Брюксел отново подчерта, че членството на Сърбия в ЕС зависи от Косово
Дни преди това председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че Сърбия трябва да изпълни необходимите критерии, включително да установи добри отношения с Косово, за да бъде призната за кандидат за членство в ЕС.
По време на форума Сърбия - ЕС, организиран от сръбското правителство, Ромпой изтъкна, че Косово е само един аспект от критериите, макар и сложен и деликатен.
Той призова Сърбия и Косово да продължат преговорите, започнати през март, и да покажат, че имат воля за компромис. "Последните събития показаха колко важен е искреният и изчерпателен диалог", подчерта той, имайки предвид конфликтът през юли, когато косовската полиция се опита да поеме контрола върху няколко гранични пропускателни пункта в населената предимно със сърби северна част на страната, за да може да осъществи наложеното миналата седмица търговско ембарго на Сърбия. В отговор на това Белград предупреди, че се създават предпоставки за опасна ескалация на напрежението. Търканията между Прищина и Белград се засилиха след като Косово забрани вноса на стоки от Сърбия и наложи мито от 10 % за стоките от Босна и Херцеговина в отговор на това, че и двете страни възпрепятстват износа на косовски стоки.
На 2 септември Белград и Прищина постигнаха в Брюксел споразумение за митническите печати, без да обсъдят кой ще контролира пунктовете. Косовският премиер Хашим Тачи заяви, че след 15 септември контролът на граничните пунктове Ярине и Бърняк ще бъде поет от косовски митничари и гранична полиция. Сръбската страна обаче определи това като неприемливо.
По време на форума Сърбия - ЕС сръбският президент Борис Тадич заяви, че Белград очаква в най-скоро време да получи статут на кандидат за членство и дата за започване на преговори. "Ние не претендираме за привилегии и облекчения, но не можем да приемем да ни поставят нови условия", допълни Тадич.
Той подчерта, че Сърбия не е страна, която създава нови кризи, както се опасяват някои страни в ЕС. Според него Белград дори решава наследени от Югославия проблеми и такива, възникнали след разпадането й.
Не е нужно някой да убеждава Сърбия в необходимостта от решаване на конфликта с Косово, подчерта той. "Правим всичко да решим този проблем по начин, подходящ за демократичния свят", каза Тадич. Президентът изтъкна, че решението трябва да бъде търсено по пътя на компромиса, а не така, че едната страна да получи всичко, а другата да изгуби.
Междувременно Мая Кочиянчич, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, изтъкна сътрудничеството на ЕС с всички страни за установяване на нормален митнически контрол на сръбско-косовската граница. Тя добави, че Брюксел "желае споразуменията, постигнати в диалога Белград-Прищина, да се приложат на практика".
