Високият наратив на либералите от ДПС навлезе в режим на драматично снижаване. Лексикалният регрес в партията на порциите бе легитимиран с избирането на нерафинирания лоялист Мустафа Карадайъ за председател на мястото на зрелищно изгонения преди време лукав финяга Лютви Местан.
Дори самите имена на двамата политици показват културната бездна в техните публични профили. Карадайъ звучи грубо, ръбато, отсечено и остро, внушава физическа сила и импулсивно поведение. Мускулесто име без особени естетически претенции.
А сега произнесете на глас - Лютви. Коренът на думата не носи нежност, но изговорено цяло това име притежава хармония и музикалност, отключва интересни картинни алюзии - аз лично си представям маслено платно, в което Лютви е изтънчен мефисто от началото на XIX век, който свири на арфа и омайва заблудени люде с мелодии и локуми.
Местан действително беше майстор-сладкар на напудреното, високо-въглехидратно говорене. Той изведе привидно софистицирания нонсенс на самия почетен председател Ахмед Доган на още по-предизвикателно ниво.
Предимството на Местан е в правилната интонация, пресметливите паузи, прецизно калкулираните вокални пикове и спадове. Ахмед Демир Доган - особено в последните години - се проваля като пленителен оратор, изговаря трудно излишно усложнените изречения, задавя многосричковите лексеми, принизява високия наратив.
През годините Лютви Местан попива и доразвива помпозната реторика на Сокола-философ, обогатява „морфичния резонанс" и успява да надгради постигнатата от хидролога словесна идиосинкретичност.
Още преди 10 години Местан взе ноторната реплика на Доган за „обръча от фирми" и я превърна в лабиринт от словеса: „С тази метафора ние обозначаваме един реален факт и заявяваме политическата и гражданската си позиция за такова взаимодействие между политически партии и бизнес, който да не генерира корупция, а да се подчинява на ясни и точни правила... Опитах се да кажа, че когато една метафора е натоварена с двояко значение, ако имаме предвид обръча като символ на корупцията, естествено е, че това е негативно явление."
Доган все успяваше да се завърне като водещ майстор на натруфеното нищоговорене с някоя „рудиментарна" ремарка или концептуалната екстраваганца, но към средата на това десетилетие Лютви вече бе извоювал своите лексикални пагони и командваше българското политическо словоблудство с почти еротично самодоволство.
Очевидно реторическата му еманципация е била проявление на политическата му и лидерска екзалтация, мотивирала и шумния разрив с Доган. Сега Местан е вън от ДПС, направи партията ДОСТ, а Доган повиши Карадайъ с идеята, че той никога не ще се опияни от собствената си индивидуална яркост. Мустафа трябва да е сигурният наместник на почетния председател, човекът без претенции за интелектуално превъзходство.
В миналото останаха местановите апологии на догановите провокации.
Карадайъ едва ли е способен да композира това оправдание за играта на обръчи и порциони: „Когато един лекар прави скенер на един организъм, той не може да бъде обвинен за това, че снимката, направена от него, показва това раково образувание. Не прави чест на групата народни представители да занимава обществото с безсилието си да разбере високия наратив на един философ."
Ех, такъв беше богатият на съмнителни метафори софизъм Местански. Сега го очакваме отново в ДОСТ-атъчни количества, но без „водния знак" на ДПС чековете на Местан едва ли ще бъдат така богато осребрявани от бизнес и електорат.
В светлината на прожектора сега е Мустафа Карадайъ - словесната противоположност на Местан.
Най-сложното словосъчетание, което новият официален председател на „партията-балансьор" отрони в последно време, беше „емоционален транс".
През повечето време речта на Карадайъ се състои от хаотично разпръснати частици, грешено пласирани съюзи и предлози, масово наводняване с междуметия и прочее лексикален джънк. За бога, той е човек, който използва твърде много конструкцията „Е тука" и казва „не" вместо „ни".
Интонацията му на бодигард от Смолянско със сигурност не ще му донесе реторически дивиденти. На фона на Карадайъ дори Цветан Цветанов сякаш говори на правилен български.
Е, почти. Поне „това, което имаме като език" от страна на Мустафа го поставя в една лексикална лига с Цветанов.
ДПС смени диалектиката на Местан с диалекта на Карадайъ. Общото между двамата е, че в крайна сметка използват думите по абсурден и неискрен начин. Единият обаче го прави като PR, а другият като дървар.
