Преди няколко месеца Шин Сугимото, директор по човешките ресурси на токийското поделение на Bristol-Myers Squibb, прави революция в традиционните методи на назначение на кадри в Япония.
Вместо автоматично да повиши мъжа с най-голям опит, както традиционно се прави там - и той търпеливо е чакал реда си с години - Сугимото предлага да бъде избран следващият продуктов директор на фирмата, като се анализират постиженията на потенциалните кандидати, които са оставали анонимни.
"Не разполагахме с името, пола или възрастта на кандидатите," обяснява той. След обсъждане една автобиография е изпъкнала от масата - тази на млада жена.
"Другите служители масово критикуваха този избор и беше много трудно да я убедя да приеме работата. Тя се опасяваше как ще реагира екипът," казва Сугимото, който се опитва наравно с други мениджъри да промени подхода в свръх-консервативна Япония, където жените биват считани за "низша класа" и отрязвани от пазара на труда и отговорни постове.
Маратон на един крак
Миналия месец консервативният премиер на Япония Шинзо Абе лично отхвърли този принцип. "Жените са един от най-неизползваните ресурси на Япония," заяви той. Абе иска да повиши нивото на заетост на жените в контекста на смелия си план за възраждане на Япония, наричан "абеномика". Според него това ще засили растежа на БВП на страната.
Като цяло, експертите са съгласни с този анализ. "Япония изостава, защото участва в маратонско бягане, тичайки само с единия крак," казва Кати Мацуи, главен стратег в Goldman Sachs Tokyo, която от години се бори за интеграцията на "другата половина" от 126-милионното население на страната.
В момента нивото на заетост на жените в работоспособна възраст е само 60% - докато при мъжете надвишава 80%. Ако заетостта на жените достигне нивото на тази на мъжете, Япония би могла да увеличи работната си сила с 8.2 милиона души.
"Икономическите сметки са много прости: ако желаете да увеличите потенциалния си растеж, трябва да назначавате повече хора, да използвате повече капитал за единичен служител или да повишавате производителността," обяснява Мацуи.
С повишаването на заетостта на жените БВП на страната би могъл да се увеличи с 15%, казва тя. Потреблението би могло също да нарасне, а би имало и повече заплати, които държавата да облага с данъци. "Всъщност жените може да спасят Япония," заяви директорът на МВФ Кристин Лагард по време на визита в Токио миналата есен.
Интегрирането на повече жени в трудовата сила е задължително за страна, която в момента изпитва недостиг на персонал. С бързо застаряващо население и намаляваща раждаемост, броят на трудещите се в Япония спада с притеснителни темпове. След достигане на "пик" от 87 млн. души през 1995, ще има само 55 млн. потенциални трудещи се през 2050 г.
"Това е приблизително равно на обемите на работната сила в Япония към края на Втората световна война," заявява изпълнен с притеснение доклад на МВФ през октомври 2012 г. Ако участието на жените на пазара на труда не бъде насърчавано, БВП на Япония ще се свива и ще спадне под нивата на много от съседните държави.
В Токио, в сградите на гиганти като Toyota, Panasonic или Toshiba, единствените жени, които чужденците виждат, сервират чай или осигуряват преводачески услуги.
"Нашите изследвания обаче показват, че компаниите, ръководени от жени, обикновено постигат по-големи печалби: над 15% повече," казва Жорж Дево, ръководител на McKinsey Japan. "В Япония обаче само 25% от изпълнителните директори вярват, че увеличаването на участието на жените в мениджмънта е висш приоритет. В Европа този процент е 53%."
Жертви на конфуцианството
Мъжете-изпълнителни директори на японски компании вярват, че служителките им ще напуснат фирмата, за да родят и отгледат децата си. Защо тогава да инвестират в тях или да насърчават ръста на кариерата им? "Все още сме жертви на конфуцианството, което е като бреме за човешкия разум," въздиша Ецуко Кацу, вицепрезидент на департамента по международни, политически и икономически науки в токийския университет "Мейджи".
В момента, в който постъпят във фирмата, новоназначените служители трябва да заявят на работодателя дали желаят да катерят мениджърската стълбица, наречена "сого-шоку", което означава работно време от 9 сутринта до полунощ и приемане на евентуално разпределение в противоположния край на страната - нещо, което младите мъже приемат безусловно - или предпочитат по-малко ограничаващата и не така удовлетворителна чиновническа кариера, наречена "ипан-шоку".
Според МВФ, 94% от тези, които избират "сого-шоку", са мъже. Това обяснява и огромната разлика в заплащането на мъжете и жените. Жените най-често са на най-ниско платените длъжности - печелейки средно 29% по-малко.
Също така, жените не биват насърчавани да се върнат на работа след раждането на децата им. "Около 70% от японските жени напускат завинаги работа след раждането на първото им дете," казва Мацуи. "Това е тъжно, тъй като те напускат трудовия пазар при създаването на семейство - от малко преди да навършат 30, до към края на 40-те си години. Това е времето, в което кариерата им би била най-плодотворна," коментира тя.
Изследванията показват, че три четвърти от тези жени биха желали отново да се върнат на работа.
Жертви на социалната политика
Социалната политика също препъва амбициите на младите жени. В държавните детски ясли няма достатъчно места, а частните ясли често са твърде скъпи, за да могат семействата с ниски или средни доходи да си ги позволят. Само 28% от японските деца под 3-годишна възраст не се отглеждат не от родителите си. Във Франция децата в ясли и детски градини са 43%.
Жените понякога просто нямат друг избор освен да гледат децата си, което те често се налага да правят сами - съпрузите им отделят средно по не повече от час на ден за домакински задължения. "От тези 60 минути, само около 33 минути те прекарват с децата си," казва Мацуи. Тя допълва, че заради хроничната липса на грижа за възрастните в Япония, жените често са принудени да се грижат и за по-възрастните членове на семейството.
В този контекст, малкото жени, които успяват да се върнат на работа след раждането на децата си, обикновено се налага да се примиряват с почасова работа. Те не могат да спазват работното време, наложено от големите корпорации. В момента основната част от нископлатените, нестабилни работни места с ниска социална защита в Япония са заети от жени.
Като част от стратегията си за растеж ("абеномиката"), Абе изглежда залага на прогресивна промяна на нагласите. Той вече е споделял идеята си за създаване на база данни от талантливи жени, които заслужават да бъдат включени в бордовете на големите компании.
Също така японският премиер обещава да създаде 250 000 нови детски ясли и градини, както и насърчава фирмите за удължават отпуска по майчинство до 3 години, за да позволят на служителите си да прекарват повече време с новородените си деца. Този нов "удължен отпуск по майчинство" обаче ще е достъпен само за жените.
"Нагласите бавно, но сигурно се променят," коментира Сугимото, която насърчава служителите си-мъже да си вземат отпуск по "бащинство". Миналата година само един от мъжете в компанията му се е осмелил да се възползва от тази възможност.
