Повечето хора смятат, че религиозен е човек, който вярва в Бог (или евентуално множество богове). Някои философи анализират думата допълнително, внасят нюанси, обявяват условия... Не съм философ. Но опростителското "който вярва в Бог" ми се струва непълно. Да не кажа погрешно.
Религиозни ли са, да кажем, защитниците на тезата, че вечният двигател е възможен?
Религиозни ли са убедените комунисти?
Религиозни ли са един куп други случай, в които се поколебаваш, преди да кажеш да или не?...
Нека се опитаме да анализираме какво ни позволява да сложим нещо в категорията "бог". Надали е дългата бяла брада или способността да хвърля мълнии. Не е и това да живее хиляди години или да може да се явява под различни образи. Да е творецът на Вселената като че ли е по-близо до истината, но и това не е - в куп теософии боговете не са я сътворили... Тогава?
Мисля, че съвременното разбиране за божественост се определя най-вече от наличието на трансцедентални качества у претендента за бог. Иначе казано, да е абсолют в някакво отношение. Да е всезнаещ, и/или всеможещ, и/или всеблаг, и/или всенаказващ... Особено помага да е няколко от тези едновременно. По възможност такива, които се изключват едно друго - да притежаваш взаимноизключващи се качества само по себе си вече е форма на трансцедентност.
Иначе казано, религиозен може да бъде наречен човек, който вярва, че нещо е абсолют. Че то не подлежи на логическо опровергаване и следователно всяко негово логическо опровергаване е априори погрешно, без нужда да се търси с какво и защо.
Още по-точно може да бъде дефиниран такъв човек като "вярващ в абсолюта на... (нещото)". Често се твърди, че това е всъщност определението за фанатик; няма да споря - просто дефинирам какво искам да кажа, и нека всеки го нарича както му харесва. Стига да спазва вложения смисъл.
Тази дефиниция позволява да определим много по-ясно един куп случаи, които иначе изглеждат трудни. Защитниците на тезата за вечния двигател или са гении, открили как да опровергаят Нютон (такива, уви, засега не са забелязани), или вярват в погрешността на неговите закони като в абсолют. Точно както вярват в теорията на Маркс/Енгелс/Ленин/Сталин/Димитров (ненужното да се зачеркне) типичните убедени комунисти. В това отношение те са недвусмислено религиозни хора.
Получава се и друг парадокс: хора, които смятат себе си за искрено религиозни, но не смятат бога си за абсолют, всъщност се оказват в тази светлина нерелигиозни. Не става дума само за религии като будизма, които изначално постановяват, че техният бог не е абсолют.
Има например християни, които смятат, че Бог никога няма да се прояви по божествен начин пред хората, тъй като с това би нарушил свободата, която им е дал. С това те на практика де-абсолютизират бога си, и съответно се оказват "вярващи нерелигиозни". Или вземете един християнин, мюсюлманин или евреин, който знае, че съответният му бог повелява да избиваш неверниците, но не го прави, понеже не иска да убива хора. Показвайки неподчинение на бога си, той го де-абсолютизира и се оказва също "вярващ нерелигиозен"... Мога да дам и още примери; надявам се, че идеята е ясна.
От гледна точка на логиката, тази дефиниция на религиозност говори много. Логиката не отрича възможността абсолют да съществува, но наличието на абсолют прави логиката невалидна като инструмент. Ако в една логическа система въведете абсолют, правилата на логиката престават да важат в нея (абсолютът по дефиниция не се подчинява на причинно-следствени връзки). Съответно, тази система става непознаваема с логически средства. (По тази причина всяко смесване на вяра и логика води до система, в която или вярата е необоснована, или логиката е невалидна, или и двете. Например научното доказване на съществуването на Бога. 
)
Значи ли това, че логиката на религиозните хора е априори погрешна? Не, разбира се. Задайте простичка логическа задача на религиозен човек и той ще я реши вярно. Грешките се появяват, когато в логическата система, анализирана от него в момента, бъде намесен неговият абсолют.
Тогава логиката престава да работи и той може да стигне до всеки възможен резултат (включително до верния, по случайност). И когато стигне до резултата е непоклатимо уверен в правотата му, ако наистина е религиозен и в системата наистина е намесен абсолютът му. Просто правилата на логиката в такава система обикновено правят напълно логичен извода му, какъвто и да е, и напълно невъзможно опровергаването му.
Оттук и теоремата: анализи и изводи на религиозен човек, които касаят пряко или косвено неговия абсолют, са логически невалидни по дефиниция и е разумно да не бъдат вземани предвид. Твърде възможно (макар и не гарантирано) е да са погрешни, независимо колко простички са. Всъщност, това не е някакво откритие - всички знаем, че пристрастните по дадена тема хора не винаги са надеждни източници на информация по нея. Теоремата просто обяснява логически защо е така, и дефинира с точност обхвата на "презумпцията за невалидност".
Теоремата води до един интересен извод с голямо практическо значение в съвременния свят. А именно: ако някой вярва в абсолюти по дадена тема, то разсъжденията му попадат под презумпцията за невалидност, дори ако е специалист по темата. Пример за това съм давал и преди: сред строителите на вечни двигатели има и физици, някои от тях титуловани - това не значи, че вечният двигател е възможен, поне не и ако въпросният физик не разполага с доказателство, което да обори Нютон и да убеди научната общност.
Такова доказателство засега няма - тоест, физикът е религиозен, тъй като допуска неверността на законите на Нютон във вид на абсолют. (Интересен е случаят, когато физик извежда доказателство, което оборва Нютон, и като проверка дали то е вярно строи вечен двигател, който според това доказателство би трябвало да работи. Тъй като вечният двигател в случая е средство за проверка на тезата на учения, а не резултат от религиозна увереност във верността й, този учен не може да бъде класифициран като религиозен.)
Един от примерите, които обичам да си спомням, е писмото на д-р Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог, работил в Университета в Бъфало и пр., до българските институции, срещу използването на ГМО. От писмото му ясно личи, че отношението му към природата е религиозно по тази дефиниция ("Аз пиша Природата с главна буква" е само един от многото примери).
При това положение е логично неговите становища и изводи във връзка с природата да не бъдат вземани предвид: ако са верни, е по случайност. Титлите му биха могли да уплашат дори професионален генетик, но религиозността по свързан въпрос автоматично нулира достоверността на изводите му; би я нулирала дори ако беше академик, Нобелист и водещ експерт по ГМО. Просто логиката на теоремата за религиозността е такава. А се боя, че е доказана.
Поуката за мен е да внимавам да не се намесвам в спор по теми, по които бих могъл да се окажа религиозен (или свързани с тях). По-голямата поука е да избягвам много старателно да бъда религиозен по каквито и да било теми - това автоматично унищожава достоверността на мисленето ми в области, свързани с тях.
По-интересен въпрос е какво да правя в такъв случай с мъдростта и интуицията. Защото те са именно опит да се достигне до истината в условия, в които липсва достатъчно информация по въпроса. Иначе казано, опит да се открие истината на базата на някаква форма на вяра, убеденост, религиозност. Какво правим тогава?
Лично за мен (и засега) отговорът е в общата ми логическа система. Смятам, че абсолютно знание не съществува, но съществува знание, което в определени рамки е вярно, или поне достатъчно вярно, за да е използваемо на практика. И че всяко знание бива подлагано на съмнение, и когато съмнението се оправдае, бива отхвърляно или пък разширявано, превръщайки се в частен случай на по-общо знание...
Досега не съм успял да открия грешка или непригодност на тази постановка; може би един ден ще открия, но засега ми върши работа. А ако засега е "вярна", то значи и мъдростта и интуицията, базирани на нея, също са "верни" като концепция и може да бъдат използвани. Въпреки че създават впечатление за религиозни, те не са - защото концепцията, която ги обосновава, не е абсолют за мен.
А само поредното стъпало към повече познание. И в крайна сметка, както бях писал в един друг запис, вероятно към безкрая.
