Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А вие бихте ли приели орган от прасе

А вие бихте ли приели орган от прасе Снимка: iStock

Огромната част от състоянията и заболяванията, които водят до органна недостатъчност, не се развиват бързо.

Отнема години от поставянето на диагнозата до окончателното затихване на функцията на сърцето, бъбрека, черния или белия дроб.

Още в началото на края за тези пациенти те влизат в листите на чакащи за нов орган. И чакат, ден след ден, година след година. Повечето от тях не дочакват.

В България например в момента чакащите бъбречна трансплантация са 906. Направените такива операции у нас през миналата година са 33. Чакащите за сърце са 42-ма, а осъществените трансплантации за 2021 г. са 2. Чернодробните трансплантации са 13 при 42-ма чакащи.

Защото органи няма. Далеч не всички хора, които изпадат в мозъчна смърт, са подходящи за донори, далеч не всички близки на хора в това положение са съгласни да дарят органите им и далеч не всички болници, където попадне подходящ за донор пациент, са в състояние да организират процеса.

А и законът е изключително стриктен по отношение на даряването на органи от живи хора - част от черен дроб или един бъбрек, и може да се дарят единствено от или на близък роднина - най-много първи братовчед.

Всички тези хора чакат, докато могат. Състоянието им постепенно и неумолимо се влошава, стига етап, в който вече не могат да получат животоспасяващата операция, дори да има донор, защото организмът им не би могъл да я понесе. Тогава прекарват последните месеци от живота си, закачени за апарат, на легло в болница. Накрая угасват.

Така е по цял свят. Има страни с по-успешни трансплантационни програми, има и такива като нашата - без, но никъде няма достатъчно органи.

Затова и една от посоките, в които работи науката, са животински органи. Те биха могли да помогнат на стотици хиляди болни и да дадат решения, които за момента нямаме.

И тези дни беше осъществен пробив - в САЩ на пациент в терминален стадий на сърдечна недостатъчност за пръв път беше присадено сърце от генно-модифицирано прасе. Прасетата се смятат за едни от най-подходящите животни, чиито органи биха могли да бъдат съвместими с организмите на хората.

Доколко революционна, т.е. успешна, е стъпката - предстои да се разбере, но 57-годишният пациент я преживя, както и първите дни след нея.

Снимка: Университет на Мериленд

Новината обаче моментално постави няколко етични въпроса. Редно ли е да се правят експериментални трансплантации и изобщо медицински интервенции с подобен висок риск при реални хора? Редно ли е да се отглеждат и убиват животни, за да се спасяват хора? И как стоят нещата с хора, които изповядват ислям или юдаизъм, които им забраняват да ядат свинско?

Подобна революционна операция е изключително рискова и би могла да убие пациента - все пак хора умират и след неуспешни трансплантации на органи от друг човек, а какво остава за орган от друг биологичен вид.

На тези притеснения специалистите по медицинска етика отговарят, че това е пътят на медицината и науката - след теорията идва практиката и тя няма как да не е върху хора. От медицинска гледна точка рискът си струва, защото успех би спасил хиляди животи в бъдеще.

Все пак, когато е направена първата трансплантация на човешки орган, тя също е била експеримент.

Освен това в конкретния случай самият пациент - 57-годишният Дейвид Бенет, не просто е дал съгласието си - той е бил наясно, че това е единственият му шанс да живее.

Тоест, ако опитът се окаже успешен и в дългосрочен план, няма етична дилема, стига на пациентите да се дават алтернативи и им се обяснява какви са те. Ако те са тези, които избират да чакат за сърце от човешки донор, да бъдат закачени на машина или им поставят животински органи, няма нищо нередно.

От ПЕТА и други организации за защита на животните не пропуснаха да реагират светкавично. Животните не са инструменти, използването им е неетично, както и модифицирането на гените им, така че органите им да са по-съвместими в човешките, обявиха от ПЕТА.

Така е, да се убиват животни, за да живеят хора не е най-етичното нещо на света, но нека все пак степенуваме човешките си приоритети. Да оставим настрани въпроса, че милиарди прасета умират ежегодно, за да се хранят хората. Дори и да се откажат да го правят, това не застрашава живота им - ние можем да оцелеем без месо. Но без сърца - не.

По същия начин екологични организации биха могли да протестират за транспорта на органи - те трябва да стоят извън човешко тяло колкото се може по-кратко и затова често се пренасят по въздух. Трябва ли да протестираме срещу въглеродния отпечатък, който точно тази човешка дейност оставя?

И каква е алтернативата, ако все пак приемем за нормално за нас хората най-важно да е съхранението на най-много човешки животи? Докато чакаме евентуална алтернатива на органи от 3D принтер или стволови клетки, да позволим по-широко живо донорство? Всеки да може да дарява на всеки и така богатите да убиват бедните в буквалния смисъл?

Що се отнася до третия въпрос - не е ли това потенциално решение само за частта от хората, които ядат свинско, Би Би Си се обръща и към равин, и към ислямски духовник. И двамата посочват да получиш сърце от прасе и за двете религии не се смята за нарушение на правилата, защото върховното правило е опазването на човешкия живот - ако това е единственият начин, то той е приемлив.

Сега остава да стискаме палци трансплантацията на Дейвид Бенет да се окаже успешна и в дългосрочен план. Защото нейният успех би дал надежда на много други хора.

   

Най-четените