Представете си, че ставате ставате сутринта за работа, качвате се в колата си, а тя не иска да запали.
Какво ще направите? Ще повикате ли детето, което минава край блока, за да го попитате какво се случва? Ще стоите ли неподвижно, чакайки колата сама да се поправи? Малко вероятно.
Най-правдоподобно в тази хипотетична ситуация е да потърсите причината за проблема и да си припомните какви главоболия ви е създавала колата в миналото, защото някои от тях може би сега се повтаря.
Логичният отговор на мисълта не идва в главата ви случайно. Той е дело на еволюцията, валиден е за абсолютно всеки човек на планетата и показва два похвата, които мозъкът ни обича в срещите си с нещо непознато - да търси разумно обяснение и да сравнява настоящето с примери от миналото.
От деня, в който хомо еректус се изправя на два крака, човек се превръща в разумно същество. Мозъкът му започва да сглобява отделните парченца, за да си обясни случващото се около него, а правилото важи до ден-днешен за всяка една идея или движение, дошло от човека. Включително и антиваксърството.
Дори и да не ви се вярва, антиваксърските протести вървят по пътя на науката, ако под наука разбираме психологията и биохимията в човешки мозък.
Също като примера с повредената кола, на първо място реакцията е провокирана от заплаха или криза, като тази роля при антиваксърите се поема от аутизма - все по-често диагностицирано състояние сред децата, чийто източник не е открит.
В това положение мозъкът започва да работи по познатия си начин и да търси обяснение, което идва през 1998 г. от хирурга Андрю Уейкфийлд, посочил ваксините като причинител на състоянието. Независимо че теорията многократно е отхвърляна от медицинската общност, опровергана от самия си автор и доказана като невярна, за момента е единственото достъпно обяснение за аутизма.
Така, след като връзката между ваксините и непознато, плашещо състояние при децата вече е създадена, идва ред и втория етап от поемането на нова информация за мозъка ни - опиране на примери от миналото или търсенето на шаблони.
В психологията този процес носи името когнитивна склонност, което, казано на разбираем език означава, че инстинктивно сравняваме настоящето с миналото, търсейки приликите.
Ако в миналото сме имали положителен опит в дадена ситуация, даден тип човек или предмет, несъзнателно ще се привличаме от тях. Обратното, ако опитът е бил негативен - ще ни се иска да стоим далеч, макар и условията да ни говорят, че сега няма от какво да се страхуваме.
Правилото, приравнено към антиваксърското движение, представено най-общо, означава, че голяма част от тях са имали негативен опит с традиционната медицина и са настроени срещу авторитетите - институции и хора в униформи като лекари, полицаи, военни.
Тази система от вярвания и убеждения, наричана още и предразсъдъци, е характерна за всеки човек. Понеже мозъкът ни е машина за шаблони, оформила се като част от инстинкта ни за оцеляване, набързо разграничава опасното от безопасното, съдейки от личния си опит и създава модел на поведение.
Има хиляди модели на поведение, но целта винаги е една и съща - да потвърди това, което човек вече сам знае и е преживял.
В този процес се създава "тунелно виждане", при което се възприема само информацията, съответстваща на личния опит и предразсъдъци. Фактите може и да не се променят, но някой от тях ще бъдат омаловажавани, а други хиперболизирани, така че да съвпадат с личната рамка от вярвания.
Например, ако лекар ви каже, че определена ваксина в 98% от случаите е от полза, а в 2% има странични реакции, а вашата когнитивна склонност е на твърдото мнение, че ваксините вредят - ще се фокусирате върху онези 2%, а не върху 98%.
Затова когато чуете някой да казва "Да, виждам смисъл в това", трябва да го разбирате като "Да, това отговаря на личните ми убеждения".
И това отстояване на вътрешните нагласи не е само, за да се изпита удоволствие от правотата, а и заради изградения образец, който подсказва, че изборът е безопасен.
В този смисъл предразсъдъците могат да са разнообразни - някои са убедени, че природата има по-голяма лечебна сила от медицината, други вярват, че правителствата целят намаляване на населението, а трети - че големите фармацевтични корпорации целенасочено ни разболяват, за да трупат пари.
Идеите в тази посока са много и понеже живеем в ерата на свободното слово и социалните мрежи, където всеки може да говори, каквото си поиска, е лесно да намерим информация потвърждаваща личните ни убеждения.
Как тогава да проверяваме дали не сме жертва на личните си предразсъдъци? Както го прави и науката - чрез трупане на информация и доказателства.
Това, което антиваксърите рядко правят, е да излязат извън черупката си и да проявят любопитство към различните виждания за света. Но точно това е довело човечеството до прогрес. Тези, които са се доверявали на фактите и статистиките в тяхната пълнота, са допринесли много повече за качеството на човешкия живот от тези, които са се доверявали на приятелите си и личните си убеждения.
В мача между предразсъдъците и науката, науката винаги е печелила. И това е факт, независимо че ще има хора, които ще го отричат.
