За 29-годишната Катерина Джузи, работеща от 6 години като фризьорка в Атина, наскоро омъжена и с 10-месечен син, е немислимо да си купи собствено жилище в Гърция.
Подобно на стотици хиляди гърци, Катерина е принудена да плаща постоянно увеличаващите се сметки за наем, защото с доходите си семейството ѝ остава под чертата за ипотечен кредит. Това обаче може много скоро да се промени.
След ръста на разходи за заеми и повишаване на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), които направиха пазара на имоти недостъпен за младите гърци, правителството в Атина е на крачка от разкриването на пакет, който да облекчи придобиването на нов дом.
Стойността на финансовата подкрепа е 1,75 милиарда евро, а бенефициентите от нея ще са гърците между 25 г. и 39 г. Една част от парите в пакета ще бъдат насочени към банките, а друга част ще се инвестира в ремонт на стари държавни жилища, които след реновация ще се продават на по-ниски от пазарните цени.
Планът е в началото на 2023 г. банките да открият перо за ипотечни кредити с таван от 500 милиона евро и лихва, която ще се равнява на една четвърт от пазарния лихвен процент, или не повече от 1%.
Разликата ще се покрие с отпуснатите от кабинета на Кириакос Мицотакис 375 милиона евро, а ниската лихвена ставка ще улесни хиляди гърци в закупуването на имот, без да създават стрес на бюджета си.
Програмата обаче идва с някои опасения. Дали обхватът ѝ ще е достатъчно голям и дали Гърция няма да повтори грешката на Испания, смекчавайки условията за придобиване на жилище?
През последните месеци испанското правителство е изправено пред растящо недоволство заради неспособността на кредитополучатели да изплащат ипотеките, за които бяха одобрени преди няколко години по облекчени критерии.
Гневът им се усили, след като ЕЦБ повиши основната си лихва с два процентни пункта в резултат на инфлацията, което доведе до скок на ипотечните лихви в държавите от еврозоната. Домакинствата в Испания моментално бяха засегнати.
Вноските за жилище започнаха да поглъщат все по-голяма част от бюджета на испанските семейства, а за капак от ЕЦБ обявиха, че до края на годината ще вдигнат лихвите с нови 0,5%.
Гуверньорът на испанската централна банка Пабло Ернандес дел Кос твърди, че тези увеличения ще доведат до вдигане на лихвените проценти с поне 3 процентни пункта.
Това ще рече, че ако през 2021 г. испанските семейства са плащали по 638 евро за ипотека, от януари следващата година ще им се налага да отделят 850 евро на месец, ако са одобрени за заем от 145 000 евро, се казва в изчисления на Bloomberg.
Вземайки предвид риска от лоши кредити въз основа на тези прогнози, испанското министерството на икономиката сега води преговори с банките в опит да облекчи въздействието на по-високите лихви.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пред същата криза ще се изправят и гърците следващата година с облекчения достъп до жилищно кредитиране, който правителството ще приложи в началото на 2023 г.
Въпреки че по първоначални сметки пакетът ще стигне за кредитирането на не повече от 10 000 души, бумът при търсене на имоти, към който програмата ще предразположи, ще вдигне цените на жилищата.
“Опитът на различни страни показва, че новата фискална субсидия за лихвите по жилищни заеми вдига цените на имотите, особено в районите с ограничено предлагане”, предупреждават от организацията пред Financial Times.
Тези предположения се допълват и от думите на Никос Ветас, генерален директор на Фондацията за икономическо и индустриално изследване, който казва, че макар мерките да са стъпка в правилната посока, купуването на жилище ще остане трудоемко за гърците, докато заплатите не се повишат.
В отговор на опасенията му гръцкото правителство напомня, че по-големият дял от внесеното за гласуване подпомагане ще се ориентира към ремонт на стари студентски общежития и неизползваеми държавни офиси, които ще се престоят в жилищни кооперации.
Идеята е апартаментите да се продават на по-ниски от пазарните стойности и да се насочат към купувачите с ограничени средства.
Разхлабването на предпоставките в процеса по придобиване на жилище се нареди сред основните приоритети на дясноцентристкото управление на Кириакос Мицотакис, след като през юни тази година мозъчният тръст Eteron показа, че 47,9% от гърците на възраст между 18 г. и 44 г. срещат трудности при плащането на месечния си наем.
Откакто Гърция излезе от дълговата си криза, цените на имотите в страната тръгнаха бавно, но сигурно нагоре. Стойността на жилищата се увеличи с 30% през последните 7 години, а наемите се вдигнаха с 50% за същия период.
Скокът в цените се дължи отчасти на умножилото се предлагане на имоти в Airbnb. В Гърция платформата регистрира най-голям обхват от временни квартири в сравнение с данните си от други европейски държави.
Фактор за високите стойности на имотите има и програмата за златни визи, която предоставя 5-годишно разрешение за пребиваване на граждани от трети страни при условие, че закупят недвижим имот за най-малко 250 000 евро.
И тъй като нито Airbnb има намерение да напуска печелившия си бизнес в страната, нито политиката за златните визи ще претърпи промени, отговорът на гръцките власти е със субсидия да съдействат на младите хора, които искат да си купят жилище.
А що се отнася до повишаващите се лихвени проценти на ЕЦБ и разрастващата се инфлация, надеждите са да не се се стига до хищнически курсове, които да изпратят Гърция в нова криза.
