Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Тихото уволнение” - жлъчният начин на работодателя да ви покаже вратата

Новият псевдоним на токсичната работна среда Снимка: БГНЕС
Новият псевдоним на токсичната работна среда

Няколко издания посочват, че в условията на икономическа рецесия пазарът на труда в Европа и САЩ ще започне постепенно да се свива.

От Harvard Business Review се опасяват, че при лошо управление на кризата, броят на освободените служители би могъл да повтори данните от периода 2008-2010 г., когато над 8 милиона души бяха принудени да напуснат работните си места.

На прага на заплашителна вълна от затруднения изплува нов подход на работодателите за съкращаване на персонала. Вместо директно да освободят даден брой служители, много компании предпочитат да създадат среда, която ще притисне работниците да си тръгнат сами. Това се нарича"тихо уволнение".

Целта на тактиката е да се избегнат финансови и правни последствия, до които уволненията водят понякога. Като например изплащане на обезщетения или уреждане на права по съдебен път.

Ето защо много фирми предпочитат да "насърчат" част от персонала си да напусне по своя воля.

Тенденцията за "тихото уволнение" набра популярност и в социалните мрежи през последната година, след като хиляди американци споделиха, че са станали жертва на най-новата мода в корпоративния пазар.

Паралелно с техните разкази, проучване на Pew Research Central потвърждава впечатленията им. Според анализи, направени през 2021 г., голям дял от останалите без работа служители са напуснали вследствие на ниско заплащане, липса на възможности за кариерно израстване или системно неуважение от страна на началниците.

И трите метода са лостове на т.нар. "тихо уволнение".

Дузини от работниците са споделили също, че са били натоварени с извънредни задължения без положеният труд да бъде отразен към месечното им възнаграждение. Допълнителните отговорностите с времето ставали постоянни, това довело до стрес и напускането от само себе си се превърнало в единствената опция.

Едва когато били "мотивирани" от ръководството да си потърсят друга работа, служителите осъзнали, че са станали мишена на "тихото уволнение".

От мениджърските среди изясняват, че макар шумът около работната политика да е пресен, в действителност "тихо уволнение" се практикува от десетилетия. Има и няколко сигурни предупредителни сигнала, че шефът иска да ви изгони от работа, без да се налага да ви плаща обезщетение.

На първо място от Forbes съветват да си отбелязвате моментите на връхлитащи ви нови ангажименти. Тук се причислява допълнителната работа, редуцирането на крайните срокове и отлагането на разговорите за евентуално повишение.

Снимка: iStock

Застой по отношение на заплатата също е червен флаг, че началниците отгоре се опитват да ви освободят. Отказ на увеличение на възнаграждението или изненадващо обявяване, че заплатата ви ще бъде намалена, е ясен знак, че сте нежелани.

И не на последно място, експерти по работните взаимоотношения съветват да следите за тона на комуникацията с шефовете си. Ако изведнъж ръководството започне да се държи по-остро, нападателно и грубо с вас, трябва да сте нащрек.

Промяната в поведението им много вероятно да е опит да ви стресират, за да напуснете работа по собствено желание.

В отговор на този букет от напрягащи негласни тактики за уволнение, множество нарочени работници прилагат т.нар. "тихо напускане". Или започват умишлено да изпълняват само това, за което им се плаща, без да дават максимума от себе си.

Ани Розенкранц от германската фирма за анализи на работната среда обаче твърди, че колкото и примамливо и да изглежда, "тихото напускане" не е решение за "тихото уволнение". Това е покана за култивирането на пасивно-агресивна обстановка, в която никой няма да се чувства комфортно.

Вместо да са инертни спрямо проблема, Розенкранц съветва персонала да защитят правата си по легитимен път. Ако компанията им разполага с отдел "Човешки ресурси", е добре да се консултират с него и да изразят гласно неудобствата в професионалната си среда.

А в случай, че във фирмата няма медиатор - съветът е да се обърнат към институции и синдикати, които да се застъпят за правата им на работа.

Розенкранц отбелязва и че тенденцията за "тихото уволнение" свидетелства за неспособност на мениджърско ниво да се водят трудни разговори, да се дават издържана обратна връзка и да се наблюдава поведението на персонала.

"Тихото уволнение" не е нов феномен, но е нов псевдоним за токсичната работна среда, която съществува от години. Наложително е преките мениджъри да положат допълнителни усилия, да създадат индивидуална връзка с всеки от подчинените си и да са откровени с тях, когато представянето им падне под минимума", категоричен е експертът.

 

Най-четените