Представете си култура на работното място, в която изпълнявате само това, което е описано в длъжностната ви характеристика и нищо повече.
Няма задачи за изтласкване до върха на кариерната стълбица, а всеки опит да впечатлите шефа или мениджъра си се счита за излишно натоварване, което не си заслужава времето.
Повлияна от новата работна етика след пандемията, превърнала хоум офиса (home office) от изключение в делнична практика, дойде ред и на тенденция, която дава нова посока на възприятията спрямо работната среда.
Модата е наречена quiet quitting и от няколко месеца набира скорост в социалните мрежи, печелейки все повече последователи, основно сред представителите на Поколението Z.
Със засилващата се популярност движението дава да се разбере, че следващата генерация служители са готови да жертват потенциалното си кариерно израстване за сметка на повечето свободно време за удоволствия.
А тъй като поколението, родено след 1996 г., ще води състоянието на икономиката и търговията с работните си навици, логично е да си зададем въпроса - какво е quiеt quitting?
Преведено буквално на български движението означава "тихо напускане", но приложено в практиката на младите служители, тактиката quiet quitting не подстрекава към напускане на работното място, а към ограничаване на ангажиментите до уговореното в договора с работодателя.
Quiet quitting прокламира да изпълнявате само това, за което ви се плаща, да не се насилвате и да не давате повече от минимума от капацитета на възможностите си.
Това означава без проверяване на служебните имейли извън работното време, без вдигане на телефона, след като напуснете офиса, без оставане до късно, за да довършите задачите си, и без поемане на допълнителна работа с обещанието, че всичко това ще ви отведе към повишение.
С quiet quitting Поколението Z агитира да оставите професионалните си задължения в границите на работното място, предпазвайки се от бърнаут, хронична умора и стрес, които вървят ръка за ръка с извънредното посвещаване на кариерата.
"Действайте в интерес на вашето психическо самосъхранение, а не в интерес на вашата заплата", твърди масовото послание в TikTok, което се допълва от призивите, че професията трябва да облагодетелства личния ви живот, а не обратното.
Идеята, че стремежите към професионално развитие са отживелица, дойде от видео в TikTok, публикувано от потребител с името Zaidleppelin.
В приблизително една минута момчето обяснява, че работната култура ни учи да се посветим в максимална степен на кариерата си, оставяйки на заден план житейските удоволствия. И според Zaidleppelin тази етика през годините е виновна за разрастващия се процент на хора с бърнаут и стресови състояния.
"Професията ви не е вашият живот", заяви потребителят в TikTik, което се посрещна с масово съгласие, споделяне и прилагане в професионалното ежедневие.
Някои работодатели и бизнес анализатори обаче смятат, че служителите, които се облягат на тенденцията да дават минимума от себе си на работа, създават риск от застой в индустрията.
За някои началници и компании quiet quitting e просто фраза, която е измислена да оправдае настанилата се сред младите апатия към труда и потенциала за растеж.
Експертът Пати Есени е сред поддръжниците на тази теза. Пред BBC специалистът в областта на трудовото право твърди, че quiet quitting е начин на мислене, който ви гарантира, че няма да се справяте в нито една сфера.
Независимо колко добро е образованието ви и първоначалният старт, ако не се предизвиквате със задания извън началната си квалификация, няма да излезете от полето на аматьорите, убедена е тя.
"Тихото напускане (quite quitting) казва да не си поставяте по-високи цели, а да се задоволявате с посредствеността. Но напредъкът и по-високите заплати ще отидат при тези, които се стараят", на мнение е Пати Есени.
Мария Кордович, доцент по организационно поведение в университета в Нотингам, забелязва и друг проблем от разпространението на "тихото напускане" - броят на удовлетворените от работата си кадри драстично намалява.
Според глобалния доклад на Gallup от началото на 2022 г. само 9% от британските служители са заявили, че отиват с ентусиазъм на работа, а 6,8% от анкетираните са признали, че ангажираността им за компанията, в която работят, е спаднала в сравнение с 2021 г.
"От пандемията насам търсенето на смислена работа застана на върха в ценностната система на младия персонал. Професията се приема много по-екзистенциално от преди. Задават се въпросите дали тези задачи съответстват на моята индивидуалност, каква роля играя в обществото. Но мисля, че "тихото напускане" не е положителния отговор на тези питания. Напротив, то ще доведе до по-малко удовлетворение от работата, липса на ентусиазъм и влошаване на услугите", прогнозира Кордович пред "Гардиън".
В отпор на нейните съмнения, 24-годишната начална учителка Джорджия Марч споделя, от друга страна, че точно quiet quitting ѝ е съдействал в баланса между кариерата и личния си живот. Редуцирайки обвързаността си с работа само до задълженията в длъжностната характеристика, Марч смята, че е успяла да се спаси от хроничните умора и стрес, които лесно плъзват в нейните среди.
"Върша само работата, която ми е възложена, и нищо повече. Почувствах се овластена след това си решение и по-мотивирана да продължа кариерата си в образованието", твърди 24-годишната учителка пред BBC.
Но дори нейното признание да се приеме за прийом, отнасящ се за всички държавни професии, където извънредният труд е неизбежен, но и незаплатен, остава въпросът доколко "тихото напускане" е ползотворна практика за целия бизнес.
На този етап надделяват мненията, че тази тенденцията ще блокира познатата йерархична стълбица и ще предизвика наплив от служители, които едновременно се чувстват неплатени и неоценени. Но за младото поколение това е само първата стъпка от гибелта на извънредното старание в офиса, което носи след себе си само още работа.
