"Да говорим спокойно за смъртта. Възможно ли е?", попита преди години един от най-популярните фентъзи автори - Тери Пратчет, след като реши публично да сподели, че страда от рядка форма на Алцхаймер, която засяга визуалната му памет.
Писателят е диагностициран през 2007 г., но известно време пази болестта си в тайна, защото не е искал да признае, дори и пред себе си, че уменията му за писане и четене ще бъдат засегнати до края на живота му.
За човек с неговата професия, талант и фантазия подобна диагноза е изключително тежка. Благодарение именно на уникалния си ум той успява да завладее милиони сърца по света със създадения от себе си Свят на диска, закрепен за гърба на четири слона, които на свой ред стоят върху корубата на костенурка, рееща се в Космоса. Една абсурдна на пръв поглед идея, която обаче Пратчет съумява да превърне в успех.
За съжаление, неповторимостта на писателя не се изчерпва само с въображението. Той развива рядка форма на и без това рядкото заболяване на Алцхаймер, която засяга задните области на мозъка му и зоните, отговорни за визуалната памет. Авторът губи способността да се ориентира в пространството и в отделни моменти не успява да види предметите и хората пред себе си, макар зрението му на теория да работи отлично.
"Имам обратното на суперсилите. Очите ми виждат чаената чаша пред мен, изпращат сигнал до мозъка ми, но той отказа да го обработи", пише Пратчет за състоянието си.
Засегнатата визуална памет е особеността на неговата форма Алцхаймер, а приликата като с всеки друг вид деменция е, че прогнозата е лоша. Лекарите предвиждат прогресиране на болестта и зачестяване на епизодите, в които писателят няма да може да използва зрението си.
Но последното, което човек има нужда да чуе, дори когато страда от коварна болест, е, че няма надежда и лечение. Тери Пратчет е твърдо решен да се бори и посвещава последните 8 години от живота си на изучаване на болестта на Алцхаймер, търсейки различни методи за лечение - научни и алтернативни.
"Приех болестта на Алцхаймер като лична обида и възнамерявам да вдигна шум и да произнасям пламенни речи, докато все още имам време. Ако се намирате в падащ самолет и говорите по телефона, няма ли да продължите да говорите, докато самолетът се разбие?", заявява той в интервю за "Гардиън" месеци след като става ясен здравословният му проблем.
Според данните на СЗО всеки четвърти страда от деменция, а заради многобройните ѝ разноводиности почти всеки засегнат човек може да разкаже собствена история. И Пратчет не пропуска този шанс.
Каквото и да се случва през следващите години, не може да се каже, че писателят не е бил напълно откровен с читателите и издателите си за неговото здраве. Всъщност хората, които следят писменото му творчество, първи разбират за болестта му.
Авторът публикува отворено писмо, озаглавено "Оглупяване", в блога на свой близък приятел и дава да се разбере, че макар и вече да не пише книгите си сам, волята му за живот не е пречупена.
Въпреки че зоната за визуалната му памет е слаба, любопитството му все още е остро и тъй като има изобилие от неизвестни около болестта на Алцхаймер, Пратчет решава да започне собствено проучване и кани екип на BBC да заснеме хода на изследванията му с образователна цел.
Писателят поставя начало и на центъра Alzheimer's Research UK. Днес това е една от най-големите организации за изследване на Алцхаймер по света. Само Пратчет е дарил малко над един милион британски лири на изследователския център, а пари продължават да се събират и след смъртта му.
Личната битка на писателя с болестта обаче не приключва само с научните методи за облекчаване на състоянието. Той редовно пие предписаните лекарства, но все пак остава отворен и за други възможности за лечение.
Когато Пратчет пита лекаря си "Защо се разболях?", отговорът, който получава, е "Лош късмет". Причините за развиване на деменция са неизвестни, а учените смятат, че едва когато установят корена на болестта, ще могат да открият ефективно лечение.
Тази подробност не е давала мира на Пратчет и в търсене на отговори той намира интересна информация, според която рушащите се стари пломби застрашават здравето на мозъка. Писателят си спомня, че докато се хранел, парчета от старите му амалгамени пломби се отчупвали и той ги сдъвквал заедно с храната.
Независимо че няма научно доказателство, което да открива връзка между амалгамените пломби и Алцхаймера, Пратчет решава да премахне всичките си стари пломби и да ги смени с нови.
Експериментите по отношение на Алцхаймера го запознават и с лекар от северна Англия, който твърдял, че е излекувал деменцията на баща си с изобретен от него мозъчен масажор. Самият масажор представлявал шлем с метални пластини, който трябвало да стимулира различни зони на мозъка до тяхното възстановяване.
По предписание масажорът трябвало да се използва по два пъти на ден, всеки ден за 90 минути на сесия. С помощта на асистента си Тери използвал уреда, но както може да се предположи, промяна в положителна насока не се забелязала.
В интернет го съветват и да отиде до клиника в Калифорния, където лекари прилагали лечение на Алцхаймер с протеинови инжекции, които поставяли на различни места по главата. Пратчет заминал, но само наблюдавал процедурата. Вместо инжекциите, той решава да се прегледа в един от най-съвременните ядрено-магнитни резонанси, намиращ се в Лос Анджелис. Снимките от този преглед правят изключително точна карта на мозъка, така че изучаването на деменцията да се улесни, каквато била и първоначалната му цел.
За него най-доброто лечение се оказва групата за подкрепа, където често се шегуват с болестта си.
Хумор в лицето на неизбежното поражение беше отговорът на Тери Пратчет както в литературата, така и в живота. Често казваше, че е объркан и непоследователен, че е бил такъв и преди диагнозата, но единственото, което така и не изгуби, е способността да се присмее дори на най-мрачните неща.
