Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мерси, Татяна, ама не, мерси!

На снега се радвахме като деца, сега само го псуваме, защото ни бърка в джоба. Снимка: Getty Images
На снега се радвахме като деца, сега само го псуваме, защото ни бърка в джоба.

Махай се бързо, зимо проклета,

пролет искам и свежи лалета!

В това време дори римите на човек са малко сковани, въпреки че не е чак толкова студено. „Хубавите“ температури, онези -10, -20, минус-нещо-си тепърва ще ги чакаме в идните месеци. Тъкмо ще сме свикнали с -1 и ще сме готови с най-важната теорема на зимата, която гласи, че финансите ви падат, заедно с температурите, а с тях и настроението ви.

Има ли студ, има и сняг, има и много допълнителни разходи. И за всичко в случая е виновна една Татяна.

Става дума за циклон, който за пореден път е с женско име. Именно той (тя) ни донесе тези влизащи в очите снежинки и затрудняващи ходенето/шофирането снежни натрупвания. Мерси, Татяна! Ама не, мерси. Махай се!

Защото падне ли малко сняг животът в България става още по-голям Survivor. Само че с повече участници, рейтинг и без никаква награда. Вместо да ти дават, ти даваш.

И се чудим защо, по дяволите, някакви хора си честитят снега във Facebook, като после и те ще се гърчат като теб. Защото при падането на първия по-сериозен сняг положението винаги е едно и също:

Ставаш сутрин, а в стаята студ. Парното е загубило битката със зимата и не е успяло да стопли. Колкото и да не ти се иска, пускаш духалката. Видяло се е, че ще прежалиш още 50 лева за ток.

Поглеждаш към белотата навън. Сетивата са взаимозаменяеми в случая – само гледаш, но все пак усещаш студа, потръпваш и знаеш, че ще ти трябва още един кат дрехи. Като ти се досвидяха парите на намаленията през пролетта, сега ще плащаш двойно.

И така поне 200 лева за ново яке, още 20 за шапка, още 40 за шал и над 100 за зимни обувки.  Само като дръпнеш чертата и започваш да трепериш още повече. А и Коледа идва, ще трябват подаръци.

И така „облицоваш“ се засега с каквото има и излизаш пред входа. И тук започва забавата.

Съседите ти не са чистили снега нито предния ден, нито на сутринта, така че пред входа се чудиш къде бяха стъпалата и/или дупките.

Ти също не си чистил сняг пред входа, защото: а) си бил изморен; б) надявал си се друг да го свърши; в) нямаш лопата; г) вярваш, че не е твое задължение; д) мързи те, но използваш някое от предните, за да не си признаеш.

Нагазваш смело и на 30-та секунда научаваш по трудния начин, че вероятно е трябвало да дадеш малко повече пари за обувки. Ходилото ти казва „здравей“ на снега, който се озовава между чорапа и обувката и за миг се превръща във вода.

Вече си своеобразен Исус – ходиш по вода на всяка крачка, нищо, че газиш в сняг. И ти се иска да не беше възкръсвал тази сутрин и да не се налагаше да ходиш на работа.

Ако за целта използваш личния си автомобил, те чака физзарядка. Я с лопатка (ако имаш, ако не – готви пари и за това), я с ръкав буташ снега, който се е натрупал върху колата. Гледаш да позачистиш и край гумите – зимните, за които си дал 350-400 лева на старо, за да не се пързаляш като с шейна по улиците.

Чакаш колата да загрее и вече преговаряш речника си от псувни и обиди. В случая са насочени към времето, студа и снега. Съвсем скоро този вербален арсенал ще ти е нужен за „битките“ с други шофьори.

Качваш се и се почват едни засечки, хлъзгане, леки и тежки катастрофи. Ти псуваш. Знаеш, че и другите псуват. Едно сплотено, масово ругаене, което обаче нещо не те стопля. А и колата гори повече в това замръзнало движение.

По-евтино, но и по-“весело“ е, ако нямаш кола. И тук налице са физическите упражнения. В краен квартал добре почистените тротоари през зимата са като четирилистни детелини. Бързо си припомняш пируетите, които си научил от двата си урока по балет, които взе, преди баща ти да коментира колко „мъжко“ занимание е това.

Мъжко, не мъжко, сега помага. Или пируети, или болница, гипс, лежане вкъщи и още грешни разходи.

Хлъзгаш се, псуваш, хлъзгаш се, пак псуваш, излизаш на почистения от сняг път и спираш да псуваш. Сега ти си псувания – от всички шофьори, които трябва да те заобикалят.

Ако си късметлия и ползваш само метро, вмъкваш се вътре на топло и потегляш. Докато дойде време за твоята станция вече си потен. Така, приятно овлажнен, излизаш отново на повърхността, а студът се грижи да осигури работа на личния ти лекар и аптекарите.

Честито, вече си болен! Приготви едни 50 лева за лекарства. Или ги искай от близките си като подарък за Коледа. Полезно и практично.

Ако не си с метро, те чака висене на някоя спирка, докато кожата ти сякаш поглъща студа, а снегът бие в очите ти. Пак ще си болен и пак ще купуваш хапчета. И ревеш – от снега в очите, за парите, за това, че си се събудил, че е трябвало да излезеш, че е зима.

А на отсрещната страна на булеварда някакви деца се замерят със снежни топки и се смеят с глас, сякаш сте от различни планети. Те – щастливи от белия сезон, ти – нещастен и омърлушен.

Снегът яде пари, бе, деца? Не знаете ли?

За секунда си спомняш какво е било някога. Как си бил дете и си се радвал на снега, който е бил в пъти повече от тези 5-6 сантиметра сега. Как си хвърлял топки, как си се търкалял в него без страх от настинка (вашите да му мислят).

И как нещата се променят. Децата ще продължават да се радват на снега, а ти пак ще псуваш някоя „Татяна“ и всички главоболия, които тя ти носи.

Но спокойно - пак ще пукне пролет. Стига дотогава да не си пукнеш главата след някой леден пирует.

 

Най-четените