Спомняте ли си историята с шведа, който ритна камериерка в главата в хотел в Слънчев бряг? Беше в началото на юни, затова питам - оттогава са минали не три дни, както си е обичайната карантина за всяко чудо у нас, ами цели три месеца. От охранителните камери на хотела се вижда как мъж на около петдесет върви с багажа си из фоайето на хотела, спира пред камериерка, която нещо забърсва около мебелите, след което без никаква причина просто жестоко й тегли един десен прав в челото.
Резултатът от този шведски поздрав беше загуба на съзнание и разбита долна челюст за жената (пенсионерка на 65 години, която заработва допълнително като камериерка, за да върже двата края) и арест за туриста. Няма да спестя и още една подробност - че председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин тогава силно се притесни да не вземем да обидим „чувствителните" шведски туристи, като потърсим твърде сериозна отговорност на този техен сънародник. Да не се изложим пред чужденците, нали знаете... В резултат на силното обществено възмущение по повод това изявление Рагин подаде оставка, която пък не беше приета, защото се оказа, че по-достоен човек от него за председател на въпросната организация в България не се е родил - поне до 10 октомври, за когато е свикано ново Общо събрание на БХРА.
Има обаче и нещо друго. Въпросният шведски гражданин Ралф Сундберг беше задържан от българските власти и шумно порицан и в собствената си страна. У нас, разбира се, посъветван от адвокатите си, той се опита да предложи извънсъдебно споразумение на пребитата от него жена. Като журналист и гражданин лично аз много се притеснявах тя да не се съгласи. Защото това реално би означавало първо, че щеше да вземе обидно ниско обезщетение според стандарта на живот в страната, от която идва нейният нападател. Второ, той щеше да се отърве със съзнанието, че в България всичко може да се купи, включително и човешкото достойнство. Трето, усещането на българите за безнаказаност и страх в собствената им държава щеше да има поредното основание и ние за пореден път щяхме да се почувстваме трета ръка хора, зад които държавата не застава.
Така или иначе битата българка и нейните близки решиха все пак да търсят правата си по съдебен ред. В момента се очаква машината да се задвижи и поне по думите на адвоката на жертвата, до месец да се даде старт на делото.
Знаете ли обаче какво става с шведа Ралф Сундберг?
След като поседя малко из българските полицейски участъци, той беше пуснат под домашен арест. И понеже няма как да напусне страната, за да лежи мярката в родината си, трябваше да намери „дом" в България, където да стои арестуван. Първото, което логично е опитал на наша територия, било да си намери хотел. Чест прави на българските хотели, че са отказали да му дадат апартамент под наем - все пак някаква солидарност и достойнство трябва да има и в туристическия ни бизнес, иначе утре направо ще отстрелват служителите в хотелите ни като метални мишени на панаирски стрелбища.
В крайна сметка обаче шведът все пак си е намерил място за домашен арест. И това е сградата, която виждате на снимката - апартхотел отново в Слънчев бряг. Мястото е доста приятно за престой на обвиняем - удобен апартамент, с климатици, сателит, за да си гледа телевизия, изобщо всички удобства, включително изглед към морето. Не е ясно все още кой му носи храна, защото той не би трябвало да излиза сам. Вероятно си има човек, на когото плаща за тази услуга. Полицията, която трябва да следи за изпълнение на мярката му, наминава ежедневно да види какво става. И без да се ангажирам с обвинения, нека призная, че няма да се учудя, ако осъденият на домашен арест швед е успял да си заплати полицаите да си затварят очите от време на време. Не, че ще стане кой знае какво, ако отиде да си купи хляб или се топне в морето, ама нали все пак не за курорт говорим, а за домашен арест ...
Снимката е направена от дъщерята на пребитата камериерка. Нали не си мислите, че ще отдели от времето и нервите си да ходи да дебне бияча на майка си да се появи на терасата, за да го хване в кадър, ако от тази влудяваща ситуация не й се късаше сърцето? Не за друго - то е ясно, че всичко е направено напълно законно. Наказаният с мярка „Домашен арест" трябва да не напуска границите на дома си. Точка. Когато няма дом в съответната страна, трябва да намери такъв. И Ралф Сундберг, който разполага с достатъчно средства да си наеме луксозно жилище, го е направил.
Колкото и да ми се иска, няма как да ритам срещу това - имал си бол пари, платил си, както казваше Бай Ганьо. Пък и законът е спазен точно и ясно. Не мога обаче да изтръгна горчилката от гърлото си, разбирате ли?! Не мога лично да се примиря с факта, че дори когато осъждаме престъпниците им, техните мерки са според техните си стандарти. Не мога да затворя очи пред факта, че вероятно домът на пребитата жена е в степени по-обикновен и остарял от мястото, където нейният бияч в момента пребивава наказан.
Стандартът ни гони и хапе по петите, дори когато става дума за престъпление - друго си е да си шведски хулиган в България - и домашният ти арест е луксозен! Да не го мислим човека, дет се вика. Е, малко по-дългичко продължава курортът му в България, но пък я как удобно си прекарва арестуван!
Господин Рагин вероятно също е спокоен - доказали сме пред шведските туристи, че дори и да ни бият, ние сме толкова бедни, че и като арестувани у нас ще си живеят царски! И Ангелкова може да спи спокойно - сега вече знае къде точно да изпрати на г-н Ралф Сундберг благодарствената картичка, че е посетил държавата ни, хубаво се е напил и за кеф е пробвал шута си в главата на една българка!
Така да се каже, всички, от които зависи националното ни самочувствие и защита, са доволни. Само ние, които трябва да си го носим с гордост, че сме българи, никак не сме.
Лично аз оставам да чакам делото. Въпреки че би било логично подобни случаи да се решават в съкратени срокове, за да не се стига до подобни абсурди. И няма да забравя нито за три, нито за тридесет, нито за три хиляди дни.
