Българската полиция има нов герой. Младши инспектор Алек Каленски отказа изключително тлъстия подкуп от 10 000 евро и златен часовник, предложени му от дрогиран шофьор.
От МВР моментално се усетиха за имиджовия потенциал на ситуацията и главния герой в нея. Те са публичен балсам за лицето на полицията на фона на пресния скандал със заловен служител на реда - трафикант на мигранти, и на традиционния образ на катаджията, дебнещ в храстите.
Доблестният млад полицай беше специално показан на медиите, на които обясни, че и друг път е отказвал рушвети, макар и по-скромни. Такава крупна сума обаче му се случвала за прът път, но младши инспекторът не се изкушил и от нея.
Браво! Току-виж станал полицай на годината.
В лично и професионално качество Алек Каленски е постъпил чудесно и в никакъв случай не искаме да обиждаме него. Обидното и силно смущаващо - и за МВР, и за обществената ни среда като цяло е, че отказаният от полицай стабилен подкуп е голяма новина в България.
Защото новината е нещо, което не се случва всеки ден.
Част от работата на всеки полицай, политик, лекар, учител, държавен служител и прочее е да не взема рушвети, за да заобиколи правила, които по силата на трудовия си договор и законодателството на държавата трябва да спазва. И когато ръкопляскаме възторжено на някой, който си е свършил съвестно работата и се е придържал към базови общоустановени закони и неписани етични норми, значи може би имаме доста сериозен проблем.
Не, не става дума за корупцията в полицията, в парламента и сред някакви среди, които по правило приемаме за външни и различни от обичайната ни среда. Става дума за всеки от нас.
Замислете се и си отговорете честно - вие бихте ли отказали 200 лв. подкуп? Да, нали, безусловно? Няма да се излагате за трохи.
Ако обаче са 10 000 евро? Отговорът вече не е толкова категоричен.
Това е голяма сума и би решила доста проблеми. Ще покрие една трета от кредита или образованието на детето, или пълния ремонт на апартамента, или нова кола. Един път се живее, по дяволите, и ми писна да мизерствам в дните преди 1-во число.
Толкова е изкусително, че немалка част от нас биха ги взели. Какво пък толкова - някакъв дрогиран сириец ще се размине с неприятностите със закона - да не е единственият? И без него по пътищата ще продължат да безчинстват хиляди пияни и надрусани.
На всичкото отгоре всички вземат - защо пък само аз да съм такъв наивен глупак?
После обаче, на второ четене, немалка част от потенциално изкушените ще се върнат към отбора на светците и глупците, които биха отказали всякаква сума.
Защото ги е шубе.
Едни ги е страх от директни последствия - че ще ги хванат, накажат, уволнят, съдят. Че може да е тайна акция на вътрешния отдел и отнякъде да снимат с камера.
Други се опасяват от реакцията на околните - някой може да разбере и да те охули и порицае.
Трети - от собствената им съвест, която с месеци и години няма да ги остави да дишат спокойно, ще им вгорчи живота и щастливото харчене на пари, които не им се полагат. Която ще им докарва кошмари при всяка новина за блъснато от дрогиран шофьор дете.
И колкото по-голяма е сумата, толкова по-голям е и страхът от последствията, който спира повечето от нас.
Единици биха отказали подкуп, водени от мотивацията на насадени абстрактни категории като добро или лошо и правилно и неправилно. При толкова много пари те лесно губят смисъл, а и са ни природно неприсъщи - за разлика от страха, вината или лакомията.
Затова и постъпки като отказ на подкуп вероятно не са резултат от свръхестествена храброст (или глупост), а най-нормален инстинкт за самосъхранение, на който се крепи и общественият договор - когато няма страх от последствия и наказания, следват хаос и анархия.
Хората не са добри или лоши, те са продукт на средата си и спазват нейните неписани правила. Когато тези правила съвпадат с писаните, става дума за здравословно функциониращо общество, което успешно контролира индивидуалните си членове в името на общото благо.
И в което предлагането и приемането на подкупи не е норма.
