Задава се един от най-омразните моменти в годината - пролетната смяна на времето. Тази, при която губим един час сън и дори и на най-коравите ранобудници им трябва известно време да се освестят и нагодят.
Времето, в което всички заедно можем да помрънкаме напълно легитимно на тема "Кога ще се приключи с тая въртележка, нали уж беше решено да не се сменя времето...".
Ситуацията в ЕС е, че всички са съгласни, че смяната на стрелките два пъти годишно е ненужна и стресираща отживелица, но страните-членки не могат да се разберат кое от двете времена да се избере - зимното или лятното. Най-общо северните предпочитат първото, а южните - второто.
По-стари данни за България също сочат лек превес на предпочитанията към лятното часово време.
Уви, понастоящем никой не ни пита отново, но пък моментът е идеален все пак да си кажем какво предпочитаме и да пофантазираме какво би било, ако се установим на едно време.
С ясното съзнание, че съм малцинство и клоня към породата на ранно ставащите чучулиги, а не на нощните сови, гласувам за зимното, астрономическо време.
Как би изглеждало то?
Времето, в което сме и в този момент, е астрономическото, т.е. традиционното време, което е по-близо до естествения ден, чийто ритъм се определя от Слънцето. Което дефинира, че обед настъпва в 12 часа - когато слънцето е най-високо.
Тъй като съществуват и часови зони, и далеч не всяко място е в идеалната им "среда", за България това значи, че Слънцето е най-високо около 12:30 часа.
Оттук следват и моментите на изгрева и залеза, които всъщност ни касаят доста повече.
През пролетта и есента слънцето изгрява около 6:30 часа и залязва около 18:30 часа. В най-късите зимни дни обаче се съмва чак малко преди 8, а залезът е още в 17 часа. В края на юни при астрономическо време пък изгревът би бил малко преди 5 сутринта, а залезът - в 20 часа.
Очевидно е, че астрономическият ден е ориентиран към сутрините, а не към вечерите. Което е напълно нормално, тъй като и телата ни - искаме или не - също са настроени спрямо слънчевата светлина. Затова и "зимното" време е по-естествено, а за доста хора - и по-здравословно.
Подобен ден е и по-адекватен към средностатистическия работен и учебен график, които също са сутрешно и "светлинно" ориентирани - със старт в 8-9 часа, и финал около 17-18 часа. Тоест основният фокус на астрономическия ден е за насочване на енергията и концентрацията в работното, а не в свободното време.
Или с други думи - най-нормалното нещо, включително и за биологичния часовник, е да се събуждаш около времето на появата на слънчевата светлина, а не доста преди нея.
Да, за около месец-два през лятото изгревът е прекалено рано, но пък през зимата появата на светлината с час по-късно би била смазваща - чак в 9 при постоянно лятно време.
Астрономическото време предполага и по-ранен залез и съответно - заспиване. Тоест - по-кратки летни вечери, без допълнителен час за свободно време и социален живот, защото при залез в 19-20 часа е далеч по-лесно и естествено да заспиш в 22-23 часа. Което е добре дошло, ако на следващия ден си на работа от 8 или 9.
С все по-топлите лета обаче единият час слънце по-малко има и друг бонус - по-малко жега. Което донякъде отговаря и на доста остарелия към днешна дата аргумент за въвеждане на лятното часово време - пестенето на енергия.
Смяната на времето е до голяма степен "западен" феномен, и се практикува предимно от страните в Европа и Северна Америка, т.е. места с исторически умерен или по-хладен климат. Въведено е през XX век, за да се използва допълнителният час светлина и съответно да се пести електричество.
В по-южни страни като България обаче тези ползи вече са минимални, тъй като допълнителният час жега от слънцето води и до допълнителни енергийни разходи за охлаждане.
Как би изглеждало постоянно лятно време?
Всички ненавиждаме късите зимни вечери, и това е един от основните мотиви доста хора да искат постоянно лятно време.
То обаче би изглеждало така: познатите ни есен и пролет с изгреви около 7- 7:30 часа и залези в 19:30 - 20, дълги летни дни от 6 до 21 часа, но и тежки зимни дни с начало около 9 или малко преди това, и залез около 18 часа.
Би било супер, стига да преживееш зима, в която слънцето се появява час и половина-два, след като си се събудил, и едва след като си пристигнал на работа или училище. За някои е само неприятно, но за доста хора седмиците наред ставане преди реалното събуждане на биологичния часовник е смазващо и води до умора и депресивни състояния.
В обществен план резултатът пък е по-ниска ефективност и производителност и рискове от инциденти в сутрешните пикови часове по тъмно.
По-късният залез пък води до това, че лятното часово време е с по-ориентиран към следобедните и вечерните часове ден, а повечето светлина вечер е в плюс за социалния живот и активността след работа.
Проблемът е, че то поставя организма в различна часова зона от естествената за него и ако през лятото това не се усеща толкова заради дългия ден, през зимата мачка и психически, и физически.
И тогава и по-дългите вечери не помагат и не внасят "светлина" в ден, в който искаш само да се спасиш от умората и гадното настроение.
А и в крайна сметка е по-лесно да водиш социален живот в тъмни вечери, отколкото да ходиш на работа в сутрини без светлина.
