Не се знае дали Мария-Антоанета наистина е призовала като няма хляб, простолюдието да яде пасти.
За сметка на това е съвършено документирано как Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, ни подканва като нямаме пари за ресторанти, да си ядем у дома.
Призивът му беше чут, но, уви, засега остава неизпълнен.
Въпреки че цените по заведенията се увеличиха чувствително още през 2025 г., посещението им не намалява. Браншът несръчно се опитва да се оправдае с кризата в Близкия изток, но помним добре, че "солените" цени се появиха далеч преди това.
Напук обаче клиентският поток се запазва стабилен и бойкотът на ресторантите, както много други съвременни революции, протича предимно онлайн.
Макар че именно сега е моментът да претворим заканите в реалност. Ако за пореден път гръмко обявяваме, че, край!, този път наистина няма да им стъпим, и в същото време заведенията продължат да са пълни и препълнени, значи ние не правим нещо правилно, не те.
Значи сами сме виновни, защото не спираме да осигуряваме така жадуваното търсене на все по-скъпото предлагане.
Всъщност призивът на Ричард Алибегов да се храним у дома с домашно сготвена храна е прекрасен и трябва спешно да бъде сбъднат.
Не е нужно, направо е задължително.
Така получаваме незаменимата възможност да докажем или да си припомним кулинарните си умения. Да се сетим, че готвенето не е слугинско занимание, то е приятно за усвояване и консумиране изкуство, което спокойно се практикува и в собствената кухня.
Междувременно има и огромна вероятност резултатът в чинията да е приготвен с далеч по-качествени и проверени съставки от тези в заведенията.
По-важното е, че ще покажем, че сме съзнателни потребители, които решават не само със стомаха, а и с портфейла си. Понеже, нека не се лъжем, до момента туризмът и ресторантьорството са браншове, които не са претърпявали истински клиентски бойкот.
Пример са не само заведенията, надигнали глас за по-малко ДДС заради кризата, а и Черноморието, което така и не се опразни от българските си туристи.
Няма кого да виним, освен себе си, че границите ни на поносимост са под постоянен тест.
За момента се проваляме и показваме, че търпението ни като че ли е безгранично. Без особени усилия бихме могли да обърнем ситуацията и да демонстрираме ясно и категорично, че ни писна от експерименти с портфейла ни (впрочем, и с небцето също, но това е друга тема).
Бойкот им дай и повече не се мъчи, ако мога да перифразирам легендарното парче.
Та какво ще готвите довечера?
