5145 лева е основната депутатска заплата.
Ако я разделим на 22 работни дни, ще се окаже, че за два дни плямпане, джафкане и несексуално плюене в устите всеки от българските народни представители в 48-ото Народно събрание е изкарал по 467,72 лв.
Какъв е реалният резултат от тези два дни "работа"? Никакъв. Нула. Нищо.
Помислете кога за последно изкарахте 467 лева (и 72 стотинки), без да свършите каквото и да е. Сега изругайте наум (може и на глас).
Всеки депутат вече има достатъчно пари поне да си купи телевизор, на него да си пусне новините и да види колко тъжна картинка са с колегите му при решаване на ребуса "Кой да бъде председател на Народното събрание?".
Този въпрос в никакъв случай не е простичък (същото, очевидно, не може да се каже за някои от хората, натоварени със задачата да намерят отговора). И все пак след два дни мъки е време да се помисли за по-семпли начини за намиране на отговор, за да спрем да плащаме на 240 души да ходят ежедневно до работното си място и накрая да няма нищо свършено.
След като патовата парламентарна ситуация прави невъзможно намирането на консенсус и избирането на председател по нормалния начин, ето няколко не особено нормални предложения как да се случи това:
Камък, ножица, хартия
Мислите си, че е шега, но не е. Когато няма разум, поне да разчитаме на шанса. Естествено, резултатът няма как да се хареса на всички.
Може накрая да се окаже, че победителят е и най-неподходящ и зле подготвен, но поне е късметлия. А всички ние ще имаме нужда от късмет с подобен парламент в условията на не-знам-си-колко-вече кризи.
Теглене на клечка
След като гражданите на страната теглят късата клечка вече четвърти пореден парламент, време е и на политиците да им се случи.
Концепцията е сходна на горната - късметът ще реши, но тук ще има нужда от само едно теглене и има възможност за повече участници. И без това половината парламент е номиниран за поста.
Руска рулетка
Ама с детско пистолетче, с капси, от онези червенките. Да не види някой тук призив към насилие - няма такъв. Насилието в този парламент е само психическо - за гледащите заседанията.
Как ще сработи? Оставя се само една капса в кръгчето и така се сменят капсите, докато не "остане" само един кандидат.
Ако в парламента ни послушат, ама за по-сигурно го направят с водно пистолетче, ще имаме огромно доказателство за нищожно IQ. В такъв случай по-добре да ги пращаме по домовете и направо да ходим пак на избори.
Пехливански борби
Ако ще им плащаме заплати, поне да ни забавляват качествено. И без това мнозина започват да се имат за богопомазани, когато хитро подредена листа (или отказите на тези с повече преференциални гласове, да живее демокрацията клета) ги вкара в парламента - поне да се намажат истински с олио и да почва екшънът.
И не, една конкретна партия няма да има предимство заради произхода на този тип борби, стига сега...
Знам, знам - ще е жалко да се похаби такъв ценен ресурс като олиото, за което истински битки са се водили по супермаркетите. Но наглостта на "избраните" и по-далеч е стигала.
В крайна сметка пехливанските борби също може да не свършат работа. Традиционната политическа хлъзгавост накрая може да доведе до това никой да не бъде хванат, какво остава да бъде туширан.
Състезание по надпиване
По нашите ширини се гордеем с това, че не се напиваме с бира като някои западняци, а изтрезняваме с нея. Толкова се гордеем, че понякога даваме кормилото на държавата на хора, които не бива да хващат истинско такова.
Та нека алкохолната издръжливост реши. Най-носещият ще носи и отговорността.
Кой знае - може алкохолът да сближи политиците ни достатъчно, че най-накрая да започнат да вършат нещо. Видяхме колко струват трезви.
В краен случай, ако нищо не помогне, поне тези 240 са изкарали колкото за един телевизор. И ако мислят да я карат така, докато държавата продължава да затъва, нищо чудно накрая самите ние да си пожелаем нови избори, а на повечето от тях - да гледат пленарна зала само от екрана на новите си, купени с наши пари придобивки.
