Лятото е времето на срещите, от които ти се присвива под лъжичката. Не, не тези, за които си мислите. А за срещите с майстора, който прави поредния летен ремонт.
По време на ремонт майсторът е човекът, с когото се чуваме по-често, отколкото с половинката.
И с повече притеснение, отколкото сме усещали, когато с въпросната половинка все още сме били пресни гаджета и сме се чудели ще звънне ли, няма ли да звънне.
Молим му се по-горещо и от на опърничав любовник. На майстора де. Носим бири с по-голяма отдаденост от тази на сервитьорка, която е на МРЗ* и има сериозна нужда от бакшиши.
А насреща - мълчание като на мустаката гранитна статуя, прекъсвано от крилати фрази. Като например:
"Не знам кога ше дойда, че съм на няколко обекта..."
Няколко думи, уж изречени небрежно насред хола, докато майсторът оглежда критично всяко ъгълче, а всяват толкова много ужас.
В тази фраза се съдържа намекът, че на негово Майсторствено величество моят двустаен от 62 квадрата му е последна грижа и даже малко му е под достойнството въобще да го поема като ангажимент.
Че докато "не знае кога ше дойде", ремонтира палати за милиони и работата му е почти толкова ценна, колкото довършването на Саграда Фамилия. Ама в оная църква, би ти отговорил майсторът, никой не живее, па в палата живее на Киро Бургията охраната и плаща авансово в кешовица.
А аз го занимавам с някакво си апартаментче, което, с малко фантазия и клипчета от YouTube, ще боядисам сама и ще му наредя ламината за няма и ден. Нещо такова се чете в пренебрежителния поглед и лежерно подмятане, в което се съдържа точно толкова конкретика, колкото в политическо изказване кога ще се оправи държавата.
"Ше я оправим, ама не сега, че сме на няколко други обекта...".
"Иди донеси три бири, момиче, че пресъхнахме тука!"
Много е приятно някой да ти вика "момиче", макар и в случая да е по-скоро по инерция и защото, разбира се, господин Майсторът не ми помни името. Така или иначе чичото с мустаците и синия гащеризон най-вероятно вика на жените до 40 "момиче", а над 40 - "лелче".
Не дай си Боже някой да се идентифицира с други прънаунси, защото точно от майстора няма да чуе нищо друго като название, ако ще и следващото откриване на олимпиадата да е насред някой от обектите.
По-важното е, че майсторът и бригадата, да се свети тяхната маламашка, са жадни, а от водата се ръждясва и в нея правят секс рибите. Затова е необходимо орално преливане на бира, иначе стените няма да станат прави, мазилката ще се напука от жаждата на полагащия я и въобще няма да се стигне до слагането на плочките.
И още нещо, както казваше Стийв Джобс - под "три бири" се разбира поне 6-7. Поне! Иначе майсторът ще забегне към обекта, на който носят повече бира.
"Утре издаваме обекта. Това ли? А, то не си личи..."
Зад високопарното "Издаваме обекта" се крие хвалбата, че скромните 62 квадрата са готови и е време дължимата за тях сума да бъде "изкихана".
В кеш, разбира се, да сте виждали майстор, който да обикаля с ПОС терминал? Да сте виждали майстор с банкова сметка? С банкова карта в ръка? На въпроса в "Стани богат" кой е на банкнотата от 20 лева искат три жокера и накрая отпадат.
Тия хора сигурно не знаят как се борави с банкомат, просто защото ВСИЧКО. ИМ. Е. В. КЕШ. Точка, нов ред.
А тая пукнатина или онова олющеното в чисто новата боя или прясно нагиздения ламинат? То не си личи. То така си беше даже. Не го мислим.
Пък и докато попитам, майсторът е изчезнал с кеша. Все пак има други обекти...
---
* Бел. ред. МРЗ - минимална работна заплата. Не .mp3-ка, пирати такива.
