20-годишният юбилей на "Стани богат" в България дойде с дългоочаквано завръщане, този път в ефира на частната bTV, а не на обществената БНТ - завръщане, което намекваше за по-висок бюджет и, евентуално, по-щедър награден фонд.
Освен това като водещ се завърна харизматичният Михаил Билалов, чиято собствена ерудиция и обигран до съвършенство тон респектират и участниците, и зрителите.
Рестартът на телевизионната викторина действително тръгна силно, но бързо започна да разочарова.
Вече стана банално да коментираме, че навсякъде по света форматът се казва "Кой иска да стане милионер", а у нас е кръстен "Стани богат", защото дава не един милион, а 100 хил. лева. Вярно, че ако през 2001 г. тази сума беше повече от прилична, то в момента не стига и за гарсониера в краен столичен квартал, но да не затъваме в злободневно заяждане.
От "Стани богат" най-вероятно никой няма да стане богат и то не заради малката награда, а защото никой не може да достигне дори и близо до нея, камо ли да отвори петнадесетия въпрос и да се пробва да я грабне.
Междувременно с умиление гледаме отново и отново как американецът Джон Карпентър използва последния си жокер - "Обади се на приятел" - само за да звънне на баща си и да му съобщи, че знае отговора за 1 млн. долара, и ни е доста тъжно, че скоро няма да гледаме подобно нещо в родния вариант на формата.
Най-малкото защото много от участниците са изгърмели всичките си жокери, още преди да стигнат до 5000 лева.
Да, на дивана пред телевизора с бира в ръка е далеч по-лесно, отколкото в сумрачното студио и под изпитателния поглед на Билалов и пред очите не на жената и децата, а на напълно непознатите хора в публиката.
Въпреки това да смяташ, че "Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже" е възможно да е реплика на Хоумър Симпсън и че няма особена разлика между бюргери и хамбургери е признак на изключително ниско ниво на подготвеност, като ще се въздържим да използваме по-силно определение.
Притеснението от камерите и водещия, дискомфорта от вниманието, насочено към теб, и стеснението да си пред публиката в залата и пред екраните - това би могло да е оправдание само до известна степен.
Оттам нататък, ако се налага водещият да подсказва на коя българска банкнота изобразеният не е с брада, значи мястото на участника не е на прословутия "стол на богатството". И забележете, тук говорим за българските купюри, които непрекъснато са в ръцете и портфейлите ни. Или за книги, които всеки зрял човек трябва да е чел поне веднъж.
Парадоксално, но е още по-трудно за интелигентен човек да напредне в предаването.
В британския оригинал, както и в повечето му варианти по света, въпросите се теглят още преди започването на играта, докато в българската версия те изскачат един след друг и носят усещането за нещо нагласено.
Това чувство се засилва особено много, когато пред Билалов се изправи наистина умен и находчив участник, който очевидно има потенциал да стигне далеч, но бива "закопан" още на 1000-1500 лева с въпрос за име на пътечка в Хималаите или на индиански вожд, който е бил дюстабанлия и е свирил на укулеле.
Е, никак не е честно участници с богати енциклопедични знания да стигат до същите суми, до които и незнайно как попаднали в шоуто хора, сред чиито интереси попадат астрология, нумерология или гадателство.
Затова и все повече се чудим ще стане ли някой богат от "Стани богат", и все повече стигаме до извода, че това скоро няма да се случи.
