Някои държави нямат нужда от Ден на бездомните животни, защото там на практика липсва подобен проблем. Или ако се появи - бива решаван бързо.
В България обаче не ни трябва специална дата, за да си припомним, че казусът с животните без дом не само не е решен, а става все по-сложен.
Че ситуацията е все по-заплетена и все по-далеч от изход подсказват и новини като тази, че в центъра на Благоевград изведнъж са се появили 20 агресивни бездомни кучета.
В началото бе собственикът...
Човекът, нека не си кривим душата, понякога е недобросъвестен собственик на домашен любимец.
Той се влюбва от пръв поглед в някоя пухкавина или не устоява на хленчовете на детето, че иска коте или куче. Така у дома се озовава беззащитно четириного, което точно като бебе си иска своето.
Любовта у хората, необременени с твърде много съвест и емпатия, обаче трае до първата солена сметка от ветеринаря или до нахапания до неузнаваемост скъп диван.
Санкции за тези собственици в България липсват. На хартия глобата за изоставено на улицата животно е от 100 до 500 лева в зависимост от животното и населеното място. Но както винаги, най-важна е практиката - някой трябва да стане свидетел на изоставянето, да подаде необходимия сигнал и да докаже собствеността на четириногото.
И, не на последно място, трябва да се докаже собствеността над животното.
Тази слободия окрилява всеки у нас, на когото чисто и просто повече не му се гледа домашен любимец, да го изхвърли най-безцеремонно и безнаказано.
Оттам нататък тези животни ги чака улицата или, евентуално, приют.
Дали е по-добре да живееш при човек, който не те иска и започва да агресира, или насред жестокия свят на улицата - спорно е. Факт е, че уличните животни водят трудна борба за оцеляване, която често завършва под гумите на фучаща кола или след "почерпка" от кюфтета с антифриз и кабърчета.
И макар че по навик и рефлекс обвиняваме безсърдечните бивши стопани, че са се отървали от четириногото по такъв начин, трябва внимателно да огледаме и цялото ни общество, в което осиновяването на животни все още не е стабилна практика.
За популяризиране на осиновяването не помагат нито кампании с лица като Койна Русева и Асен Блатечки, нито такива като на "Четири лапи" с трогателни истории на животинките. Ще си кажете: "Да, нормално, хората искат породисто животно, не някой мелез".
На това ще отговорим, че както в приютите, така и в "Четири лапи" се срещат Джак Ръсел териери, лабрадори, овчарки и питбули. Същите онези, които някой е решил, че вече не иска.
Истината е, че ако не се научим да се грижим за животните си и да осиновяваме, рано или късно ще се стигне до най-неприятната алтернатива - евтаназията.
По подобен начин с уличните животни успява да се пребори Букурещ още в периода 2013-2015 г. и румънската столица така контролира популацията оттогава насам. Разбира се, това не е най-хуманното решение, но е далеч по-хуманно от алтернативи като вече споменатите кюфтета с кабърчета.
Евтаназията би могла да се окаже и по-адекватна мярка от това в приютите да се тъпчат по 3-4 животни в миниатюрни клетки, както например се случва неволно в Горни Богров.
А тези приюти, както вече казахме, нямат никакви изгледи да се изпразнят скоро, и към това прибавяме, че има и хора, които съвсем разбираемо не искат и да чуват за кучета и котки - не само в дома им, но и по улиците.
Затова на Деня на бездомните животни трябва да помислим внимателно какво бъдеще ще гарантираме на четириногите у нас.
Защото те заслужават цялата любов на света в дом, изпълнен с щастие и любов, а все повече ги обричаме на бавна и мъчителна смърт или такава, извършена сръчно от ръцете на някой ветеринар.
Изборът зависи от нас, хората.
