През януари 2018 г. Барак Обама направи първата си поява в токшоу, откакто напусна Белия дом година по-рано. Бурни овации избухнаха сред публиката, докато той се качваше на сцената, за своето едночасово интервю с легендарния водещ Дейвид Летърман, в което двамата си говорят за живота след Белия дом, за политиката и т.н.
Но интервюто не се излъчваше по CBS, където Летърман работи с години. Нито се появява по CNN, ABC, NBC или която и да е друга американска кабелна телевизия. Вместо това то беше представено ексклузивно в Netflix, онлайн стрийминг услугата, която трансформира структурата на развлекателната индустрия с повече от 60 милиона зрители само в САЩ.
От 2013 г. насам Netflix се превръща в петата по големина медийна компания в света, измествайки традиционната телевизия и предлагайки все по-разнообразна гама от оригинално съдържание.
През последните години част от тези "Netflix Originals" обаче стават все по-политизирани - от документалния Saving Capitalism от 2017 г. до минисериала When They See Us na Ейва Давърнай, в който петима чернокожи тийнейджъри биват несправедливо обвинени за изнасилването на жена в Сентръл парк в Ню Йорк през 1989 г.
When They See Us
Тези програми не само се занимават с политически теми, но го правят от силно прогресивна гледна точка по въпроси като икономическото неравенство, социалната несправедливост и корупцията в правителството. Това се засилва още повече след встъпването в длъжност на президента на Доналд Тръмп, като от този момент стрийминг платформата залага все повече на налагане на дневен ред в противовес на наратива, идващ от Белия дом.
Но има ли място за Netflix във Вашингтон?
Това политизиране на стрийминг платформата обаче не идва от нищото. То е само част от цялостните настроения в Холивуд в подкрепа на разнообразието на персонажи и актьори и на включването на различни етнически и сексуални малцинства. Като цяло американската филмова индустрия от години залага на прогресивен тон на голяма част от продукцията.
Това се засилва още повече се засили след началото на #MeToo вълната, бореща се срещу сексуалното насилие в бранша (а впоследствие и не само) и за равноправие на половете.
Затова платформи като Netflix се качиха на тази вълна, давайки повече представителство на различните малцинства и предоставяйки също така много съдържание от страни от целия свят.
Оригиналното съдържание на мрежата често се стреми да наруши бялото американско статукво на медийната индустрия. Orange Is The New Black за 2013 г., третото голямо шоу, представено премиерно на сайта, което се занимава с такива въпроси - в случая с частните затвори, неравенствата, които създава системата, расовите проблеми, проблемите със сексуалността и пола и т.н. Скоро след това те са често повтаряща се тема в каталога на Netflix.
В една индустрия, чието ръководство и ключови постове са доминирани предимно от бели хетеросексуални мъже - критиката, която често приравнява в това отношение Холивуд към Американския Конгрес - Netflix се стреми да отразява повече собствената аудитория, на която служи.
Междувременно с бързото разширяване на репертоара си от собствени заглавия компанията вече не е просто доставчик на развлечения, а източник на информация. Този процес се затвърждава с пускането на редица от оригинални документални филми и сериали по редица политически теми. В по-голямата част от случаите ъгълът, от който те се разглеждат е по-скоро прогресивен.
Един от най-ранните подобни документални филми беше Get Me Roger Stone от 2017 г., който изследва живота на един от най-изявените и същевременно най-противоречиви съветници на Доналд Тръмп. На следващата година друго заглавие - Dirty Money - се зае с разкриването на преплетените връзки между политици, банки и престъпния подземен свят. През 2019 г. Knock Down The House документира основните кампании от 2018 г. на прогресивните демократи, включително и младата звезда на най-прогресивното крило от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес.
"Под радара"
Иновативният бизнес модел на Netflix е, който вече направи революция в развлекателната индустрия, сега проправя пътя за своето разрастване и в политическия свят. Възприятието, че това е чисто развлекателна услуга, му позволи да минава под радара на параноичния Тръмп, дори когато Netflix задълбочава връзките с американската левица.
През март 2018 г. компанията добави Сюзан Райс, бивш съветник по национална сигурност в администрацията на Барак Обама, в своя съвет на директорите. Само два месеца по-късно Netflix сключи и сделка за 143 милиона долара за създаване на оригинално съдържание с компанията на семейство Обама Higher Ground Productions.
Изпълнителният директор на Netflix Рийд Хейстингс има дълга и нескрита история с Демократическата партия, на която е сред редовните донори. Той е правил дарения за кампаниите на редица леви американски политици, включително тези на Барак Обама и на сенатор Кори Букър от Ню Джърси, който сега е един от кандидатите за президентските избори през 2020 г.
В края на юли президентът Тръмп свика специална среща за социалните медии в Белия дом, канейки множество десни и крайнодесни активисти, карикатуристи и т.н., като същевременно изключи лидери в бранша като Facebook, Google и Twitter. Той използва възможността да атакува медиите с обвинения в "пристрастия, дискриминация и потискане", заплашвайки ги с "регулаторни и законодателни" мерки. Любопитният момент е, че от този списък с потенциални наказани беше Netflix.
Вероятно е само въпрос на време преди това да се промени и Netflix да стане цел на заплахите на президента. Но за разлика от много от по-регулираните медийни пазари, на които компанията оперира, включително във Великобритания, в САЩ малко закони и правила контролират отразяването на политически въпроси. Особено що се отнася до сериали и документални филми.
Заемане на страни
Още администрацията на Роналд Рейгън премахна закона, изискващ от медиите да отразяват справедливо и равностойно спорните теми от обществения дневен ред. Оттогава американските медии стават все по-партийно настроени, въпреки че някои издания се обявяват за "справедливи и балансирани". Netflix, като стрийминг услуга, която не е телевизия или медия в традиционния смисъл на думата, не се лови дори от беглите ограничения и регулации, които засягат субекти като CNN, MSNBC или Fox News.
Нито Netflix е обвързан от външния натиск на рекламодателите. Потокът от приходи, базиран на потребителски абонаменти, означава, че на практика целия доход на компанията се генерира от самите зрители. Това дава на компанията допълнителна свобода да прави това, което намира за добре в програмите си.
Рийд Хейстингс започва да използва тази свобода все по-смело. През юни стрийминг гигантът участва в дебата за "сърдечния ритъм на плода", обявен в Джорджия за ограничаване на абортите до първите шест седмици от бременността. Главният директор на съдържанието Тед Сарандос наложи натиск върху законодателите в щата, като заяви, че Netflix ще "преосмисли цялата си инвестиция в Джорджия", ако законът влезе в сила.
Интервенция за информация
Барак Обама при Дейвид Летърман в Netflix
По време на интервюто си с Летърман, Барак Обама посочи, че американците "оперират в напълно различни информационни вселени" едни с други, чувствайки се прави не само за собственото си мнение, но и за собствените си "факти" в поляризиращата ера "постистината".
Годишното проучване на Колумбийския университет "Журналистически преглед" обобщи резултата от това: доверието в американската преса е достигнало най-ниското ниво за всички времена, като 60% от анкетираните смятат, че на медиите се плаща да пишат определени истории.
Този информационен хаос представлява възможност за платформи като Netflix, които не отговарят на формата на други медийни конгломерати. Стрийминг гигантът не прави опит да прикрие политическите си отношения, на екрана или зад кулисите, но поставя акцент върху своята гледна точка чрез своя избор на документални филми наравно с развлекателното съдържание, което реално привлича потребителите.
Естествено - такъв набег в сферата на политическото крие своите рискове. В един или друг момент тази администрация ще насочи своя поглед към Netflix и неговото силно политизирано съдържание. Засега обаче Тръмп и поддръжниците му все още са заети с традиционните медии като CNN, New York Times или Washington Post и неговия собственик - шефа на Amazon Джеф Безос.
Това не означава, че Хейстингс, който изкова успеха на Netflix с поемането на рискове, изглежда няма намерение да спира с начинанието си.
Компанията вече чупи правилата на Холивуд. Сега може ли да се чуе гласът й и във Вашингтон?
