Можем ли да приключим с долара веднъж и завинаги?
Тази мечта се върти в главите на милиони хора по света от десетилетия, но все още изглежда толкова трудна за реализиране.
Още през 1964 г. тогавашният финансов министър на Франция и бъдещ президент Валери Жискар д'Естен осъди американската валута за нейната "прекомерна привилегированост". След това започнаха усилията за създаване на еврото като една от идеите беше Европа да си осигури повече независимост от американския долар.
А днес, когато Доналд Тръмп тласка САЩ към изолационизма, желанието американската валута да бъде зарязана вече е глобално.
Както наскоро посочи председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, "абсурдно е, че европейски компании купуват европейски самолети в долари, а не в евро". В тази насока по-рано тази година Китай създаде договор за петролни фючърси, който за пръв път е базиран на китайския юан вместо на долара – дългодишната валута-стандарт при търговия с петрол.
Идеята, че доларът е в опасност започна да циркулира дори в самите Щати, както показват коментари, направени на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Шефът на компанията за инвестиционен мениджмънт BlackRock Лари Флинк свързва кризата на долара с миграцията на инвестиции към други валути.
А на Уолстрийт големи играчи търсят начини да се защитят в случай, че стойността на американската валута започне да пада.
Инструмент за изнудване
И все пак, на пръв поглед, краят на доминацията на "зелените гущери" като крал на всички валути изглежда немислим. Доларът е навсякъде. От начина по-който определяме какво е екстремна бедност (да имаш по-малко от 1,90 долара дневно) до класациите на милиардерите в световен мащаб.
Китайските заеми за африканските държави са в долари. Дори терористичните групи работят с долари.
Защо американската валута е така вездесъща? Защото изпълнява задачите на всяка валута, която иска да е могъща. Първо, служи като инструмент за измерване. За цените на повечето стоки - като се започне от петрола. Второ, доларът е инструмент за размяна. Компаниите в десетки страни си служат с него за търговия – "зелените гущери" се използват за 88% от всички транзакции на международния валутен пазар. Половината от всички международни бондове са деноминирани в долари, а повече от 60% от международните обменни резерви са в американската валута.
За съжаление, доларът също така е и инструмент за изнудване. Именно това е причината някои да казват "достатъчно!". Американските власти използват долара – под формата на масивни санкции – като начин да атакуват европейски компании, които са имали бизнес отношения с трети страни, санкционирани от Вашингтон. В този смисъл, доларът вече се е превърнал и в средство за сплашване.
Когато Доналд Тръмп изкара САЩ от т.нар. "иранска сделка", Вашингтон даде ясно да се разбере, че чуждестранните компании, които продължат да работят с Техеран, ще бъдат наказани.
Тази нова заплаха разгневи лидерите в публичния и частния сектори в Европа. Отговорът на Брюксел беше създаването на бартерна платформа, която позволява на фирмите от Стария континент да продължат да работят с Иран без да минават през долара и, съответно, без да рискуват наказания от САЩ.
Това е само началото. В близките години много европейски и азиатски компании ще преразгледат своите парични запаси и харчове, за да ограничат риска от фискална конфронтация със САЩ. В свят, където американското превъзходство вече избледнява, валутният ред също ще се промени.
"Еврото трябва да се превърне в активния инструмент на новия европейски суверенитет", казва Юнкер.
Парадоксът на Трифин
Истинската битка няма да бъде за това коя валута да се използва в сметките или при търговия, а за резервите. Това е мястото, на което наистина се трупат пари. Също така е и мястото, където ролята на доверието е най-голяма, защото под риск са спестявания в огромни размери.
Това една валута да се използва за резерв не може, разбира се, да продължава вечно. Това е т.нар. Парадокс на Трифин или Дилема Трифин, кръстена на белгийския икономист, който още преди 60 години посочи риска при долара. За да стане една конкретна национална валута глобална резервна валута, страната, която я печата, трябва да продава повече отколкото купува. С други думи, трябва да има перманентен търговски дефицит (нещо, което САЩ се опитва да прави от десетилетия). Но тези дефицити, от своя страна, водят до външен дълг, който неизбежно започва да тревожи кредиторите.
В допълнение, "тежестта" на САЩ в световната търговия намалява – за 40 години е спаднала с повече от една-трета. Междувременно Тръмп позволи дори по-голям бюджетен дефицит, т.е. още една причина за тревоги сред инвеститорите, и наложи протектционистка търговска политика, която може да накара определени държави да ограничат покупките на доларови активи.
И въпреки всичко това инвеститорите трябва да инвестират парите си някъде. И както Патрик Артус, главен икономист в банката Natixis, отбелязва: "другите валути не предлагат обединен, ликвиден и голям пазар на облигации".
Финансовият пазар в Европа е фрагментиран, а неговата валута е крехка и застрашена от политически трусове. А Китай, въпреки растежа си, все още не е основен играч що се отнася до финансите.
В книгата си от 2010-а "Прекомерна привилегия" икономистът Бари Айкънгрийн обяснява, че доларът е доминиращата валута в света, защото няма истински съперник.
Почти десетилетие по-късно ситуацията е същата и може да остане такава още дълго време. Да, доларът без съмнение се използва прекомерно много, а освен това е и вбесяващ. Но въпреки това изглежда, че сме принудени да боравим с него, поне в обозримо бъдеще.
