През 2023 г. инфлацията в Аржентина скочи с над 200%. Песото и икономиката затъват с бързо темпо, като местната валута се обезценява скоростно.
Над 40 на сто от населението живее в бедност, по улиците на големите градове е пълно с бездомни хора и аржентинците могат да си позволят все по-малко неща с все по-отслабваща покупателна способност.
За 8 години песото е загубило 80% от стойността си спрямо долара, а официалният курс галопира. Само за месец - от началото на януари, доларът е поскъпнал от 813 на 830 песо. Преди два месеца песото е било почти двойно по-скъпо - 360 за долар. В края на 2019 г. 1 долар се е обменял за 62 песо, а през 2002 г. - за 1,4 песо.
Това обаче е официалният курс.
Всеки, който иска да обмени долари, прибягва до неофициалния, който е навсякъде. По централната търговска улица на Буенос Айрес на всеки метър се чува "Cambio, cambio", т.е. "чейндж, чейндж".
По неофициален курс можеш да смениш долари или евро в доста хотели или пък да платиш в ресторант или магазин с чужда валута, а рестото да получиш в песо - отново по неофициален курс.
По него срещу един долар може да вземеш над 1000 и дори 1200 песо - според "Ройтерс" курсът на черния пазар е стигнал 1250 песо за долар в средата на януари.
Аржентина е в почти неспирна икономическа криза от десетилетия, чести банкрути и последващо възстановяване. Дългът ѝ е колкото 85% от брутния ѝ вътрешен продукт, а страната е най-големият длъжник на Международния валутен фонд.
На какво се дължи кризата е отделен въпрос, който отдавна занимава икономистите. В най-общи линии става дума за лошо управление и прекомерен акцент върху селското стопанство.
Резултатът обаче е безкрайно печатане на пари, до степен, която трудно могат да си представят дори българите, които помнят кризата от средата на 90-те у нас и деноминацията на лева няколко години по-късно.
Става дума за купища пари, които струват малко и налагат специално менажиране. За пачки банкноти, които няма как да се поберат в портфейл и изискват голяма чанта, диагоналка или широки джобове.
Или по-точно - за невероятните 9,43 милиарда банкноти в обръщение според данните на Централната банка на Аржентина към края на 2023 г., цитирани от Bloomberg Linea. Над 1,8 милиарда от тях са напечатани само в рамките на 12 месеца.
В България например в обръщение са около 600 млн. банкноти, а в еврозоната има 29 млрд. банкноти евро - при население от над 340 млн. души.
Банкнотите в Аржентина са толкова много, че производството им отдавна е надхвърлило капацитета на монетния двор на страната, за който е непосилно да печата над 1 млрд. банкноти годишно.
Затова и се внасят пари, произведени на три континента - Южна Америка, Азия и Европа. Такива идват от Бразилия, Китай, Испания, Германия, Малта или Франция.
Например 89 милиона банкноти, тежащи 107 тона, трябваше да бъдат доставени от Лайпциг с чартърен полет до края на миналата година - според цитирана поръчка на монетния двор на южноамериканската държава.
И ако трябва да се направи още едно сравнение: в момента банкнотите в обръщение в Аржентина са почти двойно повече, отколкото през 2019 г.
При положение, че населението на страната е малко над 46 млн. души, на всеки гражданин се падат средно по 2050 хартиени пари.
Наред с галопиращата инфлация, друга причина за това количество е ниската стойност на най-масовата банкнота. В Аржентина купюрът с най-висок номинал е 2000 песо, въведен в обръщение преди по-малко от година.
Най-масови - над 50% от всички, са 1000 песо, а в страната все още циркулират и хартийки с минимална стойност от по 100, 200 и 500 песо.
С 1000 песо могат да се купят малко неща - бутилка вода или едно кафе, или емпанада на улицата, или няколко домата или картофа от магазина, или малък хляб. Няколко основни продукта в магазин струват около 15 000 песо. Толкова - и нагоре - е обяд или вечеря в ресторант, за дреха се започва от няколко хиляди нагоре.
И всичко това най-често в банкноти от 1000 песо, т.е. за да си сигурен, че ще ти стигнат парите за деня обикновено носиш пачки от десетки банкноти, които няма как да побереш в портфейл.
По магазините се извиват дълги опашки, които освен всичко друго се дължат и на безкрайното броене на пари - от клиента, а след това и от касиера. На доста места има и малки машини за целта, които едва побират дебелите пачки и се налага те да бъдат придържани, за да не се разлетят банкноти навсякъде.
Доста от хората в страната ползват кредитни или дебитни карти и не се налага да носят неудобно големи суми със съответните чанти. В страна, където вторият начин, сивата икономика и нерегистрираните работни места далеч не са нечувани обаче, това невинаги е възможно.
Най-забавна е ситуацията с туристите, за които плащането с карта е по-неизгодно - те получават повече песо като обменят пари по неофициалния курс.
Затова и чужденците обикалят страната с по няколко дебели пачки със стотици хиляди песо и всеки път, когато седнат в ресторант или купят някой по-скъп сувенир, настава дълго броене.
Например финалът на вечерята на няколко души, хапнали добре и полели аржентинския стек с вино, е знаменателен. Сумата за всеки от тях може да е 20, дори 30 хиляди песо, което е под 20-30 долара според неофициалния курс.
Първо всеки брои собствените си банкноти, после повтаря, за да няма грешки при толкова много пари. След това този, който плаща сметката, брои едни около 100-тина банкноти, повтаря, а накрая през процедурата минават и сервитьорът или барманът.
Всички изчакват, за да уверят, че сметката е точна, и чак тогава могат да си ходят.
За самите аржентинци, естествено, това изобщо не е толкова забавно, колкото за туристите, за които в момента страната е изкушаващо евтина.
Предишното правителство имаше планове за нови банкноти с по-голям номинал, но се отказа от тях. От края на 2023 г. Аржентина има нов президент - либертариански настроеният Хавиер Милей, който опитва да прокара редица реформи, включително и да спре печатането на пари.
Излизането от спиралата на инфлация обаче е бавно и болезнено и минава през непопулярни мерки и икономии, които вече изкараха доста хора по улиците на Аржентина.
Милей дори искаше да смени валутата и страната директно да мине на щатски долари, което също би спряло печатането на пари, но поне засега изглежда, че се е отказал от толкова радикален ход.
Което вероятно е за добро.
