В днешно време самата идея за търговска сделка да се плаща в мандарини, картофи или някакъв друг сорт стоки на бартерна система изглежда странно.
Не и за Русия обаче. Страната, която от 2022 г. е под тежки икономически санкции, се ориентира обратно към стари начини за търговия, за да се елиминира нуждата от парични транзакции.
Кремъл все още търси начини да се преодолеят предизвикателствата, породени от западните санкции заради нахлуването в Украйна, като се търси нов механизъм за засилване на международната търговия.
По информация на руската държавна медия ТАСС, първата руска компания, която ще се възползва от бартерната система, ще бъде Astarta-Agrotrading, която ще доставя на Пакистан нахут и леща.
В замяна на това тя ще получава от пакистанската компания Meskay + Femtee като заплащане мандарини, ориз и картофи.
Според условията на споразумението Русия ще изнесе 20 000 тона нахут, а Пакистан ще достави еквивалентно количество ориз.
Друг договор пък предвижда руски компании да изпратят към Пакистан 15 000 тона нахут и 10 000 тона леща в замяна на 15 000 тона мандарини и 10 000 тона картофи.
Пред ТАСС зам.-министърът на търговията на азиатската държава Насир Хамид, обяснява, че тази бартерна система е разработена, за да се отговори на "трудности с взаимните плащания".
В момента паричните транзакции са обект на засилено внимание и следене, а новият механизъм между пакистански и руски компании е създаден именно като метод да се заобиколят санкциите.
Директният обмен на стоки предлага възможност да се извършват сделки, без с това да се намесват банки и системи за парични преводи.
Подобни сделки помагат да се избегне вниманието от страна на организациите за мониторинг, натоварени със задачата да гарантират спазването на санкциите над Кремъл.
Това не е първият път, в който Москва се обръща към размяната на стоки, за да реши проблемите си с международните плащания.
През август стана ясно, че властите в Русия са водили разговори с Китай за възобновяване на бартерната търговия, особено с метали и селскостопански продукти, припомня Moscow Times.
Този проект обаче бавно набира скорост, тъй като проблемът е сделките да бъдат оформени по такъв начин, че да отговорят на специфичните нужди и на двете страни.
В миналото бартерните споразумения често са били използвани в търговията между Пекин и Москва, особено преди разпадането на Съветския съюз. Част от тези сделки са функционирали и през 90-те.
През май руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин проведоха тридневна среща, по време на която бяха обсъдени евентуални решения за противодействие на американските икономически санкции върху взаимните плащания.
Освен бартерни сделки, Русия и Китай също работят върху създаването на собствена платежна система в рамките на БРИКС - BRICS Bridge. За нея обаче все още няма информация, като се предполага, че тя няма как да заработи преди 2028 г.
Преди това очевидно Кремъл ще се разплаща в международните си сделки с нахут и мандарини.
