Правото на контрол върху злато за 1 милиард щатски долара се превърна в поредната битка за властта във Венецуела.
Президентът Николас Мадуро и председателят на Народното събрание и лидер на опозицията Хуан Гуайдо са двете фигури, които претендират, че имат право да решават бъдещето на солиден златен резерв на Венецуела, съхраняван в подземното хранилище на Банката на Англия. Именно разположението на златото доведе до нуждата от намеса на британските съдилища в спора.
Върховният съд на Великобритания в крайна сметка на 29 юли посече поредния опит на Мадуро да получи контрол над златото за 1 милиард долара.
С това беше отметната още една глава от сагата, чието начало може да се проследи до изборите във Венецуела през 2018 г. Тогава Мадуро беше преизбран за президент, но критици както в страната, така и в чужбина, определиха вота като подправен.
Ето защо Гуайдо, председател на Народното събрание, настоява, че е временния президент на страната, тъй като според конституцията той трябва да поеме управлението до провеждане на нови избори. В негова полза работи и това, че е признат за легитимен временен лидер на Венецуела от няколко правителства по света, включително тези в САЩ и Великобритания.
Спорът за властта в латиноамериканската държава обаче се прехвърли и върху финансите. Двата противостоящи си политически лагера във Венецуела посочиха различни бордове на директорите на Венецуелската централна банка (ВЦБ). Всеки от бордовете от своя страна даде различни инструкции по отношение на златния резерв.
След като Банката на Англия отказа да позволи достъп до тези 31 тона злато, докато не бъде решен спорът кой управлява Венецуела, бордът на ВЦБ, посочен от Мадуро, заведе дело.
По думите на самия Мадуро той е искал достъп до златото, за да продаде част от него в пика на пандемията от COVID-19 и така да подсили здравните услуги във Венецуела. Те бяха сериозно засегнати от продължаващата няколко години рецесия и липсата на основни материали.
Според Гуайдо обаче бордът на централната банка, посочен от Мадуро, иска да придобие златото, за да може администрацията на президента да плати на неговите съюзници в чужбина. Ето защо председателят на парламента е на позицията, че ценният метал трябва да остане на съхранение в Лондон.
Върховният съд във Великобритания още миналата година отсъди, че Гуайдо трябва да бъде признат за държавен глава на Венецуела - решение в духа на позицията на британското правителство. Така в ръцете на Гуайдо беше оставено решението какво да се случи с тези 31 тона от ценния метал, но Мадуро не беше съгласен.
След това Върховният трибунал на правосъдието във Венецуела отсъди, че посочените от Гуайдо членове на борда на централната банка са невалидни.
Така на съда във Великобритания се наложи отново да се произнася по един безпрецедентен случай - върховен съд на една страна да разглежда решение на върховния съд на друга.
"Този случай винаги е бил на кръстовището на закона и политиката, и това изслушване не е различно", коментира преди решението от 29 юли Сарош Зайвала, адвокат на борда на ВЦБ, издигнат от Мадуро.
Решението в петък в крайна сметка беше в полза на Гуайдо, като съдията по случая коментира, че решенията на Върховния трибунал във Венецуела няма как да бъдат признати.
Битката обаче не е приключила. Адвокатите на борда на банката, подкрепящ Мадуро, казват, че ще обжалват решението на британския съд. Финансовият министър Делси Родригез коментира пред обществената телевизия, че "нанесените щети" на венецуелския народ са "сериозни".
Що се отнася до Гуайдо, той определи решението на британския съд като голяма победа и важна стъпка в "процеса по защита на международния златен резерв на Венецуела и съхранението му за венецуелския народ".
