Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Рис у дома - Мейн Кун са огромни, красиви и нежни

Ако сте гледали последната адаптация на "Гробище за домашни любимци" от 2019 г., може да останете с грешно впечатление за породата котки Мейн Кун.

Там главният герой е котка от именно тази порода и изглежда ужасяващо правдоподобно злокобно. Гледката на върналото се от гроба четириного може завинаги да запечата страховития образ в главата на всеки и дори без да искаме да свързваме тези прекрасни животни с немъртвия Чърч от филма.

А вероятно причината в хоръра да бъде снимана Мейн Кун (за ролята са използвани 4 котки) е в самата порода.

Това са огромни, пухкави животни с размер и вид на рис. Заради характерната си издадена четвъртита челюст те изглеждат и доста свирепи.

Мейн Кун обаче неслучайно е известна като "нежния гигант", което може би е и другата причина за блестящата актьорска игра на животните от филма - тe са изтърпели стоически цялата дресировка, включително и необходимостта да бъдат боядисвани и къпани всеки ден, за да изглеждат сходно.

Снимка: YouTube/Tanner Zipchen

Мейн Кун е огромна котка - една от най-едрите домашни породи в цял свят. Те могат да стигат тегло до 10 кг, а средно мъжките тежат над 8 кг - или близо два пъти повече от обикновените домашни котки.

На дължина е възможно да достигнат до впечатляващия един метър, а на височина - до 40 см. Характерно е и че това става сравнително бавно - тези писани растат до четвъртата и дори до петата си година.

Рекордът на Гинес за най-дълга котка се държи от животно на име Стюи - котарак Мейн Кун, който е бил дълъг 123 см. След смъртта му за най-голяма котка е коронован Баривел, от същата порода, чиято дължина е 119 см.

Все пак при измерването се брои и опашката. Само тя при някои животни стига до над 36 см.

С подобни размери Мейн Кун е по-голяма на дължина от дивия си братовчед - европейския рис. Единствената по-едра опитомена котка е савана, която обаче е хибридна порода между домашна котка и сервал.

А това, което кара тези величествени животни да изглеждат още по-големи, е козината им.

Името Мейн Кун идва от американския щат Мейн, известен с тежките си, студени зими. Смята се, че породата се появява през XIX век и е кръстоска между донесени на Източното крайбрежие от европейците дългокосмести котки и местни късокосмести. Породата е известна и като Американска дългокосместа котка.

Не е ясно кой е европейският прародител на настоящия шампион, но подозренията падат върху норвежката или сибирската горски котки. Трети пък смятат, че Мейн Кун има гените на турската ангорска котка и то не на случайни писани, а на 6 котки на кралица Мария Антоанета - същата, която е била обезглавена по време на Френската революция.

Легендата гласи, че кралицата се е опитвала да избяга от Франция и уредила кораб за Америка, на който да бъдат натоварени най-скъпите ѝ притежания, включително и 6 ангорски котки.

Мария Антоанета не успяла да замине, но корабът все пак стигнал до Новия свят, акостирал в Мейн и така се появила новата порода.

Колкото до втората част от името на породата - Кун, и там има повече легенди, отколкото доказана история. Според едни писаните носят името на моряк, който се казвал Чарлз Кун, а според други го дължат на изумителната си опашка, подобна на тази на енота (на английски racoon).

Снимка: iStock

Едно обаче е сигурно - Мейн Кун изглеждат така по напълно обяснима причина - за да могат да оцеляват в суровата природа на Мейн. Красивата им козина е единствена по рода си сред домашните котки. Тя е лъскава и водоустойчива, на два слоя. Долният е мек и копринен, а горният - с дълги косми за допълнително предпазване, от което идва и "рошавият" ефект.

Неслучайно и опашката на Мейн Кун е разкошна - дълга и с изобилие от пухкава козина - с нея животното се завива и си осигурява допълнителна топлина.

Ушите на породата наподобяват тези на риса - остри и със снопче косми на върха. Лапите на животното са масивни, заоблени и играят ролята на снегоходки. Характерната леко издадена квадратна муцуна - подобно на голяма хищна котка, помага за захващането на плячката.

С необходимостта да се адаптират към студения климат се обяснява и едрото им тяло, което по принцип е по-характерно за животните, които живеят при по-сурови условия - по-големият размер осигурява по-малка загуба на топлина.

Снимка: iStock

Другата причина за величествения размер на Мейн Кун, естествено, е и селектирането на по-големи животни при развъждането им от хората.

И въпреки че това е хищник, който може да уплаши човек с големината си, Мейн Кун са изключително спокойни, интелигентни и кротки котки, спечелили си прозвището "нежния гигант".

Породата обича да е сред стопаните си и да прекарва времето си около тях. Тези писани държат под око човешкото си семейството, участват във всяко занимание и ще ви следват от стая в стая през цялото време, в което не спят.

Снимка: Getty Images

Добрата новина е, че въпреки че са доста социални, не са от котките, които обожават да се скачат в скута на стопанина си при всяка възможност - все пак не всеки би искал животно с подобен размер върху себе си постоянно. Мейн Кун предпочитат да стоят до, а не върху хората.

Породата е известна и като много игрива и интелигентна. Могат да бъдат дресирани и учени на трикове. Освен това не са агресивни и търпят гушкане, мачкане и вдигане на ръце.

Това ги прави чудесни любимци за хора с деца, дори и малки. Подходящи са за отглеждане и заедно с куче, но са със силни ловни инстинкти и е добре да бъдат държани далеч от потенциална плячка като хамстери и папагали.

Мейн Кун са сред малкото породи, които не мразят водата и дори биха влезли в банята със стопанина си или в мивката - докато мие чиниите.

За добавка - противно на очакванията заради големината - тези писани са относително тихи - мяукат леко и нежно и не надават рев, отговарящ на размера им. Нуждата им движение също е подобна на останалите котки и им е достатъчно да беснеят из къщата. Могат обаче да бъдат приучени и на разходки навън с каишка.

Недостатък? Козината. Това великолепие изисква поддръжка - редовно разресване и дори чат-пат къпане, както и по-честичко почистване на къщата. Но пък си струва.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените