Ивънредното положение може скоро и да приключи, но на практика сериозна част от мерките остават, а докато не се сдобием с ваксина или поне с лекарство, коронавирусът ще продължи да е реална опасност. Така че стоенето вкъщи, особено в компанията на любимец, изглежда добра идея.
Когато стана ясно, че стопаните на кучета имат право да ги разхождат в парка след 18:30 ч., много хора се пошегуваха, че тъкмо сега е моментът да вземат някое "под наем" или най-накрая да се решат на дълго отлаганото осиновяване.
Идеята за това да се сдобиеш с домашен любимец по време на социална изолация изглежда наистина добра - ако си вземете котка или куче, ще си имате и постоянна компания, приятел и непрекъсната "занимавка" вкъщи.
Преди обаче да вземете това решение, е важно да си отговорите на един важен въпрос: доколко то е продиктувано единствено от настоящите условия?
"Решението за домашен любимец винаги трябва да е добре обмислено с ясното съзнание, че човекът поема отговорност за друго живо същество за период от 15-20 години", казва Йоана Николова, която спасява бездомни котки, има дълъг опит като приемен родител и често е посредник в процеса по осиновяването им.
По думите ѝ сегашната обстановка е благоприятна за взимането на коте у дома, защото ще имате повече време да се опознаете, да свикнете с нрава му и заедно да изградите новите си навици, което в "нормални" условия не се случва толкова бързо.
"Освен животното, облагодетелствано с повече внимание, хората печелят не по-малко от една подобна връзка. Успокояващото действие на животните се е доказало във времето и все повече изпитваме нуждата му. Затова наблюдаваме ръст в осиновяванията в такъв стресов и неестествен за повечето хора момент", разказва още тя.
Зад думите ѝ застава и Явор Гечев от Фондация "Четири лапи", който смята, че повечето прекарано време с домашния любимец е чудесна възможност и за работа върху възпитанието му. Особено върху това на кучетата, което е от изключително значение и изисква време и постоянство.
"Това важи с двойна сила, ако животинчето е още бебе - тогава грижите и нуждата му от контакт с човека са още по-големи", казва той и допълва, че от организацията така или иначе съветват хората да прекарват повече време вкъщи през първите няколко дни от осиновяването.
Важно е също така бъдещите стопани да имат предвид, че много от животните, които са прибрани от улицата или закупени от нелицензирани развъдници, могат да имат поведенчески проблеми, на които е важно да се обърне внимание веднага, посочва Гечев.
Точно това дава и още едно предимство на това да осиновите животно сега - повечето време у дома дава и възможност за наблюдение върху поведението и общото му състояние.
Той обаче не изключва риска кучето да свикне с постоянното присъствие на човека и да преживее тежко промяната в обстоятелствата, когато животът ни се върне в ритъма отпреди извънредното положение.
"И все пак съществуват много техники за преодоляване на това, а и все повече стават офисите, в които достъпът на кучета е позволен. Да не забравяме също, че според специалистите дори и след като приключи кризата, много хора ще продължат да работят от дома си", казва още Гечев.
Според Йоана обаче, независимо дали сега ще се върнем към предишното си ежедневие, или не, е важно да отделяме време на животното си след работа.
"Не трябва да забравяме, че котките са нощни животни, които през деня спят доста, а и имат нужда от лично време. Не е необходимо да бъдем до тях непрестанно", казва тя и допълва, че ако имаме притеснения дали котката ни няма да скучае сам по цял ден, е добра идея да помислим и за втора, с която да си правят компания.
За онези хора обаче, които тепърва обмислят това решение, мисълта за още един домашен любимец вероятно е още далечна.
Във всеки случай обаче не трябва да мислим краткосрочно - животното у дома е също така финансова инвестиция, която изисква средства не само за храна, но и за ежегодни медицински грижи, а в случай на болест - и за лечение, което може да се окаже скъпо, както Гечев отбелязва.
Всички тези отговорности обаче не са просто бреме, с което ще се натоварим доброволно, а естествена грижа за един нов член от семейството, с когото ще преживеем лошото, но и хубавото.
А последното в живота ни често ще идва дори само с това след дълъг ден да отворим вратата вкъщи и да видим четирикракия си приятел насреща.
