Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С майка наркоманка и масово тормозен - кой е Салвадор Рамос, стрелецът от Увалде

Трагичният инцидент в Тексас, при който загинаха над 20 души, показва, че САЩ имат проблем не само с оръжията, но и с културата на тормоз Снимка: Instagram
Трагичният инцидент в Тексас, при който загинаха над 20 души, показва, че САЩ имат проблем не само с оръжията, но и с културата на тормоз

Месеци, преди да се присъедини към растящия списък на американските тийнейджъри масови убийци, Салвадор Рамос, стрелецът от началното училище в Увалде, Тексас, започва да се държи странно и притеснително.

От Washington Post и New York Times интервюират негови познати и близки, за да намерят причините за това той да открие стрелба в местното училище, при което уби 19 деца между втори и четвърти клас, както и двама учители. Освен това рани още двама полицаи и простреля баба си.

Трагичният случай от 24 май има своята солидна и дълбока основа - едно момче с проблемно семейство, изолирано и подложено на тормоз и подигравки от връстниците си. Момче, което се е счупило и с това счупване е отнесло над 20 млади живота, включително своя собствен.

Младежът живее с майка си Адриана Рейес - наркозависима жена с проблемен характер, в един от бедните квартали на Увалде. Между двамата често имало скандали. Един от съседите им - 41-годишният Рубен Флорес, споделя, че полицията често ще е била викана в къщата, преди Рамос да се премести при баба си - 66-годишната Селия Мартинес, по-рано тази година.

Самото преместване се случило преди два месеца след пореден голям скандал, в който майката изритала сина си от дома им. Салвадор споделя за случая в стори в Instagram, в което негодува срещу поведението на майка си.

Първата снимка на Рамос, която полицията разпространи след атаката.
Първата снимка на Рамос, която полицията разпространи след атаката.

След атаката Адриана Рейес споделя, че е крайно изненадана от това, че синът ѝ е нападнал училището, като настоява, че той не е насилник. Въпреки това трудните ѝ взаимоотношения със сина ѝ се превръщат в един от факторите, които го бутат към ръба.

Флорес споделя, че в седмицата преди нападението бабата на Рамос му е споделила, че предстои майката на момчето да бъде изгонена също от дома им заради нейните "проблеми с наркотиците".

В малък град като Увалде, където "всеки познава всеки", е публична тайна, че Рамос е обект на тормоз заради начина си на говорене. Младежът заеква и фъфли, което го превръща в любима мишена за гаври в гимназията. През последната година той е ставал все по-затворен и изолиран.

"Много хора го тормозеха тежко - в социалните медии, в онлайн игрите, във всичко. Той беше най-милото и най-срамежливото дете. Просто трябваше да излезе от черупката си", разказва Стивън Гарсия, който е бил най-добрият приятел на Рамос от училище. Пътищата на двамата обаче се разделили, когато майката на Гарсия приела работа в друга част на Тексас и трябвало да се преместят от Увалде. 

Напускането на най-добрия му приятел накарало Рамос да се вглъби още повече в себе си, като през последната година той е започнал да облича предимно в черни дрехи, пуснал си дълга коса и започнал да се увлича притеснително много по оръжията. И според негови връстници - като цяло "да се държи странно".

Така например неговият съученик Сантос Валдес-младши, който познава Рамос още от началното училище, разказва за една случка, случила се в месеците преди атаката. Докато Валдес играел баскетбол с приятели в един от парковете на града, Салвадор пристигнал, а по лицето му личали множество порязвания. Когато го попитали какво е станало, той споделил, че има котка, която го е надрала.

По-късно разкрил пред Валдес истината - не котка била причинила прорезите, а самият Рамос си ги бил нанесъл с нож.

"Помислих си: "Ти си луд, братле! Защо въобще ще направиш такова нещо", коментира съученикът пред Washington Post. Отговорът на Рамос бил прост - "За забавление".

Системният тормоз е една от причините той да напусне гимназията, наред с други. След това започва работа в местно заведение от веригата за бързо хранене Wendy's.

Адриан Мендес, мениджър на заведението, споделя пред New York Times, че Рамос е напуснал преди месец. По думите му момчето се е стараело да страни от колегите си и да остава сам, като никой от екипа не го е познавал наистина.

Около година преди атаката младежът започва да се интересува изключително много от оръжия, като споделя любимите си модели в социалните медии.

Междувременно вече имал въздушен пистолет, с който периодично обикалял и стрелял по хора. За тези му "лудории" обаче така и не е заведена жалба от някой от пострадалите.

Когато на 16 май тази година Салвадор отпразнува своя 18-и рожден ден, той най-сетне може да си купи някои от бленуваните автомати. След три посещения в оръжеен магазин се сдобива с два автомата AR-15, както и 375 патрона с калибър 5,56. При нападението е използвано само едно оръжие.

Според информациите Рамос дори е дал сигнали за това, което възнамерява да направи. В чат в Instagram с неназован потребител той споделя, че "има малка тайна" и изпраща снимка на оръжията си. В самия разговор се държи мистериозно, сякаш подготвя нещо значимо. Впоследствие споделя, че е застрелял баба си и отива към училището. 

Две от снимките, които Салвадор Рамос е изпратил в чат с неназована личност в деня на нападението срещу началното училище на Увалде. Снимка: Instagram
Две от снимките, които Салвадор Рамос е изпратил в чат с неназована личност в деня на нападението срещу началното училище на Увалде.

Комбинацията от трудния живот у дома, адът на подигравките, насилието и тормоза в училище, както и цялото усещане за бедност и безпомощност се събират, за да произведат фаталния резултат.

Именно бабата, при която Салвадор е живеел през последните два месеца, е и първият прострелян от него. Дълги години тя е работила в училището "Роб", като преди две години е съкратена оттам. Оттогава насам работи в местно кафене като сервитьорка.

Рамос я прострелва в лицето, но не смъртоносно. Самата тя успява да се добере до телефона и да се обади на полицията за помощ. Твърде късно обаче, тъй като по това време внукът ѝ вече стреля по децата в местното начално училище, където тя е работила толкова време.

Стивън Гарсия споделя, че е бил в час по алгебра, когато започнал да получава съобщения за нападението. 

"Дори не можех да мисля, дори не можех да говоря с никого. Веднага излязох от класната стая, наистина разстроен, разбирате ли, очите ми се пълнеха. Никога не съм очаквал, че той ще нарани някого", споделя тийнейджърът. 

"Мисля, че имаше нужда от психологична помощ. И да реши проблемите си със семейството. И любов", допълва още Гарсия. 

Трагичната история, разиграла се в Увалде, за пореден път повдигна въпроса за контрола над продажбата на оръжия в САЩ - проблем, който от десетилетия вече съществува в страната, където човек може да си купи автомат също толкова лесно, колкото може да си купи нов смартфон.

И все пак на заден план остава друг, не по-малък проблем за Америка - културата на тормоз, която продължава да процъфтява в училищата из страната.

В дългата поредица от тийнейджъри масови убийци, които са влизали с оръжие в училище, за да отнемат животи, виждаме предимно младежи, които са жертва на системен тормоз, на маргинализация и на отхвърляне от обществото. Когато на такива хора им се даде оръжие (или най-малкото достъп до такова), това е перфектната рецепта за кървави инциденти с много жертви.

   

Най-четените