Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това е най-радиоактивното място на планетата и с него шега не бива

Червената гора обича да припомня, че не обича натрапници Снимка: iStock
Червената гора обича да припомня, че не обича натрапници

"Не пипай нищо! Не вдигай прах! Не стъпвай извън асфалта!"

Това обикновено са първите инструкции, които добре обучените гидове на Припят и Чернобил дават на смелите туристи, за да са в безопасност те.

Всяко вдигане на прах, ровене и газене из треви и пръст носи сериозна заплаха от радиоактивно замърсяване, а цялата местност е като минно поле - не знаеш къде е най-заразно и къде - не чак толкова.

Но ако в рушащия се Припят важат тези правила, то те са в пъти по-важни, когато стане въпрос за Червената гора.

Там дори една грешна стъпка може да доведе до фатално облъчване, защото гората, която украинци и руснаци наричат Рижия лес или Ръждивия лес, е най-радиоактивното място в света.

Да, ако се окаже вярно, че руски войници са копали окопи в гората и са пребивавали там с дни, това означава, че са си докарали дози от около 20 хил. рентгена в час.

Червената гора се "ражда" в малките часове на 26 април, точно след като четвърти реактор на АЕЦ "Чернобил" избухва. Преди аварията боровата гора, която се намира непосредствено до електроцентралата, е яркозелена и приютява невероятно разнообразие от флора и фауна.

След експлозията вятърът започва да духа първо на запад, а след това и на северозапад и така радиацията попада първо в клоните на боровете, разположени на около 400 хектара площ. Защо дърветата не загиват веднага, а стават ръждивочервени, е отговор, който учените и до днес не могат да дадат с пълна категоричност.

Снимка: iStock

Ясно е, че странното природно явление се дължи на огромните нива на радиация, които идват на талази към дърветата. Към това добавяме и факта, че боровете и въобще иглолистните видове са по-чувствителни към облъчване от широколистните дървета.

На сутринта на 26 април свежата зелена гора осъмва в разнообразни нюанси на червеното - от ръждиво и керемидено до розово и яркочервено.

Все пак някои от боровете не издържат на облъчването и загиват веднага, като стават оранжеви и си остават такива и до днес.

Както посочват от Chernobyl Story, ако в тази нощ в гората е имало хора, то те са щели да загинат до минути, защото в крайна сметка Червената гора получава най-щедрите дози радиация от инцидента.

В първия месец след аварията в атомната електроцентрала в гората се наблюдава и друго интересно явление - дърветата светят през нощта и вдъхновяват местните за създаването на куп митове и легенди.

След това радиацията постепенно започва да се отлага от боровете към почвата и в момента 90 на сто от заразяването се натрупва в почвата. Ликвидаторите осъзнават, че почервенелите дървета представляват огромна опасност от повторно облъчване, особено ако избухне пожар или бъдат нападнати от мародери, затова в дните след аварията започва акция по изкореняването им.

Снимка: iStock

Немалка част от боровете са изкоренени с булдозери и заровени, което прави още по-застрашително копаенето в Червената гора. Акцията там е прекратена именно за да се опазят ликвидаторите.

Тези, които са истински щастливи от чернобилската авария, са дивите животни, които обитават гората. Те не само успяват да оцелеят, но и без намесата на човешка дейност живеят и се размножават на свобода.

Червената гора е населена с редица редки видове, сред които рисове, черни щъркели и диви кокошки.

Само популацията на диви прасета е нараснала осем пъти за две години - от 1986 до 1988 г. В гората живеят още елени, няколко вида катерици, мечки, невестулки и други. Има и огромно разнообразие от влечуги и насекоми, които още по-лесно понасят радиацията.

Снимка: iStock

Червената гора е и обект на набези от страна на сталкери, които показват в клиповете си в YouTube как при навлизането навътре радиацията започва да се покачва с всяка секунда. В едно от видеата на сталкери се вижда как от 110 микрорентгена в час стойността скача до 210 микрорентгена само за 10 секунди.

Максималните стойности, които тези смелчаци са записвали в центъра на гората, са 1000 микрорентгена за час. Естественият радиационен фон, в който живеем, е между 5 и 12 микрорентгена в час.

Колко е опасна Червената гора ни припомня самата тя, когато през 2016 г. избухват пожари, които обхващат почервенелите борове.

Снимка: iStock

През юли месец тази година огънят успява да обхване 80 на сто от дърветата и радиоактивният фон скача десет пъти нагоре. Същото се случва и през април 2020 г., когато радиацията се покачва до 16 пъти над нормата.

Колкото до руските войници, които са били в Забранената зона и в Червената гора през март и началото на април тази година, от Euronews подчертават, че не се знае дали те са пострадали от радиоактивно облъчване. Има информация за един починал военен, но точната причина все още се изяснява.

Йевен Караменко, шеф на агенцията, която отговаря за Забранената зона, обяснява, че руснаците са копали окопи в гората и по този начин са нарушили естествената бариера от най-горния слой на почвата.

Караменко допълва, че само 24 часа в гората, без човек да прави каквато и да било рискова дейност, осигуряват годишната доза облъчване, която човешкото здраве може да понесе.

Нещо повече, изложените на силна радиоактивност стават опасни и за околните, защото излъчват известни дози радиация.

Затова с Червената гора шега не бива - нещо, което тя обича да припомня на дръзналите да нарушат спокойствието там.

 

Най-четените