Чуваме името Ланс Армстронг и реакцията ни е ясна. "Кой, онзи подлец, който мамеше целия свят, че е велик спортист, докато се тъпчеше с допинг?", би си помислил всеки. И няма да е далеч от истината.
Но наглият измамник, готов на всичко в името на успеха, нямаше да постигне големите си триумфи, ако в живота му нямаше друга голяма победа. Тази над напреднала форма на рак.
4 месеца борба, този път честна, и Армстронг се върна в играта (разбирай живота). Но както можеше да се очаква, вече не беше същият.
***
През 1996 г. Ланс постигна престижни победи в състезания като "Класиката на Сан Себастиан", "Тур Дюпон" и "Флаш Валон", които го представиха на света в най-бляскавия му вид. Последва покана да посети офиса на френския отбор Cofidis, от който излезе с договор за две години на стойност два милиона долара. Френската застрахователна компания виждаше потенциала на нахакания американец и реши да го позлати.
Преди да навърши 25, светът беше в краката му. Радваше се на тлъста банкова сметка и натискаше педала на лъскаво порше.
"Този пич има стоманени топки", шегуваха се журналистите след поредната пресконференция, на която Армстронг демонстрираше огромното си самочувствие.
Но топките му изобщо не бяха стоманени. По-точно, едната от тях.
В момента, в който се очакваше да завърти още по-безпощадно педалите, Ланс забави темпото.
След като спечели "Тур Дюпон", феновете не видяха обичайната му буйна, преливаща от енергия радост. Вместо това Армстронг изглеждаше като каторжник, който току-що бе излязъл от мината. Очите му бяха кървясали, лицето му бе странно изопнато.
Армстронг бе смазан и си взе триседмична ваканция, отправяйки се към любимия роден Тексас.
Проблемите продължиха и преди Обиколката на Швейцария, но Ланс казваше: "Трябва да търпя, нямам право да съм уморен. Ще спечеля "Тур дьо Франс", а после и олимпийската титла в Атланта." Френската класика обаче приключи за него след само пет дни битка заради бронхит и ангина. На домашните Игри пък остана едва шести в индивидуалното, въпреки че цялата нация очакваше победа.
Ланс беше максималист, който не се щадеше в тренировките, така че първите сигнали, които показваха неестествени процеси в тялото му, не го смущаваха.
Той, разбира се, забелязал, че десният му тестис е подут, но вярвал, че това се дължи на постоянното триене в седалката на велосипеда. Заради хормонални проблеми имал и подуване в областта на гърдите, но не обърнал особено внимание и на това. Типично по мъжки.
След неуспешната олимпиада, той се прибира в Остин, където продължава да се чувства зле, но си мисли, че "проблемът е повече в главата" и го отдава на неуспехите в края на сезона.
На 18 септември в имението му идват десетки приятели да отпразнуват 25-ия му рожден ден, а малко след това болката става нетърпима.
Мъчи го остро главоболие, световъртеж и невъзможност да стои на краката си. Коленете му се огъват, а в мозъка си усеща експлозия. Пак решава да поеме по пътя на самозаблудата и си казва: "Прекалих с коктейлите". На сутринта установява, че вижда размазано. "Ще ми трябват очила", е поредното му заключение за случващото се с него.
Още няколко дни по-късно се появява и кашлица, която раздира гърдите му и пълни устата му с кръв. У него напират първите пристъпи на паника и намерения да потърси лекарска помощ, но отново отлага.
Продължава да се влошава и накрая се обажда на познат доктор, който го праща на ултразвук. Правят му и снимка на дробовете, а Ланс за първи път се сблъсква с кошмара "съмнения за рак". Няма обаче никакви съмнения - касае се за рак на тестисите с обширни белодробни метастази.
Това е доста рядко заболяване и обикновено се среща при пациенти от 18 до 25 години. Прогнозата за лечение е благоприятна, но само при ранна диагноза.
"Необходимо е час по-скоро да се свържеш с добър онколог. Всеки ден ти е важен", казва му лекарят.
Чак на път за дома колоездачът осъзнава какво се случва. Той умира, а новината ще съсипе и майка му. Никога няма да има семейство и никога повече няма да участва в "Тур дьо Франс"...
Но някак си успява да се избави от черните мисли и да спечели вътрешната битка у себе си, че трябва да избяга на смъртта. Да яхне "велосипеда на живота" и просто да е по-бърз от нея. Започва да се подготвя за следващото супер състезание, но този път не за слава и медали, а за собствения си живот.
...
Скоро Ланс ляга под скалпела. Правят му голям разрез от слабините до корема, за отстраняване на главния тумор. В първия етап от рака на тестисите прогнозите са най-благоприятни, тъй като болестта не се разпространява, а във втория раковите клетки преминават в коремните лимфни възли.
Ланс обаче е в третия етап, в който ракът се появява в жизнените органи - в неговия случай в белите дробове.
В този момент шансовете му клонят към нула и борбата изглежда безнадеждна.
Седмица след операцията в гърдите му са вкарани големи катетри и е подложен на агресивна химиотерапия. Това изтезание продължава три месеца. Преди началото на процедурите той посещава банка за семенна течност, оставяйки си възможността един ден да има наследници.
Армстронг решава да свика пресконференция и да разкаже на света за настъпилите промени в живота му.
"Възнамерявам да се боря докрай. И мога да спечеля тази битка", казва спортистът.
"Преди 20-ина години, щяхте да имате още само шест месеца - заявява му онкологът. - Сега бих ви дал шансовете в порядъка на 60-65 процента." Разбира се, лекарят завишава процентите поне тройно-четворно...
Армстронт е лекуван без здравна застраховка - договорът му с Motorola бе изтекъл, французите не плащат за лечението. Започва да продава колите и скъпите си вещи, за да го финансира.
Ежедневието му е кошмарно, но не губи кураж.
Всеки ден в болницата пристигат стотици писма от фенове, а той се стреми да чете всяко от тях. Така се разсейва от мрачните мисли и се изпълва с надежда.
Пише му и някой си доктор Стивън Волф, голям почитател на колоездача, от когото Ланс получава още една компетентна гледна точка и става така, че медикът влиза в лекуващия му екип. "Ако искате ми се обадете, оставям телефон", пише му Стив. И се чуват.
"Кажи ми нивото си на хорионгонадотропин (хормон на бременността), който изобщо не трябва да присъства в здравото мъжко тяло", казва му Волф в слушалката, а Армстронг преглежда изследванията и му отвръща: "109".
"Е, това е много. Но нищо чак толкова притеснително", възкликва докторът.
Има обаче малка подробност. До 109 била буквичката "к". Не 109, а 109 хиляди!
"Подобни нива са аномалия дори за пациент, при когото ракът е достигнал до белите дробове", е заключението на Стивън и споделя, че според него е нужно по-агресивно лечение.
Ланс осъзнава, че решението му да се довери само на един екип от лекари, било то и невероятно квалифицирани, е грешка. Вслушава се в препоръките на Волф и търси контакти с други специалисти. На един от тях веднаха му се набива на очи, че не е назначен Ядрено-магнитен резонанс на мозъка. Армстронг преминава процедурата и за съжаление се оказва, че има разсейки и в главата му.
Този път лекарите решават да не дават излишни надежди на спортиста, но коментират помежду си, че шансовете му за живот са не повече от 2-3 процента.
В търсене на повече мнения Армстронг се сблъсква с радикално предложение за лечение с блеомицин. Лекар от Хюстън е убеден, че това е единственият шанс на колоездача да бъде спасен, но пак вероятността не е много голяма. Единственото сигурно е, че не може да има деца и никога няма да може да се състезава отново.
Ланс си дава време за размисъл, след което се среща с още един лекар - Крейг Никълс. "Няма да приемаш блеомицин, а други вещества, които ще окажат краткосрочно и възможно най-силно въздействие на болестта. Ще се чувствавш ужасно, но няма да навредим на белите дробове и отново ще можеш да въртиш педалите", твърди той.
"Не можеш да ме убиеш, док! Стреляй по мен с всичките си оръжия, които имаш. Колкото слагаш на другите пациенти, сложи ми двойно повече! Искам да се уверя, че ще използваш всичко, което имаш, за да убием тази гад", отговаря му Ланс.
Междувременно трябва да се подложи на мозъчна операция за премахване на туморите. Единият е в зоната за контрол на зрението, а другият в част на мозъка, която е отговорна за координацията.
Шестчасовата операция показва, че клетките в туморите са мъртви, което е една от редките добри новини, които Армстронг чува, откакто е диагностициран с коварната болест.
Черепът му е заторен с помощта на титан и се появяват огромни белези на скалпа му, но най-важното е друго. Че Ланс е профучал на висока скорост през още едно тежко изпитание.
Пред него обаче грозната си паст бе отворил адът на химиотерапията.
...
Химията унищожаваше Ланс. Сякаш през вените му не течеше кръв, а изгаряща киселина. От дълбините на белите дробове, заедно с кашлицата, излизаше и ужасно черно вещество.
Процедурите убиват безмилостно не само болните, но и здравите клетки. Химията атакува костния мозък и вътрешните органи. Уврежда косата, миглите, ноктите и зъбите до неузнаваемост.
Само след месец-два канарата от мускули, по която жените полудяваха, се бе превърнала в жалко човешко подобие. Армстронг бе просто скелет, покрит с кожа.
По средата на този кошмар се появява човек от тима му Cofidis, който посещава колоездача в болницата, след което се вижда с агента му Бил Стайпълтън и му казва, че французите ще преразгледат условията по договора му. А ако Ланс има претенции, ще го разтрогнат по съдебен път.
"Съветвам ви да внимавате. Във Франция хората не разбират как може да се плащат такива пари на човек, който не работи", изсъсква пратеникът на Cofidis. Естествено, Бил го изпраща със сочна псувня. В договора няма клауза дали може да се ругае, или не...
Скоро французите превеждат само една трета от дължимата сума по контракта и обявяват, че през 1998-а той няма да бъде продължен.
От тима му нанасят жесток удар на Ланс в момент, в който е толкова безпомощен, че дори не може да говори по телефона. Nike и други мощни спонсори обаче не обръщат гръб на звездата.
Постепенно болестта започва да реагира на лечението, а резултатите от туморните маркери са окуражаващи за лекарите.
Нивата на гонадотропин намаляват от 109 хил. на 9 хил., след което до само 96. Към края на 1996-а болестта почти изчезва и следва изключително важна година, в която трябва да се следи дали няма да се завърне отново.
Най-после Армстронг е изписан от болницата, но видът му е окаян. Загубил е поне 20 килограма от теглото си, а тялото и главата му са покрити с белези.
Прилича на мумия. Но мумия, която иска отново да стане шампион!
...
Ланс все още не е напълно сигурен, че врагът е победен. Ремисията е ужасно време и период, в който очакваш да разбереш дали химията ти е върнала живота, или само ти е дала отсрочка.
Ланс бе избягал от ада, без да забрави и за секунда, че може да се върне отново в него. Но вече не се страхуваше само за себе си. Разбрал колко ужасен е ракът, той основава фондация на свое име за борба с болестта, на която дарява 7 милиона долара.
Започва да се среща с онкоболни и с личния си пример вдъхновява много хора да продължат да се борят. Отговаря на писма и провежда телефонни разговори с хиляди засегнати от кошмарната диагноза.
Веднъж посещава умиращ мъж в болница в Чикаго. До леглото му е само жена му, тъй като двете му близначки нямат сили да влязат и да гледат агонията на баща си. "Какво да направя - пита отчаяният пациент. - Имам жена и две момичета?"
"Човече, сега трябва да мислиш само за себе си - отвръща Ланс. - Погледни жена си. Тя е тук до теб и е здрава. Нека тя се тревожи за себе си и за децата, а ти използвай за себе си всяка част от останалите ти сили. Защото, ако не го опиташ, няма как да бъдеш повече с тях."
На пресконференцията, на която обявява създаването на фондацията си, присъства и Кристин Ричард, известен PR-мениджър с безупречен външен вид, която влудява мъжете през 90-те години на миналия век. Ланс от своя страна още е с вид на мумия - без косъм по главата си и с ужасни белези.
Но когато чува неговата история, Ричар е дълбоко трогната и предлага да помага на фондацията.
Проблемът е, че не е съгласна с много от идеите на Армстронг и се опитва да наложи свои. В момент, в който изглежда, че двамата няма как да работят заедно, Кристин му казва: "Хайде да ходим да изпием по бира и да видим дали ще правим нещо, или не".
За фондацията става въпрос, разбира се. Но не само. Ланс и Кик, като наричат пиарката, стават много близки, а после завързват и любовна връзка.
На 1 май 1998-а сключват брак, а тяхната съдба така се преплита, че блондинката несъзнателно става съучастник в най-амбициозното престъпление в историята на колоезденето.
Постепенно Ланс се завръща към голямата си спортна страст и започва да тренира в Остин. Понякога върти педалите само пос час, друг път - по четири. След една от продължителните тренировки напива странна бучка в стомаха си. Веднага отива на лекар, който му препоръчва да спре с физическите натоварвания. Армстронг се притеснява, че ракът ще се завърне и приема съвета.
С течение на времето обаче започва да се чувства все по-добре и решава да потърси Cofidis с предложение отново да се състезава за тима. "Нямаме вече интерес към вас", отвръщат французите, които са наясно, че той е далеч от шампиона, който е бил преди рака.
Агентът му обаче не се отказва и решава да почука на вратата на U.S. Postal Service. Изненадващо, от отбора се съгласяват на заплата от 215 хил. долара плюс бонуси - чудесни условия за човек, който току-що е преминал период на ремисия и чиито моментни физически възможности са пълна енигма.
Но, вероятно, отговора на въпроса: "Как, по дяволите, тези опитни хиени се съгласиха на такъв контракт?", дава Американската антидопингова агенция (USADA): "Този отбор разработи най-сложната, професионална и успешна програма за употреба на допинг в историята на спорта."
...
Първоначално Ланс не показва резултатите, които бяха ежедневие за него, преди да се разболее. Даже много скоро след като възобновява кариерата си, обмисля дали да не се откаже окончателно. Кик обаче успява да му повлияе и да го разубеди. Мести се при него във Франция и шеметните успехи не закъсняват.
Междувременно Ланс печели още една победа в личен план и съпругата му забременява. Да, със семенната течност, която предвидливо е замразил в банка, когато чува диагнозата.
Като в приказка, нали? Но не съвсем.
През 2012-а гръмна допинг аферата и митът за спортния феномен от Тексас рухна.
Но тази история не бе за еритропоетин и кръвен допинг. А за това как 3 се оказа повече 97 - шансовете, които лекарите даваха на Армстронг да пребори рака.
