Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Пиер ван Хойдонк блестя с нечовешка светлина и биеше фаулове като никой друг

Пиер ван Хойдонк заслужено отпива блажен еликсир от трофея, след като собственоръчно изведе Фейенорд до триумфа за Купата на УЕФА през сезон 2001/02 Снимка: Getty Images
Пиер ван Хойдонк заслужено отпива блажен еликсир от трофея, след като собственоръчно изведе Фейенорд до триумфа за Купата на УЕФА през сезон 2001/02

От време на време, се появява футболист, който хваща отбора си за рогата и сам го извежда към славата. Подобни примери за това са Мишел Платини през 1984-та, Диего Марадона през 1986-а и, може би, не чак толкова известният пример с Пиер ван Хойдонк през 2001/02.

През 2001-ва холандският футбол бе започнал упадъка си, който, доста неочаквано, продължи изключително дълго. От четири години отбор от Ередивизии не беше стигал до фазата на директните елиминации на Шампионската лига, като и в Купата на УЕФА положението не бе по-добро.

Малко очакваха точно от Фейенорд да промени това. Отборът тогава бе воден от Берт ван Марвайк, който впоследствие щеше да изпусне световната титла начело на Холандия през 2010-а. Робин ван Перси все още беше обещаващ младок, а Йохан Елмандер, Глен Лоовенс и Брет Емертон не бяха особено популярни имена.

Но Фейенорд имаше Пиер ван Хойдонк. И, както се оказа впоследствие, не му беше нужно много повече.

Представянето на тима в Шампионската лига не предполагаше това, което ще постигне в Европа в края на сезона. Холандският отбор попадна в една група с Байерн Мюнхен, Спарта Прага и Спартак Москва. Група, от която излизането изглеждаше постижимо, но след две равенства, три загуби и само една победа, Фейенорд завърши трети и се запъти към Купата на УЕФА, мотивиран за нещо повече, след като финалът на турнира щеше да се проведе на неговия „Де Кип“.

Първият тест бе срещу германския Фрайбург, който бе победил неизвестния словенски Матадор Пухов, след което и швейцарския Санкт Гален, за да стигне до третия кръг. Фейенорд бе без Ван Хойдонк за първия мач в Ротердам и изпитваше трудности. Въпреки това успя да отбележи, благодарение на попадение от Шинджи Оно от воле осем минути преди края.

Фейенорд знаеше, че чиста мрежа в Германия ще му осигури класиране, но тази възможност се изпари, след като младият Себастиан Кел вкара отблизо в 22-рата минута. А нещата тръгнаха от зле към по-зле след почивката. Гол от дузпа даде аванс на Фрайбург не само в мача, но и в двубоя.

Тогава на помощ се притече Пиер ван Хойдонк и започна кампанията си в Купата на УЕФА по мечтан начин – с изключително изпълнение от пряк свободен удар в 57-ата минута.

via Gfycat

След това Леонардо вкара още един и Фейенорд се класира напред.

Дойде време за пътуване до Глазгоу и сблъсък с Рейнджърс, който след две нулеви равенства бе отстранил ПСЖ с 4:3 след изпълнение на дузпи. Джей-Джей Окоча, Габриел Хайнце и Маурисио Почетино сгрешиха от бялата точка, докато Роналдиньо, Микел Артета и Бернар Менди бяха точни. Какъв отбор имаше само тогава ПСЖ! Какви времена...

Първият мач между Фейенорд и Рейнджърс протече, горе-долу, като първия на холандците срещу Фрайбург. Оно вкара за 1:0 и осигури ценен гол на чужд терен, но този път Фейенорд не успя да удържи и Бари Фъргюсън изравни девет минути преди края.

Отново, суха мрежа гарантираше класиране напред, но в 25-ата минута Рейнджърс поведе. Само 10 по-късно обаче Фейенорд получи право да изпълнява пряк свободен удар от границата на наказателното поле и Ван Хойдонк се възползва по най-добрия начин, пращайки топката в долния десен ъгъл на вратаря.

Точно преди почивката, холандците получиха нов пряк свободен, този път малко по-далеч от наказателното поле, но и това не бе проблем за Ван Хойдонк, който отбеляза гол-близнак. По-късно асистира на Бонавентур Калу, по-големият брат на Саломон, за 3:1. Фъргюсън върна един гол, но Фейенорд изкова победата и продължи към четвъртфиналите.

Фейенорд не трябваше да пътува далеч за следващия си двубой, тъй като за негов противник жребият определи домашния съперник ПСВ. Но гостите започнаха силно. Ван Перси и Ван Хойдонк удариха по една греда, преди последният (кой друг) да даде аванс на Фейенорд точно преди почивката. Преднината поживя кратко, тъй като Матея Кежман изравни почти веднага след подновяването на играта и след равенството двата тима се запътиха към Ротердам за реванша.

Там Фейенорд бе на крачка от отпадане. Марк ван Бомел даде аванс на „филипсите“ четвърт час преди края, но гол с глава дълбоко в добавеното време на Ван Хойдонк вкара мача в продължения. В тях не се стигна до нищо интересно, а при дузпите вратарят Едвин Зутебиър спаси третата на ПСВ и така класира Фейенорд на полуфиналите.

Извън спасената дузпа, Фейенорд достигна до полуфиналите за Купата на УЕФА почти изцяло благодарение на геройствата, извършени от Ван Хойдонк. Но следващото изпитание бе най-тежкото, срещу което се бяха изправяли – италианският гранд Интер. Онзи отбор с Роналдо, Хавиер Санети и Кларънс Зеедорф. Как, по дяволите, Ван Марвайк можеше да се справи с този противник? Ако сте си задали този въпрос наум и сте прошепнали автоматично „Ван Хойдонк“, познали сте.

Първият мач се игра на „Джузепе Меаца“, в който холандците бяха притиснати до стената, дори и без Роналдо, който бе оставен на пейката. Въпреки това оцеляха през първото полувреме и започнаха второто по мечтан начин. В 51-вата минута Ван Хойдонк пое топката отдясно, центрира остро, а в опита си да я изчисти Иван Кордоба я заби в собствената си мрежа.

На терена се появиха Роналдо и Зеедроф в опит да се стигне поне до изравняване, но и с тях двамата „нерадзурите“ трябваше да се примирят със загубата и се запътиха с гол пасив към Ротердам.

Фейенорд излезе на „Де Кип“ готов да реши изхода на двубоя по най-бързия начин и още в 17-ата минута Ван Перси сложи топката на главата на Ван Хойдонк, който се пребори със Санети и отбеляза шестия си гол в турнира.

Йон Дал Томасон удвои аванса на домакините 20 минути по-късно. Трибуните бяха готови да се срутят. Фейенорд отиваше на финал. Но трябваше да трепери до самия край.

Кристиано Дзанети заби страховито воле в холандската врата в 83-тата минута, преди Мохамед Калон да изправни резултата от дузпа минута преди края на редовното време. Още един гол и Интер щеше да се класира за финала, но Фейенорд удържа, което сложи началото на празненства, достойни не за класиране на финал, а за спечелването му.

Краят на приказката за Купата на УЕФА щеше да приключи по начина, по който започна – на собствен терен срещу германски противник. Но този път той бе далеч по-сериозен от Фрайбург.

Борусия Дортмунд, по подобие на Фейенорд, бе победил съперник от Милано – след 5:3 общ резултат срещу Милан. С Йенс Леман на вратата и чешкото дуо Ян Колер и Томаш Росицки, заедно с Марсио Аморозо, който отбеляза хеттрик в полуфинала, „жълто-черните“ се бяха запътили към Ротердам като фаворити.

Фейенорд пък бе на само 90 минути от първия си европейски трофей от 1974 г. и знаеше, че няколко момента на магия могат да го донесат. И имаха точният човек за това.

Холандците започнаха силно. Опит за прехвърлящ удар на Оно завърши на сантиметри от целта, а Ван Хойдонк удари греда от пряк свободен. Знаейки перфектно способностите му от фаулове, Дортмунд не трябваше да му дава възможност за поправителен. Но в 30-ата минута устремилият се към вратата Томасон бе съборен от Юрген Колер на перфектна дистанция от вратата. Германецът получи червен картон в последния мач от кариерата си, а Ван Хойдонк не сбърка втори път.

Само седем минути по-късно Дортмунд се запъти към катастрофа. Нов фаул на Евертон, след който бразилецът изрита топката към трибуните в яда си, предусещайки какво ще последва, и нов гол от пряк свободен удар на Ван Хойдонк от около 30 метра направиха резултата 2:0 в полза на домакините. Това беше осмото попадение на холандеца в надпреварата, половината от които дойдоха от преки свободни удари.

Дортмунд излезе освирепял през второто полувреме, като Аморозо от дузпа и Колер се разписаха за германците, но гол на Томасон между тях реши изхода на финала.

Без головете на Ван Хойдонк, Фейенорд щеше да загуби всеки един мач от осминафиналите нататък. Наистина. А, вместо това, холандците бяха европейски шампиони (в известен смисъл), като и досега Фейенорд продължава да е единственият холандски тим с европейски трофей през 21-ви век.

Освен златен медал, Ван Хойдонк завърши сезона и като голмайстор на турнира. В рамките на седем месеца Ван Хойдонк вдъхнови един отбор като Фейенорд за най-големия му успех в последните повече от 40 години, като и до ден-днешен е един от малкото примери за играч-отбор, какъвто и ще остане в историята за сезон 2001/02.





 

Най-четените