Арсен Венгер напусна Арсенал през 2018-а със смесени чувства. Феновете нямаха търпение да се отърват от него, а историята ще го запомни като един от двамата най-велики мениджъри, които е виждала, заедно със сър Алекс Фъргюсън.
Венгер направи цялостна революция в английския футбол, отваряйки вратите на Острова към колонията от френски футболисти, които впоследствие преминаха не само през Арсенал, но и през абсолютно всички клубове в Премиършип, а и по долните дивизии.
Преди всичко това да се случи обаче, Венгер направи фурор и с отбора на Монако, който се помни далеч по-малко. За времето му на "Луи II" знаят почти всички, но не и какво точно постигна.
Венгер изобщо не е популярно име, преди да поеме "монегаските". Роден в Страсбург с френски и немски корени, Арсен завършва кариерата си в едноименния отбор през 1981-ва и бързо се ориентира към треньорството. Става наставник на отбора до 19 г. на Страсбург, а много от бившите му съотборници го описват като лидер по време на тренировките.
Явно Венгер е проявявал признаци на наставник още тогава. Не след дълго при младежите французинът получава и първата си работа в мъжкия футбол - като помощник в Кан, а по-късно дебютира в Лига 1 с тима на Нанси, вече като старши-треньор. Именно там се учи да работи с ограничени ресурси и едновременно с това да прави нововъведения както в тренировъчния, така и в хранителния режим на футболистите.
Въпреки очевидния талант Венгер не успява да направи нищо запомнящо се в Нанси, но Монако решава да заложи на него. В отбора от Княжеството специалистът получава достатъчно свобода за работа, което впоследствие ще бъде основният му предимство и при постиженията му в Арсенал.
Предишния сезон Монако е завършил пети в Лига 1, разчитайки основно на деветте гола на Омар Да Фонсека в битката за място в евротурнирите. Едва ли някой е очаквал Венгер да промени "монегаските" в рамките на само година, но треньорът започва да набелязва целите си още преди официално да бъде назначен.
Едно от първите неща, които Венгер прави, е да привлече Милан английския нападател Марк Хейтли - ръстов голаджия. "Арсен беше брилянтен - казва Хейтли. - Взе ми личен треньор, който да работи с мен всеки ден, да ме поддържа във форма." Заедно с Хейтли е взет и сънародникът му Глен Ходъл.
July 1987 - AS Monaco manager Arsene Wenger has given his left and right arm to sign Mark Hateley & Glenn Hoddle. pic.twitter.com/4VDjnGAbu2
— Mal Winkles - Football Nostalgia (@MemorabiliaMal) July 2, 2022
Един от най-надарените и технични играчи на своето поколение обявява, че иска да напусне Тотнъм след края на сезон 1986/87. Ходъл има договорка с Пари Сен Жермен, но Венгер успява да го убеди да избере Монако и го отмъква под носа на ПСЖ.
Последният голям трансфер онова лято е на бранителя Патрик Батистон, който пристига като свободен агент от Бордо. Тримата нови, заедно с Клод Пюел, създават гръбнака на тима, който тръгва да се бори за титлата в Лига 1 - нещо, което никой не е очаквал от Монако. Никой не очаква чудеса от Венгер, още по-малко за 12 месеца да превърне клуба от борещ се за Топ 5 във фаворит за шампионската корона.
Венгер тотално променя тренировъчния режим в клуба, методите, използвани на базата и по време на заниманията, както и диетата на играчите. Ястия с ориз, паста, месо от риба и пиле доминират режима на футболистите. По този начин играчите се сдобиват с достатъчно количество енергия, като намаляват и процента подкожни мазнини.
Впоследствие използва цялата тази програма и в Арсенал. В Монако дава начало и на нова традиция - да представя на футболистите 45-минутни презентации по няколко пъти на седмица, с които да онагледява стила на игра, който иска да изповядват.
Монако става шампион през 1987/88 - още в първия сезон на Венгер. "Монегаските" имат втората най-добра защита, единствено зад Оксер, и третата най-добра атака - само Монпелие и Сент Етиен вкарват повече. Със стабилна отбранителна линия и напълно освободени в атака, водени от гения на Ходъл, Монако не само играе красив футбол, но и побеждава зрелищно.
Следващата голяма цел пред тима е да защити титлата си, но остава втори - зад Олимпик Марсилия. Президентът Бернар Тапи отваря кесията и ОМ привлича Карл-Хайнц Форстър, Ален Жирес и головата машина Жан-Мишел Папен, с които изпреварва и Монако, и ПСЖ в битката за титлата.
Въпреки че отбелязват повече голове от всички, включително 18-те на Ходъл и още 14 от все още никому неизвестния Джордж Уеа, който определя Венгер като най-влиятелната фигура в кариерата си, "монегаските" не успяват да защитят титлата си. Тимът губи и финала за Купата на Франция от Марсилия с 3:4 в зрелищен финал.
През 1989/90 Монако завършва на третото място, зад Бордо и шампиона Марсилия, след като Тапи прави това, което Венгер не успява. В този период в отбора шанс за изява получават имена като Лилиам Тюрам, Юри Джоркаеф, Еманюел Пти, Джордж Уеа и Тиери Анри. Венгер демонстрира набитото си око за таланти въпреки загубата в битката за титлата.
A young Thierry Henry scoring a banger for Monaco.
— Don Calcio (@itsdoncalcio) July 2, 2022
Juventus really didn’t capitalise when they signed him. Arsène Wenger & Arsenal may have developed him, but he showed pure quality from early. pic.twitter.com/Yrv805IQxY
Венгер успява да изведе Монако и до финал за КНК, който губи с 0:2 от Вердер. С него начело "монегаските" достигат и до полуфинал а КЕШ през 1994 г., където са спрени от Милан. В седемте му години на "Луи II" Монако завършва извън Топ 3 във Франция само веднъж - в последния му пълен сезон, през същата 94-та.
Французинът е уволнен още през септември на сезон 1994/95, след само осем мача. Венгер е бесен на ръководството, което само няколко месеца по-рано отказват да го пуснат да отиде в Байерн Мюнхен въпреки сериозния интерес на баварците към него.
Но това не е най-неприятната част от раздялата на Венгер с Монако. Последните му години са белязани то съперничеството му с Олимпик Марсилия. Сър Алекс Фъргюсън завинаги ще остане големият му противник край тъчлинията, а Жозе Моуриньо - най-големият му дразнител. Но неприязънта му към Тапи няма еквивалент.
През 1994-та стана ясно, че Марсилия е спечелил титлата през 1992/93 с измама. Клубът бе изхвърлен във втора дивизия за уреждане на мачове, след като няколко футболисти на Валансиен си признаха, че са били подкупвани да играят симулативно и по-важното - да не играят грубо срещу играчите на ОМ преди финала на Шампионската лига през 1993-та, който Марсилия печели след минимална победа над Милан.
"Беше ни изключително трудно, защото се борехме срещу хора, които не играеха по правилата - казва след това бесният Венгер. - Корупцията е тотално неприемливо нещо, защото убива спорта - точно както стори с бокса.
Сигурен съм, че щяхме да спечелим повече трофеи, ако обстоятелствата бяха нормални. Това ме натъжава, защото Монако никога няма да може да си върне тези купи. По онова време корупцията и допингът бяха сериозни проблеми и нямаше нищо по-гадно от това да знаеш, че всичко е уредено още от началото."
Венгер е толкова бесен на начина, по който е изгонен от Монако, и на корупцията във Франция, че бяга чак в Япония, където в продължение на година и половина води Нагоя. След което, като гръм от ясно небе, бе назначен начело на Арсенал. Част от английските анализатори се присмиват на външния му вид и му лепват прякора Професора, но впоследствие французинът кара всички да върнат думите си.
Това, което Венгер направи в Монако, бе генерална репетиция за всичко, което щеше да свърши за Арсенал, първо, на "Хайбъри", а след това и на "Емирейтс". Всеки един от футболистите, играли за него по времето му в Монако, ще потвърдят, че още тогава Венгер е бил брилянтен не само като тактик, но и в отношението си към играчите си, и мислещ за абсолютно всеки един детайл от подготовката.
Такъв си остана и в следващите 22 години, до самия край на треньорската кариера.
