Всички ги помнят като единия от "Магическия триъгълник" Елбер-Бобич-Балъков. Един от малкото бразилци в Бундеслигата, говорещ съвършен немски език. Четирикратен носител на Купата Германия, първенец с Байерн също четири пъти, триумфирал и с европейската титла с баварците през 2001-ва. Малцина обаче знаят, че младият Джоване става част от великия Милан с триото Гулит-Ван Бастен-Рийкард. Тогава бразилецът е едва на 18.
"Бях направил впечатление на световното първенство до 20-годишна възраст през 1990 - разказва Елбер. - Тогава играех за един малък клуб - ФК Лондрина. На връщане от световното президентът на клуба ми каза: "Не си разопаковай багажа, защото летим за Милано!" Бяха ме продали за 1 млн. долара. На базата на клуба ме чакаше Силвио Берлускони. Даде ми парче хартия, на което пишеше $500 000. Това беше първата ми заплата. Можех да купя цялата Лондрина с тези пари. А преди Милан да ме купи дори нямах професионален договор с клуба. Подписах набързо, за да могат да вземат трансферната сума." Елбер обаче няма никакъв шанс да пробие, защото по правило тогава играят трима чужденци. А холандското трио е непоклатимо.
"Още на първия ден обядвахме на базата заедно с останалите. Исках да стана, но макар повечето да бяха готови с храната, никой не помръдваше. Гулит попита Барези: "Капитане, можем ли да ставаме?" Той помисли няколко секунди, чукна по масата и каза: "ОК." Беше като в казармата."
Логично Милан го преотстъпва на Грасхопърс, където играе до 1994-та, става и чужденец на годината в последния си сезон. Преминава в Щутгарт, където записва впечатляващи представяния заедно с Балъков и Бобич.
"Бала беше мозъкът. Той подаваше топките, ние с Фреди вкарвахме. Бяхме като Бийтълс. Велико време - потапя се в спомени бразилецът. - В последния мач на сезон 1995/96 срещу Карлсруе аз и Бобич водехме в голмайсторската листа с по 15 попадения. Мачът започна с 2:0 - разписахме се по веднъж. След подавания на Балъков, разбира се. След това Фреди вкара още веднъж. Целият отбор положи усилия да вкарам и аз, за да завършим начело в листата. Пропуснах всички шансове, но този мач ми показа, че и във футбола има приятелство."
През 1997 година Елбер приема офертата на Байерн. Новината се знае още преди финала за Купата срещу Енерги Котбус. Треньор на швабите е младият Йоахим Льов.
"Част от съотборниците ми тогава се съмняваха, че ще дам всичко от себе си. Смятаха, че главата ми е в Мюнхен - обяснява Елбер. - И Льов искаше да ме остави резерва. Помолих го да не го прави: "Тренер, ако играя трагично, ме сменяш на почивката. Но ми дай възможност да се докажа пред хората." Добре, че ме послуша - вкарах два гола и донесох купата. След втория гол му изкрещях: "Сега ме смени, ако искаш!"." След мача Елбер е разочарован. Остава си в стаята и не иска да присъства на тържеството. "Фреди дойде да ме вземе и каза: "Не, бразилецо, така не става. Омагьосвахме три години. Сега е време да празнуваме." Беше най-якото парти в живота ми", категоричен е Джоване.
Любопитна ситуация Елбер има и в Байерн. Той и Клаудио Писаро са хванати да празнуват без разрешение на Октоберфест. Отмар Хицфелд им налага солени глоби - 50 000 евро за Елбер, 10 000 за Писаро.
"Казах му: "Тренер, ние, южноамериканците, трябва да празнуваме понякога. Обещавам ви - в събота вечер ще ги изкъртим." Направихме сделка - ако играем добре, глобата пада - казва Елбер. - Познайте какво стана? Бихме с 4:0, Клаудио вкара два." Като става дума за парти, бразилецът няма да забрави никога това за европейската титла с Байерн през 2001 година. Тогава баварците печелят след изпълнение на дузпи срещу Валенсия в Милано.
"Две картини са се запечатали в съзнанието ми от тогава - прави ретроспекция Елбер. - Едната - в 3:30 ч. сутринта съм пиян в центъра на Милано заедно с жена ми и купата на Шампионската лига в ръка. Чакам такси. И за щастие мина някакъв италианец, когото познавах от времето ми в Милан. Показах му ключа от хотела и той ни закара дотам. Не му се вярваше, че стоя натаралянкан с купата на улицата. Втората картина от тогава - пристигаме в хотела, момчетата празнуват в бара. В един момент изгубих трофея от поглед, след което чувам жената на Йенс Йеремис: "Хора, трябва да видите това!" Отидохме в тяхната стая. Там лежеше Йенс - с купата в леглото. Сигурен съм - толкова гальовно не е прегръщал дори жена си."
