Изглежда, че наследството на всеки един английски селекционер в крайна сметка зависи от някой конкретен момент или конкретна черта от характера, които остават в съзнанието на масовата публика.
Спомнете си само за Глен Ходъл и твърдението му, че хората с увреждания всъщност са наказани заради грехове в предишния си живот. Това коства работата му в английския национален отбор.
Сетете се и за Рой Ходжсън, който предпочете да отиде на разходка с корабче по Сена, вместо да проучи Исландия на Евро 2016. Резултатът беше едно от най-срамните отпадания в историята на "трите лъва".
А какво да кажем за Стив Макларън, наречен деликатно "Глупака с чадъра" от местните медии след една загуба от Хърватия, оставила Англия извън сметките за Евро 2008.
Има нещо твърде човешко в това да свеждаме цели периоди от историята до отделни мигове, прояви и постъпки. Както и да свеждаме самите хора до най-силно изразената им черта.
В случая на Свен-Горан Ериксон е трудно да го видим като нещо различно от професионален прелъстител, попаднал някак по погрешка в света на футбола.
Не че някой може да отрече постиженията му - особено тези в Лацио в годините, когато Серия "А" беше най-силното първенство. Но после шведът се позадържа на Острова и там изграденият му от таблоидите образ на застаряващ Дон Жуан не беше далеч от действителността.
Английските запалянковци сигурно още го свързват с победата с 5:1 над Германия в Мюнхен и успеха над Аржентина на Мондиал 2002. Стане ли въпрос за Свен обаче, на първо място в паметта изникват преплитащите се и подробно документирани афери с адвокатката Нанси Дел'Олио, телевизионната водеща Улрика Йонсон и секретарката на Футболната асоциация Фариа Алам.
Най-популярният по онова време таблоид News of the World си хареса похотливия селекционер за мишена и продължи да изнамира други негови любовници, които да разкажат за преживяванията си с него.
Ериксон може и да не се вписваше в представите за голям красавец, но със завидна лекота покоряваше женските сърца. Затова и не е трудно човек да повярва на една история за него в книгата на Дитмар Хаман The Didi Man.
Двамата с отдадения германски полузащитник се срещнаха в Манчестър Сити, където Свен беше назначен след приключването на договора му с Англия.
Само година след като пое "гражданите", Ериксон беше изправен пред неизбежно уволнение, но не беше особено затормозен от този факт. Доказва го и историята, която се случва през 2008 г. в Тайланд, където Сити е на следсезонно турне.
"Една сутрин се препичах на шезлонг до басейна, когато видях Свен да идва към мен със сребърен поднос, на който имаше бутилка шампанско и две чаши", пише Хаман.
"Все още беше едва 10 сутринта... Свен дойде и сложи шампанското на масата, после даде едната чаша на мен, а другата остави при себе си. Погледнах го и попитах "Шефе, какво празнуваме?"... Той ме погледна с тази негова мека, благородна усмивка и като същински будистки философ отвърна: "Живота, Кайзер".
После след кратка пауза за драматичен ефект добави: "Празнуваме... живота".
По няколко причини разказът на Хаман е толкова забавно вдъхновяващ: ефирното отношение на Ериксон към живота, крайната му отдалеченост от житейските несгоди, обръщението "Кайзер", подсилващо нелепостта на цялата ситуация.
С две думи, шведът е овладял умението да бъде над нещата. Приоритетите му в живота са правилно подредени, за разлика от тези на Пеп Гуардиола например, който сигурно би предпочел да изследва футбола в андорската лига и да търси някой обещаващ талант там, отколкото да си почине от работа.
Но това не е всичко от онази история край басейна.
"С чаша шампанско в ръка, той стана и загледа хоризонта", продължава разказа Хаман.
"Пое си дълбоко дъх и заговори с неговия объркан шведски акцент: "Знаеш ли, Кайзер, харесвам това място. Мисля, че ще продължа с треньорството още пет години и ще се върна тук да заживея с две жени. Да. Мисля, че ми трябват две красиви жени".
Тук вече достигаме до класическия, сякаш почти анимационен образ на шведа.
Това е същият този човек, който веднъж пише относно една дама: "Не се интересувах от стабилна връзка с нея. Просто се случваше така, че се запознавах и с други жени".
Затова не бива да ни учудва настроението му в момент, когато се намира пред уволнение от клуба си.
Той беше стартирал обещаващо в Сити след амбициозна селекция, в която попаднаха и българите Мартин Петров и Валери Божинов.
През януари 2008 г. обаче "гражданите" се сринаха до седмо място и все повече потъваха в посредственост в средата на таблицата. Затова собственикът Таксин Шинаватра реши да действа.
Изглежда Ериксон имаше подкрепата на съблекалнята, но това нямаше как да го спаси и беше всеизвестно, че в края на сезона си заминава.
В последния ден от кампанията той записа най-катастрофалната си загуба - 1:8 от Мидълзбро, когато Сити остана с 10 души още в началото, а играчите бяха загубили мотивация да се борят.
Но преди уволнението му да стане факт, отборът се отправи на онова турне в Тайланд, за което Свен си спомня: "Никой от играчите не искаше да ходи, аз също не исках, но им казах и на тях, казах си и на себе си, че се налага да отидем. Ние сме служители на Манчестър Сити и трябва да се държим професионално".
"Дори да си наясно, че ще те уволнят, трябва да си професионалист докрай и затова мога да кажа, че съм си свършил работата".
"Положението обаче не беше добро, вече всеки знаеше, че аз няма да съм мениджър през следващия сезон, макар че Таксин Шинаватра не ни беше казал нищо. Още не бях уволнен. Чак в последния ден от турнето той ми каза, че иска да смени треньора", разказва Ериксон.
В такъв случай, какво по-логично от това да ти се пие шампанско от сутринта и да си мечтаеш за съвместен живот с две жени?
