През 60-те и 70-те години на миналия век Петер Дуке е сред най-изявените футболисти на младата Германска демократична република. Но както казваше моята преподавателка по западноевропейска литература: "Ако нещо има "демократично" в името си, изобщо не е такова".
Дуке обаче няма как да избира. Самото му раждане е в малко градче в Судетите през 1941 година, когато районът е в пределите на Третия райх. Малко по-късно семейството му се премества в близост до Магдебург, а покрай брат си Роланд - вече професионален футболист в Шпортклуб Мотор (Йена), Петер също се запалва по играта.
На 16 е заведен на проби, но не впечатлява ръководството и продължава да рита за заводския Мотор (Шьонебек). Едва след няколко сериозни мача за юношеските формации на ГДР Петер отива в Йена, този път не само за проби. Още във втория си сезон с екипа на тима бележи две попадения във финала за Купата срещу Емпор (Рощок), днес Ханза, за триумфа с 3:2.
На терена е като кибрит, съвсем малко му трябва да запали.
Във финала за Купата срещу Магдебург при резултат 1:1 в 82-рата минута главният съдия отсъжда абсолютно измислена дузпа в ущърб на Йена. Реферът търси начин да избегне продълженията, защото по програма след 90-ата минута от стадиона трябва да тръгне мирно шествие.
"Ш..аната купа я пазете за вас - избухва след срещата Дуке. - Впоследствие бях наказан с лишаване от състезателни права за 10 мача, защото съм "уронил престижа на социалистическото спортно движение."
Тези 10 срещи наказание стават и причина нападателят да не попадне в топ 10 по изиграни двубои в елита на ГДР. Наред с това става трети във вечната голмайсторска листа със 183 попадения.
Талантът му е забелязан и отвъд Желязната завеса още докато е на 21.
"Имахме гостуване в Малмьо в евротурнирите и един германец от Бремен се приближи с един "Мерцедес". Даваше ми 80 000 западногермански марки на ръка директно. Каза, че ще ми помогнат да избягам и не трябва да мисля за нищо повече. Отказах и се върнах в Йена. Живеехме добре тогава. Бяхме превърнали хобито си в професия. Можехме да пътуваме. В началото както всички останали съотборници бяхме на половин работен ден в завода за мотори. Но след победа през уикенда в понеделник обикновено ни обграждаха колегите и работата спираше. Така постепенно ангажиментите ни отпаднаха и започнахме да тренираме и преди обяд."
Съвсем логично футболистите са от специален интерес за страховитата Държавна сигурност (ЩАЗИ).
"На всяко гостуване в чужбина, било с Йена или с националния отбор задължително имахме по няколко прикрепени партийни функционери - разказва Дуке. - Но това може би е било и в интерес на държавата, защото ние бяхме спортните ѝ посланици."
Любопитен факт е, че през 2013 година федерална област Тюрингия се опитва да уволни бившия нападател от учителската му длъжност заради подозрения в принадлежност към ЩАЗИ. Дуке успява да спечели делото и да запази работата си.
"Тогава си мислех, че съм попаднал в грешния филм. Аз в ЩАЗИ - абсурд. Бяха ме водили на книга, но така и не можаха да открият документ, с който се съгласявам да сътруднича и така нататък. Много от моите колеги попадаха така в списъците без да имат никаква представа за това."
По-скоро самият той е следеният. "Държали сме те винаги под око. Нямаше как да избягаш. Или поне нямаше да стигнеш далеч", казва на Дуке познат партиец години след края на футболната му кариера.
По онези времена система не прощава. И точно едно своеволие изтрива Дуке от футболната карта на ГДР.
През 1980 година той вече е спрял с активната си кариера, но е треньор в школата на Карл Цайс (Йена). "По онова време нямах кола и една сутрин отидох на тренировка с един "Ситроен" - връща лентата Дуке. - Автомобилът беше на братовчед на жена ми, който тогава ни беше на гости. Моето "престъпление" беше, че съм подслонил "класов враг". Изхвърлиха ме от клуба и ме заточиха в едни селски отбори. Впоследствие станах учител по физкултура."
