Пристигането на Ривалдо в Милан през 2002 г. целеше да изстреля "росонерите" обратно на върха в европейския футбол.
И това наистина се случи, макар и тотално не по плана, който имаше и клубът, и самият футболист.
Окачествен от Паоло Малдини като "един от най-великите, обличали някога червено-черната фланелка", Ривалдо се появи на "Сан Сиро" само месец след като беше изиграл основна роля за световната купа на Бразилия на Мондиал 2002.
Бразилският магьосник беше показал най-доброто от себе си на първенството в Япония и Южна Корея и с техника, въображение и хитрост се беше проявил като перфектния партньор на водещия голмайстор Роналдо. Двамата бяха мечтан тандем и изведоха "селесао" до върха, а Ривалдо отбеляза пет гола и попадна в идеалния отбор на турнира.
Накрая селекционерът Луиш Фелипе Сколари посочи Ривалдо, а не Роналдо като футболист №1 на световните финали.
Изящният атакуващ халф, съчетаващ плеймейкърски и голмайсторски качества, вече беше придобил статута на суперзвезда заради предните пет години, прекарани в Барселона.
Активът му от 136 гола в 253 мача става далеч по-впечатляващ, когато си дадем сметка, че на "Камп Ноу" той рядко играеше като чист нападател. Останалите му постижения в Барса просто не се нуждаят от коментар - две шампионски титли, Купа на Испания, "Златна топка" и награда за играч №1 на ФИФА за 1999 г.
Лошите му отношения с треньора Луис ван Гаал бяха добре известни, така че когато Ван Гаал беше отново назначен в Барса през 2002-ра, не беше чудно, че каталунците предпочетоха да се разделят с Ривалдо.
Милан и президентът Силвио Берлускони веднага се възползваха от ситуацията и си осигуриха услугите на звездата.
Клубовете, които напираха за бразилеца, доближаваха 20, а сред тях бяха и английските Ливърпул, Тотнъм, Челси и Нюкасъл.
Ривалдо обаче избра Милан и подписа 3-годишен договор срещу впечатляваща за тогавашните времена заплата от 3 млн. паунда на сезон. Това си бяха много пари за 30-годишен играч, претърпял няколко контузии в коляното, но статутът на Ривалдо беше такъв, че му отиваше да стане един от най-добре платените в Серия "А".
Архитектът на този трансфер Силвио Берлускони беше отдавнашен фен на играча и тържествено обяви: "Няма по-добър от Ривалдо, за Милан е чест да притежава футболист от такъв калибър".
Старши треньорът Карло Анчелоти обаче не беше толкова ентусиазиран от новото попълнение и беше наясно, че ще е трудно да му намери място в състава.
И без това Анчелоти влезе в сезон 2002/03 под сериозно напрежение, защото преди година Берлускони беше спретнал звездна селекция с Руи Коща, Козмин Контра, Хави Морено и Филипо Индзаги, пристигнали за сериозни суми.
Милан обаче не успя да спечели трофей и завърши едва на четвърто място в калчото, което при бос като Берлускони означаваше, че столът на треньора се клати. Въпреки разочароващия сезон, Анчелоти не беше готов да се откаже от изкусния португалец Руи Коща заради Ривалдо.
"Би било грешка да си мислим, че Руи Коща няма да играе, защото той вече показа колко добър играч е", обясни Карлето пред репортери.
"Разбира се, аз съм щастлив да разполагам с Ривалдо и очевидно е много по-добре да имаме играч като него. Не виждам проблем в пристигането му, единственият проблем е, че трябва да избера 11 играчи, а други да оставя на пейката", подчерта той и така доста добре описа проблемния казус.
Дебютът на бразилския майстор се случи в традиционния приятелски мач за трофей "Луиджи Берлускони", в който съперник беше Ювентус. Ривалдо беше еуфорично посрещнат от тифозите, но беше заменен в 62-рата минута без да успее да се отличи с нещо.
Анчелоти предпочиташе да ротира атакуващите футболисти и в първите няколко седмици Ривалдо играеше от време на време, като определено му липсваше ритъм.
Някои ранни проблясъци обаче даваха поводи за оптимизъм. Когато за пръв път изигра цял мач, Ривалдо направи асистенция срещу Лацио, а първият му гол в Серия "А" дойде след далечен удар срещу Аталанта - в мач, в който той също успя и да асистира.
Така за първите два месеца от сезона бразилецът записа пет мача с три гола и две асистенции, включително победно попадение срещу Удинезе. В първото си дерби на Милано пък асистира на Сержиньо за единствения гол в мача с великолепен пас, разсякъл отбраната на Интер.
Новото попълнение започваше да се превръща във важна фигура - но всъщност получаваше игрово време най-вече заради отсъствието на Андрий Шевченко, който беше контузен в началото на сезона.
Завръщането на украинеца и интегрирането на Йон Дал Томасон ограничиха до минимум шансовете на Ривалдо.
По Коледа героят на "селесао" вече беше замразен на скамейката и за цял декември беше играл само веднъж в първенството. В Шампионската лига пък още не беше открил головата си сметка.
Анализаторите вече дискутираха дали Ривалдо не е твърде затруднен от защитната игра и ограничените пространства в италианския футбол.
Вероятно случващото се извън терена също му беше повлияло, тъй като в Италия живееше отделен от жена си и децата си.
На европейската сцена първите му голове най-сетне дойдоха (срещу Локомотив Москва и Реал Мадрид), но все повече Ривалдо изглеждаше като луксозен и ненужен играч за прагматичния и ефективен Милан на Татко Карло.
За плеймейкъра просто нямаше място в единайсеторката, където Индзаги и Шевченко заформиха динамичен нападателен дует, а Томасон беше златна резерва.
Халфовата линия пък се състоеше от фигури като Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф и Руи Коща.
"Анчелоти не ме потиска като Ван Гаал в Барселона. Той е различен. Карло е забавен човек, който наистина си комуникира с теб. Но просто не ме пуска да играя, това е проблемът и не знам причината", проплака в един момент Ривалдо.
Макар че той все още получаваше по някой шанс в калчото, головете му съвсем секнаха, а в елиминациите на Шампионската лига играеше съвсем периферна роля.
В Лигата на богатите дойдоха мачовете на истината и те минаваха почти изцяло без Ривалдо. Общо само 30 минути за него в сблъсъците с Аякс и Интер бяха красноречива оценка - треньорът не му се доверяваше, когато залогът беше най-висок.
А това нямаше как да не вбеси футболист с неговия статут и качества.
Без приноса на Ривалдо Милан достигна до първия си европейски финал от осем години и нямаше как да се очаква Анчелоти да тръгне да размества състава точно за финала в името на бразилеца.
Все пак бразилецът получи шанс в друг решаващ двубой и си свърши работата. "Росонерите" се изправиха срещу Рома в първи мач от финалния сблъсък за Купата на Италия и там Ривалдо записа асистенция за победата с 4:1.
Седмица по-късно обаче тимът излезе за трофея от Шампионската лига без Ривалдо. Магьосникът имаше отчаян вид на скамейката, докато наблюдаваше един скучен финал на "Олд Трафорд" срещу Ювентус - мач с много дебнене и много тактика, който можеше да бъде решен от някое гениално изпълнение на звезден футболист.
Точно с такива изпълнения се славеше Ривалдо, но в онази вечер изобщо не получи възможност да допринесе и остана неизползвана резерва. Ако Милан беше загубил, Анчелоти щеше да бъде подложен на унищожителни критики. Но при дузпите "росонерите" бяха по-точни и грабнаха трофея.
Ривалдо обаче нямаше как да се зарадва особено на своя първи и оказал се единствен триумф в Шампионската лига.
Последният му шанс през сезона дойде в реванша от финала за Купата на Италия, когато два гола на Франческо Тоти набързо поставиха под въпрос крайната победа на Милан.
Тогава Ривалдо се прояви като истински лидер в големите мачове, какъвто го бяхме виждали толкова много пъти за Барселона и за националния отбор.
С глава бразилецът се разписа за 1:2, после с марков извеждащ пас асистира на Индзаги за изравнителния гол.
Милан вдигна и този трофей, но Ривалдо отново не беше щастлив. Не се зарадва дори след попадението си, когато просто с всичка сила изрита обратно топката в опразнената врата в проява на открито раздразнение.
В крайна сметка сезонът беше успешен за Милан със спечелването на двата големи трофея, а Карлето изрази оптимизъм за бъдещето на Ривалдо в състава.
"Следващата година ще бъде годината на Ривалдо. Не виждам защо да не бъде така. Той е шампион, виждам го, че тренира добре всеки ден, ще играе през следващия сезон с правилната нагласа", възторжено заяви треньорът.
Самият играч също нямаше намерение да се предаде, остана в Милан и игра при спечелването на Суперкупата на Европа срещу Порто.
В първия кръг от новия сезон обаче Анчелоти заложи на новопривлечения бразилец Кака на позицията на атакуващия халф и Ривалдо бързо разбра за какво става въпрос. На небосклона изгряваше нова звезда и за ветерана нямаше място.
"Помислих си, че ако не играеш в такива мачове, после нямаш шанс и в големите двубои", принуден беше да признае футболистът.
Договорът му с Милан беше прекратен по взаимно съгласие и Ривалдо се прибра в родината си, за да премине в Крузейро. Но не му беше спестено едно последно унижение: да прибере наградата "Златен бидон" за най-разочароващ играч в Серия "А" за 2003 г.
В традиционната анкета Ривалдо изпревари сина на Муамар Кадафи Саади, който все още се опитваше да направи футболна кариера в Перуджа. Така престоят на майстора в калчото завърши по може би незаслужено суров начин.
Макар че обиколи още цели осем клуба след като си тръгна от "Сан Сиро", оттам нататък Ривалдо вече трябваше да се задоволи да играе на доста по-ниско ниво.
Той изстиска до последно физическите си сили и се състезаваше до 41-годишна възраст, а легендарният му статут днес не подлежи на съмнение.
Но дали заради самия него, заради Анчелоти или заради неблагоприятните обстоятелства, прекараното време в Милан просто не му донесе това, което неговият талант заслужаваше.
