Шесткратен европейски шампион, три пъти носител на Купата на УЕФА и клуб с континентална слава, прочут с великите си европейски вечери: когато става въпрос за евротурнирите, Ливърпул е постигал всичко.
Малцина отбори имат толкова богата история навсякъде из Стария континент, пълна със знакови за футбола моменти като обрата в Истанбул, триумфа над Сент Етиен и трагедията на "Хейзел".
Но всяко пътуване към вечната слава има своята първа крачка, а Ливърпул я извървява през лятото на 1964 г. Това е периодът, когато Великобритания е в плен на Бийтълманията и ненадминатата ливърпулска четворка вече завладява целия свят с музиката си.
Град Ливърпул става епицентър на Англия и доминира на музикалната сцена, а благодарение на "червения" отбор започва да доминира и във футбола.
Главният "виновник" за второто е може би най-важният човек в историята на мърсисайдци. Когато Бил Шенкли поема отбора, Ливърпул все още е във втора дивизия, забравил е какво е да спечелиш трофей и амбициите са оскъдни.
През 1962-ра шотландецът извежда тима си до титлата във второто ниво на английския футбол и до промоция за елита. Само два сезона по-късно Ливърпул вече е шампион на Англия (за пръв път от 1947 г. нататък), окрилен от головете на Роджър Хънт, Йън Сейнт Джон и Алф Ароусмит, които вкарват общо 92 пъти в шампионската кампания.
Така Ливърпул получава място в турнира за КЕШ, който тогава още е ранната си форма, в него участват само шампиони и се играе единствено в преки елиминации.
Днес е трудно да си го представим, но тогава Ливърпул влиза в надпреварата за европейската купа като непознат отбор и като пълен дебютант в евротурнирите.
Още от предварителния кръг се тегли пълен жребий, което означава, че Шенкли и играчите му могат да се паднат с някой от най-силните на континента като Реал Мадрид или Бенфика.
Те обаче вадят късмет и изтеглят исландския шампион КР Рейкявик.
В средата на 60-те да се достигне до Исландия е доста по-сложно, отколкото сега, но съставът осъществява пътуването до Рейкявик и на 17 август 1964 г. прави своя дебют в Европа пред 10 000 зрители.
Нервността и липсата на опит носи проблеми на англичаните, които на почивката имат крехка преднина от 1:0, макар че класата на съперника е далеч под тяхната.
През второто полувреме уменията и физическата подготовка си казват думата, Ливърпул се развихря и взима разгромна победа с 5:0.
Месец по-късно, когато исландците гостуват на "Анфийлд" в реванша, те отново са разбити, този път с 6:1. Ливърпулци доказват, че няма да са фигуранти на континенталната сцена.
Следващият жребий обаче не е толкова милостив към тях и ги изправя срещу шампиона на Белгия Андерлехт, който в годините след това печели още 4 поредни титли на страната си.
Тогавашният Андерлехт е толкова добър, че 10 от титулярите в националния отбор на Белгия са именно от него.
Преди мача Бил Шенкли се решава на историческа промяна. Дотогава Ливърпул традиционно играе с червени фланелки и бели гащета, но мениджърът счита, че ако са изцяло в червено, играчите му ще изглеждат по-едри и заплашителни.
Така се ражда легендарният екип, който познаваме до днес.
Шенкли е наясно и със заплахата, която носи голмайсторът Пол Ван Химст, затова поставя срещу него безкомпромисния млад защитник Томи Смит.
Първият мач е на "Анфийлд" и точно преди началото му, когато отборът тръгва да излиза от съблекалнята, Шенкли ги подканя с думите: "Добре, момчета. Тази вечер е нищо работа, тези въобще не стават".
90 минути по-късно Ливърпул тотално е отнесъл белгийците с 3:0 с голове на Сейнт Джон, Хънт и Рон Ийтс.
Когато героите изцяло в червено се връщат в съблекалнята, мениджърът вече обръща плочата: "Честито, победихте един от най-добрите отбори в Европа".
Мърсисайдци доказват, че тази победа не е била случайна и взимат и реванша с 1:0. Така се оказват на четвъртфинал още при дебюта си за КЕШ след 4 поредни победи.
Сред най-добрите 8 са и грандовете Реал Мадрид, Бенфика и Интер, които Ливърпул отново има късмета да избегне. Следващият съперник се оказва германският Кьолн, победител в първото издание на Бундеслигата, създадена през 1963-та.
И двата двубоя с Кьолн завършват 0:0, а по тогавашните правила това означава трети мач на неутрален терен.
На 25 март 1965 г. Ливърпул и Кьолн се срещат на стадиона на Фейенорд и този път "червените" се радват на летящ старт с попадения на Сейнт Джон и Роджър Хънт.
Германците се връщат в двубоя преди почивката, а скоро след подновяването на играта изравняват за 2:2.
В крайна сметка и тази среща не излъчва победител, но какво следва от това по правилата от средата на 60-те? Все още дузпите не са въведени, така че победителят бива определен с хвърляне на монета.
Колкото и да е трудно за вярване, тъкмо монета решава четвъртфинал за КЕШ и нейното хвърляне в центъра на терена се предава пряко по телевизията.
Напред излизат капитаните Рон Ийтс и Ханс Щурм. Ийтс си спомня идеално събитията от вечерта и по-късно разказва:
"Реших да действам бързо и казах на съдията, че избирам тура. Така че още преди той да пита, каза да - Ливърпул тура, Кьолн ези. Монетата полетя и падна и не можех да повярвам - спря се на ръба си на един чим. Опитвахме се да я издухаме към тура, а естествено, че германският капитан искаше да я духне на другата посока".
"Неговата струя беше по-силна и тя се обръщаше към ези, но тогава казах на съдията, че трябва да я хвърли пак. Той каза "Прав сте, господин Ийтс" и я взе. Помислих си - страхотно, ето че тя пак полита".
Над 48 000 фенове затаяват дъх и чакат някакъв сигнал. Тогава футболистите на Ливърпул започват да скачат от радост. "Червените" са спечелили с избора на Ийтс, съдбата им се е усмихнала и те са на полуфинал.
Шенкли отива до скамейката на Кьолн, за да утешава съперника с признанието, че това не е начинът, по който трябва да се решава толкова равностоен сблъсък.
Но така или иначе, неговият тим е сред най-добрите 4 заедно с актуалния европейски шампион Интер, двукратния носител на КЕШ Бенфика и унгарския Дьор.
Унгарците изглеждат като най-приемлив жребий, но вместо срещу тях, Ливърпул се изправя срещу могъщия Интер на Еленио Ерера.
Това е действащият шампион на Европа, воден от може би най-славния мениджър на своята епоха и вече се е запътил към още една титла на Италия.
Преди тези мачове Ливърпул се изправя във финала за ФА Къп срещу Лийдс и взима епична победа с 2:1, след която трофеят е разнасян пред екзалтирана тълпа от 250 000 души, които заедно пеят песните на "Бийтълс".
За първи път в историята Купата на Англия е в ръцете на мърсисайдци. Едва три дни по-късно, когато играчите още не са се съвзели от битката на "Уембли" и последвалия махмурлук, те посрещат Интер на претъпкания "Анфийлд".
Бил Шенкли решава, че е време за още една от неговите психологически игрички и заръчва купата да бъде показана още веднъж - този път на стадиона точно преди началото на двубоя.
Макар че към онзи момент никой не може да предположи колко велики европейски вечери ще изживее митичният стадион на Ливърпул, тази срещу Интер си остава сред най-вълнуващите чак до днес.
След само три минути игра Роджър Хънт открива резултата, възползвайки се от центриране на Калахан.
Скоро Мацола връща попадението, но после Ливърпул изцяло доминира и Калахан прави 2:1 при прекрасна заучена комбинация от пряк свободен удар.
"Анфийлд" ври и кипи, а Интер се прибира смаян в съблекалнята на почивката.
След 74 минути Йън Сейнт Джон покачва на 3:1 с добавка и работата в първия мач е свършена впечатляващо - домакините взимат славна победа и си осигуряват два гола аванс.
Кралете на катеначото пък ще бъдат принудени да излязат от черупката си в реванша. И сега някои от старите фенове на Ливърпул ще се закълнат, че в онази нощ е най-великото представление на отбора на "Анфийлд".
Италианската преса обаче зловещо предупреждава англичаните, че "никога няма да ви бъде позволено да спечелите". И номерцата започват веднага щом "червените" пристигат край езерото Комо - когато църковни камбани и пеенето на местните пречат на отбора да спи.
И това е още преди Ливърпул да излезе пред 76 000 на "Сан Сиро". Мачът се нуждае от твърд и смел съдия, а избраникът е испанецът Хосе Мария Ортис.
В 8-ата минута Интер получава фал пред пеналта, като играчите на Ливърпул считат, че Ортис го е отсъдил като непряк свободен удар.
Реферът избутва построената от гостите стена максимално назад и абсурдно далеч на някъде 15-20 метра от изпълнителя.
После Корсо стреля и директно вкарва във вратата, а голът е признат и Интер се радва на мечтания старт.
Само две минути по-късно кошмарът става пълен, когато вратарят на Ливърпул Томи Лоурънс улавя една топка и започва да си я тупка, докато напредва в наказателното поле.
Нападателят Хоакин Пейро дебне зад гърба му и открадва тупнатата топка, за да я вкара в опразнената врата.
Това може да се разгледа като неджентълменско поведение и играчите на "червените" протестират яростно, но напразно - и този гол е признат. Само за 10 минути авансът на англичаните от първия двубой се е изпарил.
През второто полувреме трети гол във вратата на Лоурънс, дело на Фачети, окончателно убива мечтата за финал. Гол на Сейнт Джон пък е отменен заради нарушение на нападателя, което си остава пълна загадка за самия него.
Мачът завършва 3:0 и позволява на Интер да спечели отново трофея след победа над Бенфика на своя стадион.
А последният спомен от реванша срещу Ливърпул е как Рон Ийтс тича след съдията Ортис и го нарича "El Bastardo", докато го рита по глезените. Тъжен край на една прекрасна европейска кампания.
Едва ли е съвпадение, че тогавашният бос на Интер е Итало Алоди, обвинен по-късно в уговаряне на мачове.
Нищо не е доказано, но подозренията около отсъжданията на Хосе Мария Ортис в онази нощ си остават.
Дори да е имало нещо нередно, съдбата се реваншира на Ливърпул, макар и години по-късно. Бил Шенкли така и не печели европейската купа, но наследникът му Боб Пейсли го прави, а после при Джо Фейгън, Рафа Бенитес и Юрген Клоп мърсисайдци също се качват на европейския връх.
Оттогава досега пък Интер печели КЕШ/Шампионска лига само още веднъж, през 2010-а.
За "червените" сезон 1964/65 се оказва истински трамплин в Европа.
Оттам нататък те участват в евротурнирите цели 20 поредни сезона и от втородивизионен отбор в началото на 60-те се превръщат в един от най-успешните клубове във футболната история.
