В книгата си от 2014-а "Дванадесет ярда" Бен Литълтън анализира най-паметните дузпи в историята на футбола. По време на изследването си авторът се натъква на такава, бита и от Себастиан Абреу.
Литълтън описва Абреу като играч, който разбива стереотипите. Авторът има предвид един момент от кариерата му през 2010-а - няколко месеца преди Световното първенство в ЮАР. Тогава Абреу, вече 34-годишен, помогна на бразилския Ботафого да спечели щатското първенство в директен сблъсък с големия враг Фламенго.
Абреу се превръща в изненадващия герой в мач, в който Ботафого търси реванш за скорошна загуба от Фламенго. Впоследствие това се превръща и в една от най-паметните победи в историята на Ботафого.
"През второто полувреме бе отсъдена дузпа в полза на Ботафого и зад топката застана Абреу - пише Литълтън. - Той се засили, вратарят на Фламенго се метна малко по-рано и Абреу изпълни "Паненка" с левия крак - с толкова прецизен удар в средата на вратата, че топката дори се чукна в горната греда..."
Така бе сътворена история. Абреу стана име, което не само феновете на Ботафого знаеха, а за което се говореше в цяла Бразилия. Роди се легендата за Ел Локо (Лудия - буквален превод).
"Живейте и помнете - Лудия Абреу ви разби" скандираха феновете на Ботафого, а песента озвучаваше трибуните и при всички срещу между двата тима в следващите няколко години.
Въпреки че тогава бе вече на 34, звездата на Ел Локо едва изгряваше.
Превъртаме няколко месеца напред в бъдещето - до паметния четвъртфинал между Уругвай и Гана на Мондиал 2010. Четири години по-късно Луис Суарес ще захапе Джорджо Киелини по рамото в Бразилия, но на първото Световно на територията на Африка направи още нещо невероятно.
Един от най-известните примери за футболни номади, в онзи момент Абреу е сменил вече над 25 отбора, но намира място сред избраниците на Оскар Табарес за мондиала. Лудия е най-малко четвърти избор за атаката на "урусите" - след Суарес, Единсон Кавани и Диего Форлан, но точно в мача срещу Гана влиза като резерва на мястото на Кавани.
След 1:1 в редовното време мачът влезе в продължения. И двата отбора бяха изтощени и очакваха дузпите. Отникъде, ганайците събраха сили за едно последна атака. Фаул в близост до наказателното поле. Центриране, удар към вратата. Изчистване от гол линията. Втори удар. Топката лети към мрежата. Но е спряна за втори път. Този път от ръка. Но не от вратарска, а от една от двете на не кой да е, а Луис Суарес.
На терена настъпва хаос. Нападателят с №9 на гърба е погазил едно от най-свещените правила във футбола - полевите футболисти да не играят с ръце, още по-малко в наказателното поле, още по-малко на гол линията и още по-малко в последните секунди на добавеното време на продълженията на четвъртфинал на световно първенство!
Божията ръка този път не е призната и дори без ВАР Луис Суарес, който по онова време все още е футболист на Аякс, е изгонен с директен червен картон. Съдията отсъди и дузпа в полза на Гана, а зад топката застана Асамоа Гиан. Звездата на Съндърланд вече имаше три гола на това световно и имаше шанс да прати страна ти на полуфиналите. Удар... греда! Гиан прати топката в напречната греда. Гана трябваше да спечели, но...
Докато ганайците се държат с ръце за главите си, Суарес ликува в тунела. Спасил е отбора си от отпадане в последния възможен момент и е дал втори шанс на съотборниците си при изпълнението на дузпите.
Феновете не могат да повярват на очите си. Играчите на терена са нервни, предстои рулетката на дузпите. Само един сред тях е свеж като репичка. Неслучайно го наричат Лудия. Абреу, който в лице изглежда на нещо средно между Суарес и Кавани, с изключение на качествата, няма търпение да дойде време за неговата дузпа. Тя е последната за Уругвай. Когато той се засилва към топката, резултатът е 3:2 в полза на "урусите". Вкара ли, праща родината си на крачка от финала.
Сценарият от мача между Ботафого и Фламенго се повтаря. Вратарят тръгва секунда по-рано. Точно толкова му трябва на Абреу да завърти глезена, а може и това да е било първоначалното му решение, резултатът е ясен - копване на топката, "Паненка", триумф. Лудия отново е герой.
Съществува дори легенда, че предния ден на тренировката Абреу се заканил Уругвай да бие именно с негова дузпа: "Не се притеснявайте. Утре бием с дузпа с моята запазена марка." Сериозна самоувереност за човек, който дори не е включен сред титулярните 11.
Кой би пробвал "Паненка" в подобен момент? Лудия! Авантюристът. Човекът, който обича екстравагантностите. Футболният номад.
Топката лети към мрежата сякаш на забавен каданс. Уругвай ликува. От сигурен полуфиналист Гана потъна в разочарование в рамките на минути. Абреу излезе от пределите на Уругвай, Бразилия и Южна Америка и поне за кратко стана световна футболна звезда.
🇺🇾Sebastián Abreu cumple 43🎂
— Copa Mundial FIFA 🏆 (@fifaworldcup_es) October 17, 2019
¡Felicitaciones, @loco13com!
¿Qué sienten al recordar este penal con @Uruguay en la definición contra Ghana en #Sudáfrica2010👀?#WorldCup pic.twitter.com/EWIkdzXTxH
На следващата година, през 2011-а, Абреу бе част от състава на Уругвай, който спечели Копа Америка - първи трофей за страната от 1995-а. Но приносът на Ел Локо този път се изразяваше в една-единствена минута, прекарана на терена. Колкото, толкова. Шампион ли е на Южна Америка, шампион е.
Още година по-късно Абреу прекрати кариерата си в националния отбор. Или просто спряха да го викат. Все пак успява да регистрира 27 гола като национал, въпреки и само десет от тях да са в официални мачове.
През октомври Себастиан Абреу ще навърши 45 г. и от май води третодивизионния бразилски Пайсанду. Преди това изкара само четири мача на боливийския Олуейс Реди, а преди това бе играещ треньор на Бостън Ривър в Уругвай.
Абреу е от три години в треньорството и Пайсанду е четвъртият му отбор. Номад като футболист, Лудия се очертава да не го свърта на едно място за дълго и като треньор. Липсват само "Паненките".
