Животът на великия Майк Тайсън извън ринга е изпълнен с трудности - от тежкото му детство, през семейните проблеми, грабливи промоутъри, затвора, наркотиците.
Но най-големият шок за Железния и до днес си остава 26 май 2009 година. Това е денят, в който почина четиригодишната му дъщеря. Тя беше слабото му място.
С представянето си на ринга Тайсън си създаде репутация на човек, който не може да бъде разтърсен от нищо. Затова и прякорът му - Железния, завършваше напълно образа му.
Под светлината на прожекторите легендата бе проявяваше животинска агресия, прегазваше противниците си. Но извън ринга Тайсън имаше много проблеми, страдаше от психологически травми от детството си, които носи у себе си и до днес.
Изглеждаше, че чрез бокса изразходваше цялата си негативна енергия. След края на мачовете отново се затваряше в себе си, отдавайки се на демоните си.
Бъдещият световен шампион израства в разбито семейство. Остава без баща, когато е на две. Мъжът оставя майка му сама с трите ѝ деца. Самата тя не се справя достатъчно успешно с възпитанието им и често прибягва до шамарите.
Тайсън е малтретиран и в училище. Съучениците му се подиграват заради тънкия глас и проблемите с говора. Междувременно улиците на Бруклин, където Майк прекарва детството си, са залети с престъпност.
Не е изненада, че и Тайсън е поблазнен от лесния достъп до пари. Затова само до 13-ата си годишнина вече е арестуван 38 пъти.
Човекът, който измъква Тайсън от калта, е Къс Д'Амато. Той осиновява момчето и единственият, който успява, до някаква степен, да държи младежа далеч от проблемите.
Д'Амато запалва Тайсън по бокса. С него в ъгъла си Майк дебютира на ринга, но година преди Железния да стане най-младия световен шампион в тежка категория легендарният треньор умира.
Загубата на Д'Амато може би е и една от причините, поради които в последващите години Тайсън отново се връща към старите си навици. Пропада в дупката на депресията, посяга към наркотиците, самият той посяга вкъщи, както е "учен" от малък. Накрая дойде и затворът.
Но най-тежкият момент в живота му си остава смъртта на дъщеря му - Екзодъс.
Трагичният инцидент се развива в дома на Тайсън във Финикс, Аризона. Екзодъс, която е само на 4 г. по онова време, се оплита в кабел на една от фитнес машините. Кабелът образува примка около врата ѝ.
Момичето е открито от по-големия си брат, който веднага вика майка си на помощ. Тя освобождава Екзодъс от смъртоносната примка, но не достатъчно бързо.
Медиците пристигат на място. Оказват първа помощ. Момичето все още е живо и го откарват в болницата. Само ден по-късно обаче - на 26 май 2009-а, семейството чува тежката новина - Екзодъс е починала.
По време на инцидента Тайсън е в Лас Вегас. Боксьорът не живее със семейството си - малко по-рано се е разделил с майката. Веднага след като научава какво се е случило, хваща самолета за Финикс.
"Първата ми мисъл бе да грабна пистолета и да се отдам на емоциите си; да върша неприятни неща. Наистина това ми мина през акъла - спомня си Тайсън. -
Но когато пристигнах в болницата, видях още много други родители, чиито деца щяха да умрат или вече бяха починали... Тогава си казах: "Защо си мислиш, че си различен? Тези родители също са загубили децата си!"
Трагедията е огромна, ударът е много тежък за Тайсън. Легендарният боксьор едва го преживява. Признава, че е намерил утешение в опиатите, изпадайки в наркотична депресия за цяла седмица.
Години по-късно Тайсън все още не може да говори за инцидента. Очите му се пълнят със сълзи, гласът му започва да трепери. Майк едва се сдържа и дори прекъсва интервю, когато става въпрос за дъщеря му.
През декември 2023-та Тайсън увековечи лика на Екзодъс върху тялото си. Легендарният боксьор татуира лицето на покойната си дъщеря върху гърдите си.
Автор на татуса е Ноа Биси - художник, на когото Тайсън се доверява от няколко години. Именно той сподели новината, пускайки снимки на Тайсън с новата татуировка в социалните мрежи.
"Все още не мога да повярвам - пише той. - В продължение на много години съм изцяло отдаден на работата си, но това надмина и най-смелите ми очаквания. Благодаря ти за доверието, Майк."
