Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той спечели "Златната топка" и победи Пеле, но получи само 180 долара, които подлежаха на данъци

Той спечели "Златната топка" и победи Пеле, но получи само 180 долара, които подлежаха на данъци

17 юни, 1962-ра. Сантяго, столицата на Чили. Жаркото слънце е сложило край на всякакви дейности. Всичко е спряло. Жегата пречупва съпротивителните сили, а душата на човек иска отмора. Във въздуха обаче се усеща напрежение.

Стадион "Насионал" е толкова препълнен, че няма как да се диша, а камо ли човек да се движи. Морето по трибуните очаква финала на Световното първенство по футбол между Бразилия и Чехословакия.

Срещата започва добре за европейския отбор, който пресира по целия терен и има превъзходство. На публиката ѝ е трудно да повярва какво се случва и как съставът, който само преди няколко месеца е изпратен с думите: "Не си разопаковайте куфарите, бързо ще се върнете у дома", сега е на косъм от това да стане световен шампион.

На трибуните е и легендата Пеле, който по ирония на съдбата, получава контузия срещу същия съперник в груповата фаза. Точно 15 минути преди 3 следобед топката е в краката на Томаш Поспихал, който с прецизен вертикален пас разцепва бразилската отбрана. Играч с бяла фланелка поема, изпреварвайки Зозимо и бележи за 1:0 с деликатен удар под плонжа на вратаря.

Скоро всички скачат от радост върху Йозеф Масопуст. Това е неговият златен момент, в който е на върха на футболната йерархия на планетата Земя. Миг на неописуема радост, в който героят от Източна Европа запечатва името си на страниците на историята.

100 секунди слава. 100 секунди, в които една мечта изглежда толкова реална, че опиянява всички.

След точно толкова време неубедителен шут на Амарилдо води до грешка на вратаря Вилиам Шройф. До този момент от световното, футболистът на Слован Братислава е допуснал само 4 гола, 3 от които в драматичен сблъсък с Мексико. В груповата фаза Чехословакия побеждава един от фаворитите - Испания, прави 0:0 с Бразилия и отстъпва на мексиканците с 1:3, но това е достатъчно да продължи напред. На 1/4-финал елиминира Унгария, която в групата си вкарва шест гола на България. А Югославия също е аут, за да се стигне до дуела срещу Бразилия.

След грешката на Шройф, няма голове до края на първото полувреме на "Насионал". През второто обаче Зито и Вава свалят Чехословакия на земята и носят титлата на Бразилия.

Голът на Масопуст остава само спомен от екстаз, но и доказателство, че никога не трябва да отписваш предварително. Преди футболистът и съотборниците му да заминат за Чили, няма нито един човек, който да ги изпрати и да им пожела късмет. Играчите са обречени да посрамят страната си. Но онези 100 секунди на финала са като състояние между съня и реалността, от сладките моменти, в които човек чак се радва, че не са се сбъднали, защото при такава развръзка, мечтите, някак си, стават малко по-обикновени.

Йозеф, който трябваше да се роди в Бразилия

Огромното уважение между източноевропееца и Пеле остава завинаги. В груповата фаза през 1962 г. има специален момент, в който бразилецът не си поема добре топката и тя може да му бъде отнета от намиращия се близо до него Масопуст, но той остава на място в знак на джентълменство, за да покаже, че боговете не могат да грешат. След тази ситуация пресата започва да го сравнява с Боби Чарлтън - не само заради играта на Йозеф в средата на терена, но и заради огромното уважение, което си печели с дребни жестове на игрището.

Крилата остава фразата на Пеле, че Масопуст е трябвало да се роди бразилец заради феноменалния си дрибъл. Йозеф води топката еднакво добре и с двата си крака и непрекъснато я прехвърля ту на единия, ту на другия. Сякаш танцува! Именно така се ражда изразът "Слаломът на Масопуст". При него геният печели големи пространства, дриблирайки и преодолявайки съперници - започва в собствената си половина и завършва дълбоко в територията на съперника, а в края пласира най-неочакваното подаване.

Началото

Приказката му започва в Теплице, който е получил елитен статут през 1950-а. Две години след това става част от Дукла Прага, който по времето на социалистическия режим в Чехословакия е официален ведомствен клуб на армията. С този отбор Масопуст става шампион осем пъти, вкарва 79 гола в 386 мача между 1952-ра и 1968-а. Сформира и невероятно партньорство със Сватоплук Плускал в полузащитата на тима.

На международната сцена изгрява през 1954-та, като има 10 гола в 63 мача за родината си. Участва на световните през 1958 и 1962 г. и помага на Чехословакия да завърши на трето място на европейското през 1960-а.

Мачът, в който се роди носителят на "Златната топка"

През 1962-ра след геройството на мондиала, Масопуст получава най-престижната индивидуална награда във футбола. Заслужено признание за един необикновен футболист. Връщайки лентата назад, осъзнава, че в Чили най-лоша шега им изиграва фактът, че във всички мачове от групите са на стадиона във Виня дел Мар, където може да се съберат максимум 15 хил. зрители. Не по-различно е в Ранкагуа на "Ел Тениенте". И така на финала на "Насионал", при резултат 1:1, 70 хил. фенове полудяват, което се оказва и важен психологически и емоционален фактор за аутсайдера в мача.

Така или иначе, Масопуст изиграва своята роля и няколко месеца по-късно печели "Златната топка". Още няколко години по-рано обаче става ясно, че това ще е неизбежно.

В Мексико през 1959 година Дукла Прага излиза срещу Сантос в мач от предсезонното си турне в Латинска Америка. За Рудолф Кочек, шеф на футболния съюз в Чехословакия, обаче това е най-паметният мач в живота му. Генерална репетиция за това, което ще се случи в Чили през 1962-ра.

В състава на бразилците е тийнейджърът Пеле, който година по-рано печели Световното. Йозеф Масопуст пък води Дукла. Сантос бързо трупа аванс от 2:0 пред 90 хил. фенове. Но тогава идва времето на геният от Чехословакия. Масопуст започва да се саморазправя със съперника - прави немислими финтове, показва какво е да подаваш в "чешка уличка". В този ден доказва, че е много повече от специален играч. Вкарва два гола, а Дукла печели с 4:3.

Три години по-късно, в Чили, Рудолф Кочек си спомня за магията в Мексико и се надява на подобна развръзка. За 100 секунди Йозеф Масопуст достига безсмъртието.

След онзи момент животът му остава обикновен. Получава премия от 180 долара, върху която дължи данъци. Не разбира какво е лукс и икономическа независимост. Не знае какво е да може да си позволиш всичко, което си представиш. Знае обаче какво е да си бог, макар и за 100 секунди.

Най-четените