Има телевизионни герои, които просто успяват да спечелят сърцето ти. Странни непознати, които разкриват пред теб най-съкровените си тайни. Ставаш свидетел как се изправят пред невъобразими предизвикателства и преминават през тях, пораствайки пред очите ти.
Изведнъж започваш да се чувстваш "част от компанията" и с нетърпение чакаш следващата ви среща. А тя идва със следващия сезон на сериала...
Такива са героите на Stranger Things, който на 4 юли се завърна с нови осем епизода.
Сериалът на Netflix още с втория си сезон се отърси от определението "изненадващ хит" и доказа, че не е "чудо за един сезон". Напротив - Stranger Things 2 в голяма степен надгради оригинала в много отношения и го надмина.
Третият сезон обаче не успява да запише същото постижение, но въпреки това е пример как се пази ниво на фона на морето от разочароващи продължения.
Отново я има пропитата с носталгия към 80-те атмосфера, която обгражда идеите на братята Дъфър - сякаш книга на Стивън Кинг и (хубав стар) филм на Стивън Спилбърг се преплитат в едно. Така, както беше, и така, както трябва да бъде.
Проблемите на Stranger Things 3 всъщност се проявяват по-скоро в мащаба му - в опита си да разширят вселената на сериала отвъд градчето Хоукинс, и постепенно да ни вкарат в по-широката картина на Студената война създателите на сериала го лишават от неговата провинциална интимност. Онова, което го сближи със зрителите от самото начало.
Порастването не е за всеки…
Третият сезон още от самото начало ни показва, че не само в САЩ се правят опити да бъде отворен портал към мрачния паралелен свят на The Upside Down. В любимата люлка на злото за Холивуд през 80-те - СССР, също се опитват да пробият дупка в нашата реалност, може би без да подозират (или без да им пука) какви страховити последици може да има това.
Естествено, типично за руснаци в американска продукция, съветските учени се дънят. Но за оцелелите след провала винаги има втори шанс. Особено когато на планетата има място, на което подобен портал вече е отварян.
В градчето Хоукинс, Индиана, през 1985 г. нещата са се променили забележимо. Физиономиите на старите ни познайници вече ясно показват следите от сблъсъка с непрощаващия пубертет. Поведението им – още повече. Майк и Лукас се радват на връзките си с Ел и Макс, докато Уил се е вкопчил в игрите от детството.
Рицарят на беззъбата усмивка Дъстин сякаш е забравен от компанията, но не и от верния си другар по инцидентни геройства Стив Харингтън - вече несполучил кандидат-колежанин и продавач на сладолед в новия мол.
През целия сезон динамиката в странния броманс между Стив и Дъстин продължава да се доказва като едно от най-приятните неща в Stranger Things.
Първите няколко епизода на Stranger Things 3 наблягат именно на онази страшна част от живота, която не е свързана с чудовища - порастването. Виждаме как децата вече са се превърнали в тийнейджъри и откриват колко сложни са междуполовите отношения; доскорошните тийнейджъри вече са с една стъпка отвъд порастването и трябва да се справят с професионалните неуспехи и пренебрежението на шефа; сред възрастните едни търсят щастие, други промяна, а трети - и двете.
Тези толкова универсални сюжетни линии са разказани чудесно чрез много хумор, с което помагат бързо да се потопиш отново в ежедневието на Хоукинс и да се почувстваш сред стари приятели.
"Them rats! Aw-waaaah-oooh!"
Виждаме и надигането на новата стара заплаха - порталът към The Upside Down е затворен, но нещо е останало в нашия свят. То иска отмъщение и намира средство за постигането му в мъжкото барби Били (Дакр Монтгомъри), който бързо преминава трансформация от глем към траш рок.
Именно Били е в центъра на хорър порцията в този сезон. Докато той злодейства, всяка отделна група герои се натъква на нишка от общата мистерия, но докато не се съберат на едно място, не могат да сглобят пъзела. А когато това стане, вече може би е твърде късно.
Stranger Things 3 ни предлага концепция ала Кинг, в която побъркани плъхове експлодират, за да оформят гротескната каша от плът, кости и кръв, представляваща новото тяло на The Mind Flayer (Чудовището). Обсебеният от него Били има задачата да осигури повече "последователи" на новото си божество, които евентуално да се превърнат в полезен протеин за неизбежното му порастване.
Stranger Things 3 не е по-страшен от предшестващите го сезони с явната цел да запази достъпа си до по-широка аудитория. Въпреки това промененият външен вид на новото (старо) голямо зло е впечатляващ, а от големия брой сцени със съществото се усеща и набъбналият бюджет на продукцията.
Успешен ход е в сериала е това, че универсалната панацея срещу злото в сериала – специалните способности на Ел (Мили Боби Браун), вече не са достатъчни, за да решат всеки чудовищен проблем. Сценарият на епизодите акцентира върху тях така, че да напомнят за cheat код в игра, само за да каже рязко "стига" към финала и да повиши поне малко напрежението.
"По-голямо" не винаги значи "по-добро"
Stranger Things 3 е чудесен нов сезон на един добър сериал. Но това не означава, че е перфектен.
Присъствието на съветски военни изглежда преувеличено дори за сериал, в който деца се борят с чудовища от паралелна реалност. Голяма част от времето зрителите прекарват в клаустрофобичната среда на една заровена сякаш на стотици метри дълбочина база, твърде лъскава, за да е съветско производство (при това на не-съветска територия). В един момент започва да се усеща липсата на по-убедителните и семпли простори на мрачните гори около Хоукинс.
Колкото и впечатляващо да изглежда туловището на The Mind Flayer, оставаш с усещането, че трети пореден сезон заплахата остава една и съща, просто приема нови и по-големи форми.
Били - от мечтата на всяка отчаяна съпруга до "генерал" в една ужасяваща инвазия.
Това важи донякъде и за актьорския състав. Макар броят на персонажите да не достига този от Game of Thrones, пак става трудно да помниш името на всеки и какво му се е случвало до момента. Нежеланието на братята Дъфър да ликвидират главни герои (може би защото повечето са деца) се превърна проблем в комбинация с желанието им да трупат нови и нови лица на по-предни позиции.
В този сезон имаме Робин (Мая Хоук), малката тъмнокожа Ерика, по-значимата роля на побъркания на тема "теории на конспирацията" Мъри, кметът Клайн, онзи чудесен руски учен Алексей, колегите на Нанси и Джонатан в местния вестник, и още, и още…
Всички те се присъединяват към сериал, който вече има дузина основни герои. А дори за повечето от тях през голяма част от времето остава чувството, че са безполезни статисти, криещи се зад силите на Ел. Проблем, което финалният епизод успява да тушира.
И все пак епизодите губят част от предишната си сила. Stranger Things 2 спечели много от това, че почти всеки епизод завършва с отворен финал, който кара зрителят да пусне следващия вместо да постъпи благоразумно и да си легне. В трети сезон това не е толкова осезаемо.
Въпреки всичко не можем да се оплачем от начина, по който братята Дъфър впиват пръсти още по-дълбоко в 80-те. От вдъхновението от филма The Thing ("Нещото") и всички хорър филми, в които жителите на някое градче се превръщат в безмозъчни роби на тайното зло, до почти пародийната препратка към Арнолд с "руския Терминатор" Григори.
От този сезон остава и поуката, че не винаги нещата завършват с щастлив край. Понякога ги има раздялата, загубата, сълзите. Stranger Things 3 сякаш затваря първата голяма глава в историята на героите.
Хоукинс вече не е достатъчен. Светът е много по-голям и от думите на братята Дъфър разбираме, че плановете им за неизбежния четвърти сезон са да ни покажат "широкия свят" и че портали към The Upside Down могат да се отварят и другаде.
Дано това не е промяна, която да развали магията на странните неща.
