Седмият сезон на "Игра на тронове" приключи с рекордна гледаемост, което за пореден път доказа, че тук говорим за нещо повече от обикновен сериал, а за уникален културен феномен, оставящ след себе си следа в историята на телевизията.
Зад този успех стоят невероятната история от книгите на "Джордж Мартин", огромният ресурс на HBO, много добра актьорска игра и страхотни локации, които просто те пренасят в действието. Следователно и сезон 7 бе очакван по цял свят трескаво. И чакането си заслужаваше - историята се разви с главоломна скорост, оставяйки сериала на финалната права.
Но въпреки цялото въодушевление от дългоочаквания нов сезон, след него остава едно неясно усещане на неудовлетвореност. Защото, каквото и да говорим, това беше един малко или много разочароващ сезон най-вече откъм история и реалистичност на самото действие.
На първо място, вече си личи, че ролята на Джордж Мартин в сериала намалява. Самото му участие в продукцията като консултант става все по-бледо, а липсата на написани книги, по които "Игра на тронове" да се придържа в разказването на историята става значително по-осезаемо.
Тук не говорим за разминаванията в сюжета между сериал и книги, а много повече за самото усещане от шоуто. Ако преди то разчиташе на неочакваните си обрати, хитрост, политически маневри, предателства и т.н., седми сезон беше значително по-праволинеен. Това, от една страна, може да бъде обяснено с идеята, че самото действие е в напредналата фаза на открита война, където битките са повече, а намесените играчи значително по-малко и в обособени лагери.
От друга страна обаче, именно това напрежение от различните хитри ходове беше в основата на успеха на "Игра на тронове". Сега сякаш сценаристите на сериала са добавили няколкото хитри тактически хода на Джейми Ланистър и Юрон Грейджой, колкото да има някакъв спомен от целия "танц" на надхитряне. Всичко това е заместено с доста наситено действие и много екшън и битки.
HBO реши, че 7 епизода са напълно достатъчни за този сезон, което многократно ускори действието. Което на практика означаваше, че се губи основен елемент от реалността - времето. Така ако в предишните сезони можеше да отнеме 1-2 епизода, за да стигнат героите от точка А до точка Б, тук им отнемат 1-2 сцени.
Да вземем например пътуването на Джон Сноу и компания отвъд Вала. Посред зима те изминават разстоянието от Драконов камък през Източен страж до отвъд Вала за около епизод и половина и неопределено време в самия сериал.
За сметка на това маратонът на Гендри обратно до Западен страж, последвалото изпращане на гарван до Денерис и пристигането ѝ до страната на вечната зима в сюблимния момент, за да спаси героите, отне 2-3 сцени и приблизително половин денонощие време в сериала.
Ако толкова бързо се пътува с дракон, защо тогава на първо време не отлетяха с него, за да видят и заловят един бродник и дотам. Вместо това се получава едно усещане, че героите просто се телепортират от място на място.
И дори да приемем, че просто HBO е изрязало дългите пътувания и излишните моменти, оставяйки само важните части, все пак с тях се губи и самото усещане за време.
Пътуването на Джон и компания отвъд Вала е само един от примерите за детайли, които не съвпадат. А това вече до голяма степен се дължи на факта, че седемте епизода просто не предоставят достатъчно време, за да разкажат историята, която "Игра на тронове" заслужава.
За сметка на това продуцентите са решили да компенсират с множество дългоочаквани срещи, разкрития, обрати и т.н., които в един момент започнаха да стоят кухо, тъй като се случваха един през друг. За някои от тези неща сме чакали по няколко сезона, а сега изведнъж разкритие след разкритие.
Малкото време на екран доведе и до друг ефект - по-плоски герои. Сценаристите се бяха постарали да вкарат в целия сезон максимално действие и важни разговори, като изключим разговорите за романтичния интерес между Джон и Денерис.
С цялото това "насилване" на действието се загуби част от идентичността на отделни герои и се засилват само отделни черти. Когато нямаш време да представиш дълбочината на характерите им, използваш вече създадените стереотипи за тях. Санса се превърна в малка Церсей, Петир Белиш стана много по-открито манипулативен и мазен, Ария - много по-надута и горделива, самата Церсей - в пъти по-цинична и злобна, Джон - героичен до абсолютната глупост, а цялостното представяне на Бран беше като на психопат, от когото очакваш да колекционира чуждо бельо.
Именно неговият образ беше осакатен най-много (в преносен смисъл), като му беше отнето всичко човешко, а се показваше колкото да не го забравим или да каже нещо важно или притеснително. Самата идея един от основните герои в романите да бъде превърнат в лишен от емоции полутруп с постоянен достъп до чуждите тайни не се получи кой знае колко добре и изгубихме една откровено интересна сюжетна линия.
Колкото до вече споменатия романс между Джон и Денерис, той седеше като кръпка на фона на всичко останало. И то не защото е излишен, а защото беше зле представен. И реално единственото, което го спасяваше, беше, че двамата са млади и красиви.
Самата история бе представена блудкаво през диалози с трети и четвърти герои, звучащи като разговор между тийнейджърки с прилежащите му подмятания и коментарчета. Междувременно в действията и разговорите между Джон и Денерис липсваше някаква особена тръпка, за която да кажеш, че ще е голямата любов на сезона. И дори в интимната сцената помежду им в последния епизод имаше по-малко страст, отколкото в евнухския секс от втори епизод.
Колкото до самия лов на бели бродници, в който Джон, Гендри, Хрътката, Торос от Мир, Берик Дондарион, Тормунд и банда заменими други герои отидоха отвъд Вала, за да намерят доказателство, че ледените мъртъвци идват, там като цяло станахме свидетели на комедия от грешки и безумни решения. И буди поне 10 пъти въпроса "ЗАЩО?! Защо го правиш сега това?"
И въпреки всичко сезонът си заслужаваше гледането. Защото вече сме вложили адски много в "Игра на тронове". Защото имаше и готини моменти. Защото всеки път, когато се връщаме във Вестерос, усещането е като да видиш любим стар приятел, с когото не си се срещал от дълго време. И да, това беше от по-слабите сезони, но пък определено си заслужаваше гледането.
