Текстът е ревю на първи епизод на новия сериал, в което сме се постарали да няма спойлери и информация отвъд показаното в официалния трейлър горе.
---
Сценаристът и режисьор Крейг Мейзин вече веднъж заинтригува света със сериала "Чернобил", в който драматизира най-голямата, поне за момента, ядрена авария в историята и чрез чиито персонажи илюстрира мъчителния в подобни ситуации страх от неизвестността.
С "The Last of Us: Последните оцелели" го прави повторно.
Новият сериал на HBO е адаптация на една от най-награждаваните (не само) за историята си видеоигри от последното десетилетие. В случая това е плюс, а не нещо, което да ви тревожи, ако не играете игри или сте губили мозъчни клетки от гледането други нескопосани адаптации на такива.
Фактът, че "Последните оцелели" е адаптация, касае основно почитателите на играта, които ще са любопитни как се е получило. Краткият отговор: много добре.
На масовия зрител, вечно търсещ увлекателна история на екран, постапокалиптичната драма "The Last of Us: Последните оцелели" предлага точно това, подсилено с таланта на Мейзин, и не е нужно дори да сте чували за игрите със същото име.
Новият сериал идва и в подходящ момент - в който темата "човечество срещу пандемии" не е просто фикция и пренебрегвано предупреждение в специализирани издания, а изживяна от всички зрители реалност. В шоуто на HBO обаче заплахата не идва нито от вируси, нито от бактерии, а от други добре познати организми, които са навсякъде около нас и се оказва, че могат да бъдат много по-опасни.
Писнало ви е и от пандемии? Разбирам ви, но отново: не бягайте, защото от началото си сериалът слага акцента на съвсем друго място - върху родителските инстинкти, безмилостно човъркайки тема, близка на всяко човешко същество.
Още първият епизод залага на болката от личната загуба на фона на всеобща трагедия. Педро Паскал (The Mandalorian, "Наркос") влиза в ролята на Джоул - строителен работник и самотен баща, погълнат от работата си, но полагащ грижи за своите близки. Виждаме рязката промяна в него; помръкването, необходимо, за да оцелее в свят, в който емпатията е задушена от инстинктите за оцеляване.
В дългия близо час и половина първи епизод ясно се отличават два сегмента - "преди" и "след". "Преди" ни запознава с Джоул и показва какво е апокалиптичното събитие, преобърнало не само живота му, но и съществуването на човечеството. Другият ни показва адаптацията на същото това човечество - или поне опитите за такава - с новата реалност.
"Преди" напомня на началото на "Чернобил" - рисува нормалното битие на персонажите, което постепенно бива пронизано от неизвестната заплаха и неизбежния ѝ спътник - хаоса.
Хвърчащи по улицата полицейски патрули и линейки, прелитащи ниско изтребители, притеснени граждани. Нещо очевидно не е наред, а с подхода си, познат ни от "Чернобил", Мейзин събужда тревожност в гледащия, сякаш той е един от участниците в събитията.
Втората половина носи по-традиционни за постапокалиптичния жанр визия и атмосфера, каквито сме виждали и на други места. Именно тук започва развитието на основната сюжетна линия, която още трейлърът показа - как Джоул се нагърбва със задачата незаконно да преведе едно младо момиче на име Ели (Бела Рамзи от "Игра на тронове") през това, в което са се превърнали Съединените щати.
Сравненията с "Живите мъртви" (The Walking Dead) са неизбежни - не само тематично, но дори визуално. Мейзин и неговият творчески партньор - Нийл Друкман, сценарист на играта The Last of Us - обаче подхождат доста по-кинаджийски от проточилия се може би твърде дълго зомби сериал на AMC. Достатъчно, за да те е яд, че не можеш да гледаш всеки епизод на киноекран.
Всъщност игралите The Last of Us Part 1 няма да бъдат изненадани - първият епизод на новото шоу почти дословно следва първия един час геймплей, като са премахнати само някои излишни екшън моменти. Дори има сцени, които са заснети почти едно към едно с оригинала, същото важи и за реплики на персонажите.
Това, което Друкман и Мейзин са направили, е, че са надградили и без това богатата сюжетна основа на играта.
Добавени са сцени и персонажи, които да подсилят тази основа, да налеят върху нея малко повече контекст и така да помогнат на зрителите да се ориентират и да се почувстват ангажирани с персонажите.
Един епизод далеч не е достатъчен да бъдат оценени адекватно изпълненията на актьорите, но Педро Паскал до момента оползотворява всяка възможност, която сценарият му дава, за да ангажира зрителя с персонажа си Джоул, с неговата помрачена натура, раздираща вътрешна болка и нестихващ бащински инстинкт.
В каква посока ще се развие неговият персонаж по време на пътешествието с Ели е кукичката - отвъд "Какво, по дяволите, дебне из света" - която да служи като основен стимул човек да изгледа и всичките девет епизода на сериала.
Първият от тях е интригуващо въведение в историята, а също така и заявка, че най-накрая получаваме качествена адаптация на видеоигра.
Зад "The Last of Us: Последните оцелели" стои споеният талант на двама добри разказвачи, един от телевизионната, и друг от гейминг индустрията. Познавайки особеностите на тези две сфери, те сякаш успяват да развалят проклятието над този тип адаптации, като не само запазват качествата на The Last of Us Part 1, но и добавят нещо отгоре.
Така всички зрители ги очаква едно емоционално пътуване, както игралите играта добре знаят. А HBO като че ли още в началото на 2023-та откриха новия си хит.
ПРИСЪДА ЗА ПЪРВИЯ ЕПИЗОД НА "THE LAST OF US: ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ"
Премиерата на "The Last of Us: Последните оцелели" в стрийминг услугата HBO Max е на 16 януари, понеделник. В същия ден първият епизод ще бъде излъчен в канала HBO от 04:00 и 21:00 ч.
