Честно казано не очаквах нищо особено от The Diplomat - новата политическа драма на Netflix с Кери Ръсел (The Americans) и Руфъс Сюъл (The Man In The High Castle), но може би именно тази липса на очаквания ме накара да харесам толкова този сериал.
Написан интелигентно - едновременно с поглед към съвременната геополитика, но без да задълбава твърде много и да отегчава онези, които нямат диплома по международни отношения, сериалът залага силно на човешкия поглед и емоциите на героите, за да разкаже заплетена история.
В основата на поредицата е един инцидент, при който ракета удря британски самолетоносач в Персийския залив.
САЩ решават да изпратят за свой посланик в Лондон дипломатът от кариерата Кейт Уайлър, която до последния момент вярва, че ще бъде изпратена в Афганистан, за да възстанови американската мисия там.
Президентът и шефът на кабинета му обаче настояват именно Уайлър да бъде изпратена в Лондон като знак за сериозното отношение на Вашингтон към инцидента и разкриването му.
Именно около това се върти и основната сюжетна линия - кой е отговорен за атаката над самолетоносача - Иран, Русия или някоя друга сила, която има своите си цели?
За новото и неочаквано назначение Кейт е придружавана от съпруга си - Хал Уайлър, който също дипломат от кариерата, който доскоро е бил обещаваща звезда, но заради смяната на властта по върховете във Вашингтон е изпаднал в немилост.
Хал е коварен и умел политик, фанатично верен на жена си, поне що се отнася до аферите с жени. Това обаче е колкото в помощ, толкова и проблем за съпругата му на новия ѝ пост, защото неговите действия винаги вървят след себе си с последствия.
Дълги години Кейт е подкрепяла Хал безрезервно, помагайки за израстването на кариерата му, но сега е време нещата да се обърнат и той да мине в сянка, а не е сигурно дали това ще му понесе.
Връзката между двамата е един от интересните моменти - през цялото шоу тя варира от дълбока привързаност и взаимна подкрепа до откровена неприязън и обратно.
Това се усеща като една постоянна битка между двамата - може ли Кейт да се довери на Хал и може ли той да бъде за нея истинска опора.
Някои критикуват The Diplomat именно заради тези му интимни части - повече романтични или секси моменти в сериал за международна политика на ръба на ядрен конфликт, като се стига до момент, в който едно от ревютата определя шоуто като нещо средно между "Западното крило" и "Анатомията на Грей".
Подобно твърдение обаче е по-скоро прекалено, а ако има съществуващ сериал, с който можем да сравним тази нова продукция на Netflix, то това е детският Borgen (който също може да бъде намерен в стрийминг платформата) - балансиран и насочен към политиката по един по-мек начин.
Тези поредици не изваждат протагонистите си от тяхната роля на обикновени човешки същества с емоции и похот. В случая на The Diplomat тази част е застъпена една идея по-силно и съответно някои зрители може да се подразнят.
Моето мнение тук е, че тези моменти на интимност помагат за изграждането на персонажите и допълват отчасти тяхната мотивация, движат ги напред в историята.
Емоции и събития са в баланс - когато героите се движат от чувствата си, това дава съответните последствия.
Дали тази чувствена част можеше да бъде намалена за сметка на основната история и полтиическите маневри - със сигурност. Но това сме го виждали в достатъчно много други сериали. А The Diplomat се превръща в нещо свое - може би не за всеки вкус, но все пак отличаващо се.
Всичко това дотук не означава, че политическите маневри и конфликти са пренебрегнати. Напротив, сериалът може и да не навлиза в задълбочен, аналитичен поглед за съвременната геополитическа картина, но предоставя достатъчно, за да създаде усещане за един опасен свят, в който сме на около 1-2 крачки от нов голям въоръжен конфликт.
Шоуто също така показва на доста дипломатически и шпионски трикове - скрити послания между правителства, неофициални преговори, тайни срещи, сложни маневри и игри с общественото мнение.
The Diplomat се заиграва с идеята за това колко опасен може да бъде светът, когато начело стоят некомпетентни популисти, както и колко усилия може да се изискват, за да не доведе това до война.
В това отношение той малко напомня на стария английски комедиен сериал "Да, г-н министър", ако от него бъде свалена комедията и бъде вкаран в сферата на политическия трилър.
Разбира се, в никакъв случай тук не говорим за нещо от висотата на House of Cards - може би първия наистина голям сериал на Netflix. Самата история на моменти се усеща леко евтино на фона на опита за правдоподобност. В други моменти самите отношения между персонажите наистина натежават.
С други думи - добър сериал, който можеше да бъде изпипан още малко, за да стане нещо повече от добър сериал.
И все пак самият факт, че в екипа на продукцията личат имената на Дебора Рънър от "Западното крило" и "Вътрешна сигурност", а главната роля е поверена на Кери Ръсел от The Americans не е нещо, което трябва да се пренебрегва.
Актьорската игра тук е наистина чудесна. Ръсел е наистина блестяща в ролята си на жена, която тепърва се сблъсква с повече власт, след като години наред е заемала роля в сянка.
Нейната Кейт Уелър е интелигентна, способна, силна, но и уязвима и изпълнена със съмнения, което я прави герой, с който можеш да се припознаеш или най-малкото да харесаш.
Руфъс Сюъл като Хал Уелър е перфектен представител на онези герои със съмнителен морален компас, които се превърнаха в любимци на зрителите през последните две десетилетия. Той е хитър, амбициозен, играе грубо и безмилостно, но също така изглежда предан на жена си по един трогателен начин, стига да не започнеш да се съмняваш в мотивите му.
Атоу Есандо в ролята на втория по власт човек в посолството на САЩ в Лондон също се отличава - уморен политически стратег, който познава средата, но също така не е загубил вяра, че политиката може да се прави и качествено, а не само като договорки в задни стаички.
Дейвид Гиаси (Troy: Fall of a City) като честолюбивия външен министър на Великобритания (който май малко си пада по главната героиня) и Рори Киниър (Black Mirror и Years and Years) като надутия, мачо министър-председател също оставят доста добри впечатления.
Всички тези елементи създават история, която е интересно да следиш и която искаш да изгледаш на един дъх.
Сериалът свършва с отворен край, който предполага, че ще има и втори сезон, но въпреки това си заслужава човек да му даде шанс, особено ако си пада по мистерии и политически трилъри.
Окончателната присъда:
[[html:7638,]]
